ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 10.11.2011г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА, СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА,

като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА ч.гр.д. № 510 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 121 от ГПК.

С определение от 10.11.2011г. на основание чл. 213 от ГПК съдът служебно е съединил производствата по ч.гр.д. № 510/11г. и по ч.гр.д. № 511/11г. - и двете по описа на ОС - Сливен, за постановяване на общ съдебен акт по тях.

ЗД „Бул инс" АД обжалва определение по гр.д. № 4190/1 Ог. на РС - Сливен, с което делото е прекратено с оглед възражение за местна подсъдност и е изпратено за разглеждане от РС - гр. Шумен.

Изложени са аргументи в подкрепа на становището, че местната подсъдност по делото следва да се определи по чл. 105 от ГПК и производството не следва да бъде разглеждано от РС - Шумен, а от РС - София.

В отговора на Г. и Т. *** се поддържа, че приложимото правило за определяне на местната подсъдност е това по чл. 115 от ГПК, съгласно която искът за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието.

Същите са обжалвали на свой ред определението на РС - Сливен във връзка с подсъдността, като в жалбата си поддържат, че не се касае за иск от непозволено увреждане, а за законната лихва, поради неизпълнение на такова задължение, считано от 24.05.2008г. С оглед аргументите на РС - Сливен за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС - гр. Шумен, акцентират както в отговора, че съгласно чл. 115 от ГПК, че ищецът има право на избор, включително по местоизвършване на деянието и в упражняване на това право ищците като пострадали са предпочели предявяването на исковете пред РС

-  Сливен, като искат делото да се върне за разглеждане от този съд.

И двете жалби са допустими съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 121 от ГПК.

Въз основа на данните от изисканото гр.д. № 4190/1 Ог. на РС - Сливен се установява, че Г. и Т. Костови са предявили в условията на евентуално субективно съединяване искове против ЗД „Бул инс" АД - гр. София, посочен като ответник по предявения главен иск, и против Х.М.Д. ***, посочен като ответник по евентуалния иск.

С оглед качеството на първия ответник като застраховател и с оглед качеството на втория ответник като деликвент, ищците претендират заплащането


на обезщетения за претърпени от престъпление неимуществени вреди - 4000лв. за първия и 6000лв. за втория ищец, заедно със законната лихва от 24.05.2008г. до окончателното изплащане.

Разгледана по съществото си, макар и не по изложените в нея съображения, основателна е жалбата подадена от ищците Г. и Т. Костови, като жалбата на ответника ЗД „Бул инс" АД, с която се иска делото да се изпрати за разглеждане от РС - София, е неоснователна.

Ответникът ЗД „Бул инс" АД в отговора си по чл. 131 от ГПК на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК е направил възражение за местна подсъдност с искане делото да се прекрати и да се изпрати за разглеждане от РС - София.

В обжалваното определение, за да уважи възражението на ответника за местна подсъдност, първоинстанционния съд е изложил аргументи във връзка с приложното поле на нормата на чл. 116 от ГПК, като е приел, че се касае за искове за вреди от непозволено увреждане, прекратил е делото пред себе си във връзка с това на основание чл. 105 и чл. 115 от ГПК го е изпратил за разглеждане от РС - Шумен.

Изложените от първинстанционният съд съображения са неправилни като не е съобразено, че се касае за искове предявени в условията на евентуално съединяване. Действително евентуалния иск спрямо втория ответник е във връзка с вреди от непозволено увреждане, но пи определяне на местната подсъдност в случая следва да бъдат съобразени правилата относно предпочетения като главен иск - този спрямо ЗД „Бул инс" АД, който е с правно основание по чл. 226, ал. 1 от КЗ с оглед сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност".

В инцидентната съдебна практика е застъпено разбирането за изключване на приложението на нормата на чл. 113 от ГПК за случаите на искове от потребители на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ и стесняването му само за случаите на искове на потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите.

По въпроса за приложението на нормата на чл. 113 ГПК в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя е формирана задължителна по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК практика на ВКС, израз на която са определение № 474 от 5.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност се дерогира. Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на "потребител на застрахователни услуги".

Следователно възражението на ответника ЗД „Бул инс" АД с оглед правилото на чл. 105 от ГПК (имайки предвид чл. 108 от ГПК, т.к. се касае за иск, предявен спрямо юридическо лице) то е неоснователно и доколкото липсва


възражение от ответника по предявения евентуален иск, липсва и основание за отвод на избрания от ищците съд съобразно правилата за местна подсъдност, както и за изпращането му за разглеждане от РС - Шумен. Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.11.2011г., с което производството гр.д. № 4190/1 Ог. на РС - Сливен е ПРЕКРАТЕНО и делото е изпратено за разглеждане от РС - гр. Шумен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

ВРЪЩА гр.д. № 4190/11г. по описа на РС - гр. Сливен за разглеждане от РС - гр. Сливен

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.