ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 03.01.2012 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ТРЕТИ ЯНУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА 

       МЛ.СЪДИЯ:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 543 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е с правно основание чл.419 ал.2  от ГПК

Производството е образувано по частна жалба от Д.Д.Д. *** пл.”Т.” № *ет.*офис *с ЕГН: **********, против Заповед № 2759 от 02.06.2011 год. по ч.гр. д. № 3506/2011 год. на Сливенски районен съд в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение против жалбоподателя в полза на кредитора „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.С. .С. бул.”В.” № * със законен представител Е. А.А. зам. Изпълнителен директор.

Атакуваното разпореждане е обявено на жалбоподателя на 23.08.2011 год.,/лист № 24 Ч.гр. дело № 3506/2011 на СлРС/ а частната жалба против него е постъпила на 03.09.2011 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.419 от ГПК от ГПК.

Жалбоподателя в частната си жалба твърди, че е изплатил изцяло задължението си към кредитора и моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и да спре изпълнението.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство е образувано по Заявление от „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.София против Д.Д.Д. за сумата от 967,11 лева главница, обезщетение за забава  в размер на 1 150,84 за периода от 16.09.2005 год. до 26.05.2011 год.и законната лихва върху главницата считано от 27.05.2011 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 92,36 лева.

Към заявлението е представено извлечение по сметка за дължимите суми издадено на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ.Извлечението от сметки е подписано от Началник отдел и експерт в отдел „Събиране и администриране на проблемни кредити” към Дирекция „Проблемни кредити” на „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.София.

Дължимите суми са по Договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка № 1034820906 от 22.07.2004 год.

С обжалваната заповед съдът е разпоредил длъжникът Д.Д.Д., да заплати на „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.София сумата от 967,11 лева главница, сумата от 1150,84 лева договорна лихва за периода от 16.09.2006 год. до 26.05.2011 год. , законната лихва върху главницата от 967,11 считано от 30.05.2011 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 92.36 лева.

Съгласно т.3 от Допълнителната информация за длъжника, заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.

Към частната жалба са представени Платежно нареждане от 26.07.2006 год. са сумата от 200,00 лева, с наредител жалбоподател Д.Д.Д. по сметка  № 1099920028 на „Евро банк” АД и вносна бележка от 200.00 лева по същата сметка 10900080028 от името на съпругата на жалбоподателя Ж. Д..

С касова операция длъжникът и жалбоподател е внесъл по сметка № 1099920028 сумата от 200 лева.

С вносна бележка от 14.06.2005 год. по сметка № 1034820906 на кредитора жалбоподателя е внесъл сумата от 20,50 лева.

С вносна бележка от 19.07.2005 год. по сметка № 1034820906 на кредитора жалбоподателя е внесъл сумата от 15,50 лева.

С вносна бележка от 25.05.2005 год. по сметка № 1034820906 на кредитора жалбоподателя е внесъл сумата от 33,50 лева

Тази фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства приложени по Ч.гр.д № 3506/2011 год. на СлРС.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалбата е неоснователна.

Разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК, дава възможност на длъжника в случая жалбоподателя в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, заедно с възражението да обжалва с частната жалба разпореждането, с което е уважена молба за незабавно изпълнение.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 което по своята същност предполага навеждане на твърдения от страна на длъжника, че актът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповед, не е основание за незабавно изпълнение. Противно на това възражението против заповедта за изпълнение е средство за защита на длъжника, чрез което той индицира наличието на спор относно вземането. По този начин длъжникът заставя заявителя да предяви иск за установяване на вземането, ако желае да го реализира.

Заповедното производство е предвидено като процесуална възможност за кредитора да реализира правата си при безспорни вземания. При наличието на спор относно съществуването на вземането и направено възражение от страна на длъжника законът възлага в тежест на кредитора доказването на облигационното правоотношение, като наведените възражения за погасяване на облигационното правоотношение чрез извършено плащане следва да се разгледат в общия исков процес.

В случая е издадена заповед за изпълнение и е допуснато незабавно изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417 ал.1 т.2 от ГПК извлечение по сметка. Законодателят е придал особена доказателствена сила на извлечението от счетоводните книги на банката, като в чл. 60 ЗКИ е предвидил изрично възможността банката, независимо че е частноправен субект, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на извлечение от счетоводните си сметки, с оглед удостоверителната сила на счетоводството, водено в банката, и високата степен на обществено доверие.

Проверката, която прави съдът по повод на процесното заявление по чл. 417, във вр. с чл. 418, ал. 1 ГПК, е съсредоточена върху това дали съществува право за принудително изпълнение - дали е налице предвиден от закона (чл. 417 ГПК) и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемото право - годно за принудително изпълнение. Проверката на съда е ограничена само в рамките на данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

         В настоящия случай представеното извлечение по сметка е редовен от външна страна документ изрично посочен в нормата на чл.417 ал.1 т.2 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

         В изложение случая частната жалба се явява неоснователна.

         По отношението на направеното искане за спиране на изпълнението по смисъла на чл.420 от ГПК компетентен да се произнесе по искането е съдът издал заповедта за изпълнение. Определението на първоинстанциония съд по направеното искане за спиране подлежи на обжалване с частна жалба. По направеното искане за спиране първоинстанциония съд в противоречие с нормата на чл.2 от ГПК не се е произнесъл по направеното искане.

         В изложения смисъл поради липсата на акт на първоинстанциония съд подлежащ на въззивна проверка частната жалба в частта за спиране на изпълнението е преждевременно заведена.

Не на последно място следва да се отбележи, че постъпилото възражение от страна на длъжника по издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК, като по делото липсват данни то да администрирано от първоинстанциония съд. Подаденото възражение в срок против издадената заповед за изпълнение поражда задължение за съда да съобщи на кредитора за оспорване на вземането.

С възражението длъжникът заставя заявителя да предяви иск за установяване на вземането, ако желае да го реализира. Ако в едномесечен срок от връчване указанията на съда до заявителя, той предяви иск по чл. 422 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и заповедното производство, се трансформира в общо исково производство. В това производство, съдът ще извърши проверка дали искът за установяване съществуването на вземането е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, като условие за неговата допустимост и дали съществува вземането на кредитора. В това исково производство по общия ред съдът следва да се приеме и разгледа възражението на жалбоподателя, че е изплатил задължението си.

Мотивиран така и на основание чл. 419 от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.Д.Д. *** пл.”Т.” № 4 ет.* офис * с ЕГН: **********. срещу Заповед № 2759 от 02.06.2011 год. по ч.гр. д. № 3506/2011 год. на Сливенски районен, с което е уважена молбата на „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.С. общ. С.бул.”В.” № * със законен представител Е. А. А. зам. Изпълнителен директор ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: