О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. Сливен, 09.11.2011 г.

 

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

                                              

като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова ч.възз.гр.д. № 515 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 213 и следващите от ГПК /отм/.

         Образувано е по частна жалба подадена от Р.С.С. и С.И.С. ***. Атакува се Определение № 3081/01.09.2011г. постановено по гр.д. № 400/1999г. на РС Сливен, с което е отхвърлено искането на молителите и настоящи жалбоподатели за отвод на съдията –докладчик, като неоснователно и е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима молбата им за поправка на допусната от съда грешка по гр.д.№ 400/99г. на СлРС, изразяваща се в издаване на изпълнителен лист в полза на Д.Й.Т. ***, за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ап.* и възстановяване на фактическото положение преди грешката, като им бъде предадено владението върху същия имот.

В жалбата се твърди, че гр.д.№ 400/99г.по описа на СлРС е приключил пред ВКС, като последна съдебна инстанция на 24.03.2006г. с Решение № 439/04.08.2006г. и постановяване на други актове по това дело било недопустимо, а молбата им следвало да бъде заведена под друго дело. Твърдят, че с молба вх.№ 19962/23.08.2011г. поискали от СлРС да зачете сила на пресъдено нещо /СПН/, с която е отречено правото на Д.Й.Т. да ревандикира процесния по горепосоченото дело имот. В жалбата се развиват подробни съображения за, това , че с Решение № 2384/2004г. на ВКС РБ, съдът със СПН е отрекъл правоотношението между страните, поради което не можело да става дума за съдебно изпълнение. Жалбоподателите, считат, че след като РС-Сливен е отхвърлил иска на Д.Т., като недоказан е следвало с определение да прекрати производството, поради липса на правен интерес. Твърди се, че в атакуваното определение , съдът е укрил истина, като не е посочил имената на ответниците, по отношение на които ищцата Д.Т. е призната за собственик на ½ ид.част от процесния имот. Това е сторено за да бъде прикрита липсата на обективна и субективна идентичност между СПН и изпълнителната сила /ИС/. Твърди се още, че в определението е перефразиран диспозитивът на Решение № 439/04.08.2006г. по гр.д.№ 2461/2002г. на ВКС ІV г.о., като съда е подменил думата „осъдителните” с думата „останалите”, като смята, обаче че това не променяло с нищо съдържанието на Решение № 2384/2004г., в което не било посочено като какъв се отхвърля иска и следвало да се приеме, че е отхвърлен като недопустим. В жалбата се прави и обстоен анализ на постановените от ВКС решения № 2384/2004г. и № 439/04.08.2006г. по гр.д.№ 2461/2002г., като се твърди, че първото решение противоречи на закона и по отношение на двамата жалбоподатели е нищожно.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, която я намира едновременно за недопустима и неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, приема следното:

Частната въззивна жалба е процесуално допустима- депозирана е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния седемдневен срок по чл.214, ал.1 ГПК /отм/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, съда е приел, че не е допусната грешка, издавайки изпълнителен лист в полза на Д.Т. срещу двамата жалбоподатели, тъй като това е сторено въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 400/1999г. по описа на СлРС, с което предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС е уважен и двамата са осъдени да предадат владението върху процесния имот. С искането си за поправяне на допусната от съда грешка, изразяваща се в неправилно издаден изпълнителен лист, съдът постановил атакуваното определение е приел, че се касае по същество за искане за пререшаване на спор, по който вече има СПН. Така формирания от съда правен извод е правилен, споделя се изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което постановеното определение следва да бъде оставено в сила.

От данните по делото се установява, че първоначално предявеният ревандикационен иск е бил насочен към ответниците ТБ ОББ АД- клон гр.Сливен и Р. С. ***. В хода на производството са били привлечени като ответници и С.Т. В./ съпруг на Р. В./ и двамата настоящи жалбоподатели Р. С.С. и С.И.С., т .е. последните са били надлежна страна в исковото производство. Това производство е приключило с Решение № 2384/17.03.2004г. на ІV г.о. ВКС РБ, с което е било признато за установено по отношение на горепосочените първи трима ответници, че ищцата Д.Т. е собственик на ½ ид.част от процесния имот, като искът в останалата му част е бил отхвърлен като неоснователен. Със същото решение са осъдени двамата настоящи жалбоподатели да предадат владението върху  недвижимия имот, предмет на делото.

С решение № 439/04.08.2006г. ВКС РБ е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2384/17.03.2004г. на ІV г.о. ВКС както следва: във втори абзац, вместо думите” …като иска в останалата му част за ревандикиране на същия имот отхвърля….” да се чете като „ревандикационните искове, предявени срещу същите ответници в осъдителните им части за ревандикиране на същия имот отхвърля”.

Съдбеното решение, с което се уважава или отхвърля иск по чл.108 ЗС, разрешава със СПН правния спор между страните. Решението подлежи на принудително изпълнение и въз основа на него, след снабдяване с изпълнителен лист, вещта се отнема от осъдения ответник и се предава на ищеца собственик. В конкретния случай е налице осъдителен диспозитив в Решение № 2384/17.03.2004г. на ІV г.о. ВКС по отношение на двамата жалбоподатели, тъй като в хода на процеса, воден по ревандикационния иск е установено, че те именно са владели имота. Искът е отхвърлен по отношение на другите трима ответници единствено в осъдителната част, съгл. горецитираното решение № 439/04.08.2006г. ВКС РБ, тъй като е било установено, че те не владеят имота и следователно от тях не може да се търси предаване на владението. Възраженията на жалбоподателите, че искът е недопустим  и е следвало още СлРС съд да прекрати производството с определение са неоснователни. За недопустимост на иска се касае в случаите на изначална липса на положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск /наличие на правен интерес и процесуална правоспособност/ и наличие на отрицателните такива / СПН по същия спор  или изтекъл давностен или преклузивен срок/, докато в конкретния казус са били налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и са липсвали отрицателните такива.

СПН е правна последица на всяко необжалваемо съдебно решение. Обективните предели на СПН е  материалното право, по което съда се е произнесъл, а субективните предели очертават кръга на лицата, за които СПН важи или това са страните /срещуположните/ по делото. Издавайки изпълнителен лист в полза на ищцата срещу  настоящите жалбоподатели, съдът е съобразил именно действието на СПН на окончателното съдебно решение № 2384/17.03.2004г. на ІV г.о. ВКС и не е допуснал никаква грешка в тази насока. Жалбоподателите, както бе посочено по-горе са били надлежни страни в производството по ревандикационния иск и като такива са адресати на СПН, нещо повече именно те фигурират в осъдителния диспозитив на крайния съдебен акт.

По отношение възражението им за отвод на съдебния състав, постановил атакуваното определение, настоящия съдебен състав намира, че липсват абсолютните хипотези за това, предвидени в ГПК. Обстоятелството, че съдията-докладчик е разглеждал и се е произнасял по други молби на жалбоподателите не е самостоятелна причина за отвод/самоотвод или пък за отмяна на атакувания съдебен акт.

По отношение на възражението, релевирано във въззивната жалба, че е следвало да се образува дело под нов номер, следва да се отбележи, че и в двете  молби, депозирани от жалбоподателите, съответно от 10.08.2011г. и  от 23.08.2011г. е посочено, че се подават  към гр.д. № 400/1999г. по описа на СлРС, а съгласно разпоредбата на чл.89, ал.4 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, молбите по вече образувани дела не се образуват в отделни дела.

         С оглед изложените съображения, атакуваното определение  се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а делото върнато на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.217, ал.4, вр.чл.208, ал.1 ГПК /отм./, настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3081/01.09.2011г. постановено по гр.д. № 400/1999г. на РС Сливен, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.