О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 18.01.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

 

        СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз. гр.д. № 586 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба на „ТОТЕМА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД срещу разпореждане № 17172/20.09.2011г. постановено по гр.д. № 4627/2009г. на СлРС. В частната жалба се навеждат доводи за порочност на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна. Твърди се, че разпоредбата на чл.248 от ГПК постановява, че по искането на страните за изменение на Решението в частта за разноски, съдът задължително се произнася с определение, а не с разпореждане, като само на това самостоятелно основание атакувания съдебен акт следва да бъде отменен.

         Твърди се още, че атакувания акт е в противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, която предвижда, че направените от ищеца такси и разноски се присъждат съразмерно уважената част от иска. Сочи се, че първоинстанционния съд неправилно е определил дължимия размер разноски, като е посочил сумата от 1057 лева, вместо 91.43 лева – съответстваща на дължимата държавна такса за уважената част от иска. Твърди също, че неправилно в диспозитива на решението е посочено, че главницата от 24 530.80 лева е платена от ответника едва в хода на делото, тъй като същата била заплатена тринадесет дни преди ответника да е получил съобщение за предявената ИМ – на 27.11.2009г.

         Разпореждането на първоинстанционния съд се атакува и в частта относно отказа за присъждане на разноски на ответника, направени за юрисконсулстско възнаграждение. Сочи се, че по делото е представена писмена защита, подготвена от юрисконсулт, извършил проучване на делото, изготвяне и представяне на становище по основателността на иска.

         От съда се иска да бъде отменен атакувания съдебен акт, като въззивния съд се произнесе по същество на искането и осъди ответника „ТОТЕМА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД да заплати на ищеца разноски единствено в размер на 91.43 лева, а ищецът „Прима Бетон” ЕООД бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 940.60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчена редовно на другата страна, която в указания от съда срок не е депозирала отговор по нея.

След анализ на изложеното в жалбата и приобщените доказателства по гр.д. № 4627/2009г. по описа на СлРС, настоящия въззивен състав НА СлОС констатира следното :

Пред СлРС на 26.10.2009г. е била предявена искова молба от „Прима Бетон” ЕООД срещу „Тотема Инженеринг” ЕАД за заплащане на сумата от 24 530.80 лева  - представляваща неизплатена част по представени фактури, както и претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на 2 321.23 лева.

По исковата молба е образувано гр.д. № 4627/2009г. пред СлРС по което е постановено решение № 633/13.07.2011г., влязло в сила по отношение на исковите претенции. С това решение е отхвърлен като неоснователен, погасен чрез плащане, иска с пр. осн. чл. 327, ал.1 от ТЗ за присъждане на главницата в размер на 24 530.80 лева, претенцията с правно осн. чл. 86 от ЗЗД е уважена до размер от 2285.75 лева, като до пълния претендиран размер от 2321.23 лева е отхвърлена.

В частта относно разноските по реда на чл. 78 от ГПК, първоинстанционния съд е присъдил на ищеца разноски в размер на 1057.66 лева – държ. такса, а на ответното дружество разноски в размер на 0.07 лева, също д.т. Отхвърлена е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На 05.08.2011г. пред СлРС е депозирана молба от ответното дружество с правно осн. чл. 248 от ГПК, с искане за изменение на решението в частта относно присъдените разноски.

С разпореждане № 17172 от 20.09.2011г. СлРС се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта относно разноските, като е отхвърлил същото.

Срещу това разпореждане, съобщено на ответника на 17.10.2011г., е депозирана на 26.10.2011г. и разглежданата частна жалба от ответното дружество „Тотема Инженеринг” ЕАД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след подробен и пълен анализ на представените по делото доказателства, които са еднозначни и взаимно допълващи се.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :

Частната жалба е допустима, депозирана в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу акт подлежащ на съдебен инстанционен контрол.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :

Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на частния жалбоподател относно наименованието „разпореждане” на атакувания съдебен акт, като достатъчно основание за отмяна. Макар и наименован „разпореждане”, същия носи всички законови реквизити на акт по чл.248, ал.3 от ГПК.

Констатира се, че ответникът е извършил плащане по процесните фактурите с вътрешно - банков превод, но след предявяване на иска, а именно на 27.11.2009г. При това положение, искът за главницата в размер на сумата 24 530 лева е следвало да се отхвърли като погасен чрез плащане, а не като неоснователен. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и поради това, той дължи на ищеца всички присъдени разноски във връзка с главния иск относно държавна такса.

Правилно първоинстанционния съд е преценил и недължимостта на претендираното от ответника възнаграждение за процесуално предста - вителство от юрисконсулт. В конкретния случай по делото, след приключване на устните състезания, е била представена писмена защита от ответното дружество, като в същата е посочено, че е подадена от Евгени Копчев – пълномощник. Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства относно упълномощаването и качеството на лицето Копчев. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител, като такива могат да бъдат само лицата изрично посочени в разпоредбата на чл. 32 от ГПК. По делото, пред първоинстанционния съд, не са представени доказателства легитимиращи представителната власт на лицето Евгени Копчев, а съдът е длъжен да установи валидността на упълномощаването. При липса на доказателства за валидно упълномощаване на процесуален представител, съдът правилно е отказал присъждане на разноски за възнаграждение на същия.

Предвид гореизложеното, настоящия въззивен състав намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което следва да потвърди същия.

Мотивиран от горното и на осн. чл.278 от ГПК, настоящия въззивен състав при Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е Л  И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17172 от 20.09.2011г. постановено по гр.д. № 4627/2009г. на СлРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                            2.