ОПРЕДЕЛЕНИЕ

15.12.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на петнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               Членове: МАРТИН САНДУЛОВ

мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 582 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на  чл. 274 и сл., вр.чл.92, ал.3 ГПК.

            Образувано е по повод на депозирана  частна жалба от С.И.С., с която се атакува Определение от 26.10.2011г. на СлРС, постановено по гр.д. № 2389/2011г. по описа на същия съд. С обжалваното определение съда е отказал да уважи искането на жалбоподателя за отмяна на наложената му глоба по чл.89, т.2, вр.чл.91, ал.1 ГПК. В жалбата се твърди, че на 11.10.2011г. по искане на настоящия жалбоподател, в качеството му на страна /ищец/ по гр.д. № 2389/2011г. на СлРС, в открито съдебно заседание, съда разглеждащ делото се е отвел на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. В същото заседание съда е наложил глоба на жалбоподателя в размер на 150 лв. за неизпълнение разпорежданията на съда, а именно невнасяне на определен от съда депозит за изготвяне на допусната съдебно-графологична експертиза. С молба по реда на чл.92, ал.1 ГПК, жалбоподателя е поискал съда да отмени наложената му глоба. С Определение от 26.10.2011г. на СлРС, предмет на настоящата проверка, съда не е уважил искането за отмяна на наложената глоба. Това определение е постановено от отвелия се от разглеждане на производството съдебен състав, което жалбоподателя счита за недопустимо, тъй като са нарушени съществени процесуални правила. Моли въззивната съдебна инстанция да отмени постановеното определение и съответно отмени наложената глоба.

В срока по чл.276 ГПК отговор от насрещната страна не е подаден.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и материалите по гр.д. № 2389/2011г. по описа на СлРС, приема за установено следното:

Частната жалба е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на атакуване по този ред и чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество същата е и основателна.

Гражданско дело № 2389/2011г. на СлРС е образувано по искова молба на настоящия жалбоподател С., с която е предявил установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване истинността на документ /в конкретния случай разписка/. В исковата си молба е направил своите доказателствени искания, едно от които е било и допускане на съдебно-графологична експертиза. С определение от 18.08.2011г. по чл.140 ГПК, държано в закрито съдебно заседание, впоследствие частично отменено с Определение от 07.09.2011г. по реда на чл.253 ГПК, съда е допуснал изготвянето на експертизата и е определил депозит за вещо лице в размер на 400 лв., вносим от ищеца в определен от съда срок. На 11.10.2011г. в проведено открито съдебно заседание по делото, ищеца е отправил искане до съда за намаляване размера на определения депозит, което не е било уважено. Същевременно съда е констатирал, че  депозита за вещо лице не е внесен в срок и поради виновно неизпълнение на разпорежданията му  е наложил глоба на жалбоподателя. В същото заседание по искане на ищеца, съда се е отвел от разглеждане на делото.

Жалбоподателят е депозирал молба от 18.10.2011г. до съда за отмяна наложената му глоба. По тази молба, постановявайки обжалваното определение се е произнесъл съдебния състав, който вече е бил отведен от разглеждане на образуваното гражданско производство.

Отводът на съда, респ.на член от съдебния състав по съществото си представлява отстраняване или десезиране на съдебния орган от участие в разглеждане на съответното производство. Това означава, че веднъж отвел се съдебния състав не може да решава въпроси, респ.да постановява актове, свързани с хода на делото или с неговия край. Действително в разпоредбата на чл.92, ал.1 ГПК е посочено, че молбата за отмяна на наложена глоба се подава до съда, който я е наложил. От друга страна  систематичното място на разпоредбата на чл.89 ГПК, в която са изброени и основанията за налагане на глоби от съда е наименувана „Глоба за нарушения при разглеждане на делото”. Следователно компетентен да наложи, респ.да отмени глоба е съда, който разглежда делото. Като е постановил обжалваното определение от 26.10.2011г. без да е съда, разглеждащ гражданското производство по гр.д. № 2389/2011г. на СлРС, съда е допуснал нарушение на процесуалния закон. Произнеслият се по молбата за отмяна на глобата съд е бил десезиран от разглеждане на делото и неговия акт се явява недопустим, поради което на основание чл.278, ал.4, вр.чл.270, ал.3 ГПК следва обжалваното определение да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд, който  разглежда спора по същество за произнасяне по молбата за отмяна. Едва след произнасяне на компетентния съд, неговия акт ще подлежи на въззивна проверка по реда на чл.274, вр.чл.92, ал.3 ГПК.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.278, ал.4, вр.чл.270, ал.3 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОБЕЗСИЛВА Определение от 26.10.2011г., постановено по гр.д. № 2389/2011г. на СлРС, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Сливен за  разглеждане на молбата на С.И.С. за отмяна на наложената му  с Определение от 11.10.2011г. по гр.д. № 2389/2011г. глоба от съда, разглеждащ производството и компетентен да се произнесе.

 

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

           ЧЛЕНОВЕ: