О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 15.12.2011 година.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                 мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Светиева въззивно частно въззивно граждански дело № 537 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 413, ал. 1 пр. последно от ГПК във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Обжалвана в частта  за разноските е  заповед № 4051 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена в изпълнение на  разпореждане от същата дата, постановени  по  ч. гр. д. № 5527 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година, с която длъжника е осъден да заплати на кредитора – заявител разноски  по делото  в размер на 125 лева .

Частният жалбоподател, прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като моли въззивния съд  да  преразгледа присъдените в полза на  заявителя разноски.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, счита, че частната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава по следните съображения:                                                                               Компетентният районен съд е бил сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК, изготвен от заявителя по образец, съгласно Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. В заявлението изрично е включено и искане за присъждане на направените разноски в размер на 125 лв. - платена държавна такса в размер на  25 лева , и в размер на 100 лева - дължимо юрисконсултско възнаграждение, като са приложени и доказателства за упълномощаването на юрисконсулта, подал заявлението.                                                        Искането за издаване на заповед за изпълнение е било уважено, като в самата заповед в размера на изпълняемото вземане, първоинстанционният съд е включил в пълен размер претендираните разноски за държавна  такса и юрисконсултско възнаграждение. Безспорно е, че заявителят е бил представляван в производството от юрисконсулт - това изрично е удостоверено в т. 4 от заявлението, представено е и надлежно пълномощно на този служител - л. 5. Други доказателства във връзка с искането за определяне на разноски не са необходими. Определянето на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо разглеждането на заявлението, и се урежда от общите правила. Законът не изисква удостоверяването на това вземане в документа по чл. 417 ГПК, а и това не възможно, тъй като самото вземане възниква едва с произнасянето на съда за основателността на заявлението и издаване на претендираната заповед за изпълнение спрямо длъжника. За разлика от адвокатския хонорар, който се изплаща при извършване на услугата, и съответно доказателства за него са налични при подаване на заявлението, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща пряко на пълномощника. Напротив, сумата се начислява на работодателя (кредитора - заявител) по силата на самата законова норма на чл. 78, ал. 8 ГПК като компенсация на предприятието за вложените разходи по заплащане на текущо възнаграждение на специалист - правен консултант и по време, когато не се разглеждат правни спорове. В този смисъл определянето на разноските се предпоставя само от проверка на заявения размер с нормативно установения. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото в конкретния случай възнаграждение е 100 лева. С оглед на това, е видно, че посоченият в заявлението размер на претендираното от заявителя юрисконсултско възнаграждение е съответно на този минимален размер, при това без приложението на § 2 от ДР на Наредбата. Въз основа на изложеното, съдът заключава, че искането за  отмяна  на заповедта за изпълнение в частта за присъдените на заявителя разноски  не следва да  уважава.

Инкорпорираното в жалбата искане, касаещо определените в хода  на  изпълнителното производство, излизат извън настоящото произнасяне, като подлежащи на преценка по друг съдопроизводствен ред.                                             

По изложените съображения, СлОС намира жалбата за неоснователна и като  такава следва  да  я остави без уважение, а  обжалваната в частта  за  разноските заповед  за правилна и законосъобразна.

По аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК, определението на СлОС не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

                                       О  П   Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Н.П. ***, срещу обжалваната в частта  за разноските заповед № 4051 за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК, издадена в изпълнение на  разпореждане от същата  дата, постановени  по  ч. гр. д. № 5527 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година.

          Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.