ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 15.11.2011 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА 

         МЛ.СЪДИЯ:  КРАСИМИРА КОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 512 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по реда на чл.248 в вр. чл.78 ал.7 в вр. чл. 274 ал.1 т.2 и сл.  от ГПК

Производството е образувано по частна жалба С.Н.А. с ЕГН:********** действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Ф.Х.Д.  с ЕГН:********** *** против Определение № 150/12.09.2011 год. по гр.дело № 207 по описа за 2009 год. на Котелски районен съд, в частта в която жалбоподателката е осъдена да заплати на НБПП сумата от 62,50 лева представляващо изплатено на назначения й представител възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска.

Обжалваното определение е обявено на жалбоподателката на 25.09.2011 год. , а частната жалба против него е постъпила на 03.10.2011 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.248 в вр. чл.78 ал.7 чл.274 ал.1 т. 2 и е спазен преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания акт първоинстанциония съд е приел, че на жалбоподателката е ползвала правна помощ на адвокат М.Г. назначена й по реда на чл.25 ал.1 от ЗПП в вр. чл.94 от ГПК, по иска й за изменение на месечната й издръжка с правно основание чл.150 от СК.

Жалбоподателката в частната си жалба твърди, че определението на съда е неправилно е незаконосъобразно. Моли съда постанови определение с което отмени определението на първоинстанциония съд.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство е образувано по предявен  от С.Н.А. с ЕГН:********** действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Ф.Х.Д.  с ЕГН:********** иск за изменение на присъдената издръжка по гр. Д № 285/2005 год.  на Котелски районен съд с правно основание чл.150 от СК против Н.Х.А. от с.Малко село общ.Котел и ЕГН:********** в смисъл да я увеличи от сумата на 70 лева, на сумата от 150 лева.

Производството по делото е приключило със Споразумение по № 54/16.03.2010 год. , като Н.Х.А. от с.Малко село общ.Котел и ЕГН:**********, се е задължил да заплаща на С.Н.А. с ЕГН:********** действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Ф.Х.Д. с ЕГН:********** месечна издръжка от 100 лева.

Настоящия съдебен състав с оглед на ограничението на въззивния контрол не следва да се коментира постигнатото споразумение, макар да е постигнато по непредявен иск. С постигнатата спогодба съдът е одобрил споразумение по иск за издръжка с правно основание чл.143 от СК, а предявения пред Котелския районен съд е иск за изменение на вече присъдена издръжка, в смисъл увеличение и правно основание чл.150 от СК.

По делото е постъпило искане на НБПП за присъждане на разноски, представляващи платено от Бюрото за оказана правна помощ на ищцата в първоинстанционото производство при иск с правно основание чл.150 от СК в размер на 100 лева.

С обжалваното определение съдът е осъдил непълнолетната ищца в случая жалбоподателката С.Н.А. действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Ф.Х.Д. , да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 62,50 лева, представляваща изплатеното възнаграждение на назначения й процесуален представител съобразно отхвърлената част от иска.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалбата е основателна.

Определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Безспорно е, че адвокат М.Г. от АК Сливен е била назначена и оказала правна помощ  на С.Н.А. действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Ф.Х. по предявения иск с правно основание чл.150 от СК.

За оказаната помощ  Националното бюро за правна помощ (НБПП) - съгласно чл. 39 от Закона за правната помощ (ЗПП) е заплатило сумата от 100 лева. Редът за заплащане на правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП, като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37.

Нормата на чл.78 ал.7 от ГПК урежда отношенията, свързани с поемането на разноските за адвокатско възнаграждение в случай на оказана правна помощ по ЗПП.

Съгласно тази разпоредба, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП. Следователно в производствата за допълване и изменение на решението в частта за разноските в случай на предоставена правна помощ по реда на ЗПП право на разноски редом със страните по делото е налице и спрямо НБПП.

В този случай съдът, следва да присъди разноски за осъществената правна помощ, но същите следва да се поемат от страните по делото съобразно изхода от делото.

Безспорно е, че страните са постигнали споразумение. В този случа й е приложима нормата на чл.78 ал.9 от ГПК, но тъй като страните поделото изрично не са уредили взаимоотношенията си помежду в споразумението по отношение на разноските по делото, то те следва да останат така както са направени.

Независимо от изложеното по силата на нормата на чл.83 ал.1 т.2 от ГПК, като в случая ищцата жалбоподателка, по иск за изменение на издръжка е освободена изначало по силата на закона от внасяне на държавни такси и разноски, което е законова пречка в нейна тежест по тези искове да й се присъждат разноски.

В изложения смисъл атакуваното определение е постановено в противоречие със императивна норма на закона и поради тази причина е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Тези лица законодателят е освободил от задължението да внасят държавна такса и разноски по делото, за да ги облекчи като лица, изпаднали в материална нужда, при търсената от тях правна защита на средствата, които осигуряват самото им съществуване.

При така установеното положение се поставя въпроса за отговорността на ответника по иска с правно основание чл.150 от СК Н.Х.А. за заплащане на разноски по делото

Мотивиран така и на основание чл. 278 от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 150/12.09.2011 год. по гр.дело № 207 по описа за 2009 год. на Районен съд Котел като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Връща делото на първоинстанциония съд за произнасяне по искането на НБПП за разноски по отношение на Н.Х.А.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: