ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

07.12.2011 год.

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение

в ……закрито…………заседание на…седми декември………… през

две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря……..и с участието на  прокурора…..изслуша докладваното от ………Снежана Бакалова……гр.дело № …561…….по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

            Постъпила е искова молба от Ж.С.Б. против НАП- ТД-Бургас- офис Сливен, в която твърди че през месец ноември 2009г. научил че му е съставен Ревизионен акт № 200900224/23.09.2009 на ТД на НАП гр. Сливен, с който са установени задължения с правно основание чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 84996.78лв. (изчислени към 23.09.2009г.). Счита че посоченият акт е незаконосъобразен и не дължи посочената сума. Излага подробни съображения относно твърдението си че не дължи посочената в акта сума. Алтернативно, счита, че е изтекла погасителна давност по отношение на посоченото задължение. Тъй като търсената лихва е акцесорно вземане, произтичащо от забава в плащането на съществуващо парично задължение, тя също не се дължи, поради несъществуване на основното вземане.

С оглед на гореизложеното моля съда, да постанови решение, с което да признаете за установено, че аз, Ж.С.Б., ЕГН **********, не дължи сумата от 84996.78 лв., начислени с ревизионен акт № 200900224/23.09.2009 на ТД на НАП гр. Сливен и ревизионен доклад № 900224/27.07.2009г. на ТД на НАП - Сливен.

            От изложените в исковата молба твърдения от фактическо естество и направеното искане може да се направи извод, че ищецът предявява иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с който иска да бъде признато за установено по отношение на ответника – НАП, че не съществува вземане на НАП спрямо него, установено като дължимо с влязъл в сила Ревизионен акт и лихви върху него. Така предявеният иск е недопустим. За допустимостта на иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК е необходимо да е налице абсолютна процесуална предпоставка за предяваването на иска – правен интерес. Такъв в случая не е налице. Дължимостта на публичните вземания се установява по реда на чл. 166 от ДОПК и на основание чл. 165 от ДОПК те подлежат на принудително изпълнение. За оспорване на дължимостта на същите е предвиден особения исков ред, предвиден в АПК и след неговото изчерпване е недопустимо да се предявява иск за установяване на тяхната дължимост или недължимост, тъй като те вече са установени по размер и са годно изпълнително основание. По изложените съображения за  недопустимост на главния иск е недопустима и акцесорната претенция за лихви.

            С оглед изложените съображения, образуваното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо.

            Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

           

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 561/11 г. по описа на Окръжен съд гр. Сливен, поради недопустимост на предявения иск..

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: