ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 17.01.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 587 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба на В.Г.И., подадена чрез адв. Л. Д. като негов пълномощник, се твърди, че определение от 17.11.2011г. за прекратяване на производството по гр.д. № 5454/11г. на РС – Сливен е незаконосъобразно.

Производството е прекратено поради недопустимост на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2,3,4 от КТ обоснована с изтичането на преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т.2 от КТ. В частната жалба се поддържа, че трудовите спорове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от КТ не попадат в обхвата на чл. 358, ал. 1, т. 2  КТ. Възражението е обосновано с аргументи, изведени от наличието на правен интерес от предявяването на посочените искове, като искът за незаконосъобразнот на уволнението е установителен и подлежи на разглеждане в срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Развити са доводи, че до приключване на съдебното дирене ищецът разполага с правдата по ч. 212, ал. 1, пр. 2 от ГПК за изменение на исковата претенция, което именно прави и определението за прекратяване на делото по предявените искове като недопустими необосновано и противоречащо на процесуалния закон. Поддържа се, че по този начин в нарушение на разпоредбата на чл. 2 от ГПК е налице отказ от правосъдие.

Аргументира се и с наличието на висящи дела по трудови спорове по искове на други работници и служители уволнени от ЕТ „Деница НИС И.П.”, като допълва, че постановеното определение не е съобразено с разпоредбите на чл. 10 и 11 от ГПК.

Посочва, че същото определение в частта относно разноските също е неправилно.

Иска се отмяна на обжалваното определение, с което се прегражда развитието на делото.

В отговора на частната жалба насрещната страна – ЕТ „Деница НИС И.П.” чрез пълномощника – адв. Д. Х., частната жалба се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ намира приложение изрично относно предявения иск за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като останалите искове по чл. 344, ал. 1 от КТ са акцесорни и обусловени от него и като такива, разглеждането им е обусловено от възможността да бъде разгледан главния иск, който е погасен по давност. Действително страната разполага с възможността за изменение на своя иск, но само при наличието на законосъобразно започнал съдебен процес.

Частната жалба е допустима съгласно чл. 275, ал. 1, т. 1 от ГПК като подадена при наличието на правен интерес срещу определение, преграждащо развитието на делото и разгледана по съществото е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

С обжалваното определение е прекратено производството по гр.д. № 5454/11г. по описа на РС – Сливен като недопустимо, ищецът В.Г.И. е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 500 лв. и е отхвърлена насрещната му претенция за присъждане на деловодни разноски.

Производството по делото е прекратено след възражение по допустимостта на предявените искове, направено с отговора на исковата молба, поради предявяването им след изтичането на определения за това със закона срок – чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ. Прието е, че съгласно посочената разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение този срок е двумесечен и е започнал да тече от прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че този срок е започнал да тече от 20.06.2011г. и е изтекъл съответно на 20.08.2011г., а исковете са предявени на 01.09.2011г., като относно броенето на сроковете съдът приложил разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК.

Предявените искове, по които е образувано производството по гр.д. № 5454/11г. на РС – Сливен са:

за установяване незаконността на уволнението на ищеца от ЕТ „Деница НИС И.П.” на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със заповед № 20111/16.05.2011г., връчена му на 18.05.2011г., считано от 16.06.2011г.;

за изплащане на трудови възнаграждения за положен извънреден труд през почивни дни и празници;

за обезщетения по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестие,

по чл. 224 от КТ - за неползван платен годишен отпуск,

по чл. 222 от КТ – за обезщетение с оглед основанието за уволнение;

по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа поради незаконност на уволнението;

по чл. 226, ал. 1 от КТ – за вреди от неизпълнение на удостоверителната функция от страна на работодателя;

по чл. 213 от КТ – за недопускане на работа на 13.05. и 16.05.2011г.,

за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност.

Въз основа на тези обстоятелства, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която производството по делото е прекратено относно предявените искове по чл. 213 от КТ – за недопускане на работа на 13.05. и 16.05.2011г. и по чл. 226, ал. 1 от КТ – за вреди от неизпълнение на удостоверителната функция от страна на работодателя. Посочените искове касаят трудов спор относно права, които не се свързват с факта на уволнението и срокът за предявяването им е този по чл. 358, ал. , т. 3 от КТ – 3 години, считано от датата на тяхната изискуемост съгласно чл. 358, ал. 2 от КТ.

По отношение на останалите искове следва да намери приложение давностния срок установен в разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Същите са свързани – обусловени и акцесорни по отношение на изрично посочения в разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т.2 от КТ трудов спор относно незаконността на уволнението, която може да бъде релевирана във връзка с произтичащите от това права по чл. 344, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от КТ само при установяване незаконността на уволнението със сила на присъдено нещо.

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно с оглед преценката, че сроковете по чл. 358, ал. 1 от КТ са преклузивни и обуславят недопустимост на предявените искове.

Действително текстът на чл. 358 от КТ постави въпроса относно характера на установените в тази разпоредба срокове – преклузивни или давностни, който обаче е разрешен със задължителна за съдилищата сила с Решение № 64 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова, постановено на основание чл. 290 от ГПК. С посоченото решение е оставено в сила решение № 683 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 657/2009 г. на Окръжен съд- Плевен с оглед касационната жалба, в изложение към която касаторът е посочил конкретен въпрос с материалноправен и процесуалноправен характер от значение за изхода на правния спор, а именно: преклузивни или давностни са сроковете по чл. 358 от КТ, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК).

Относно давностните срокове съдът не следи служебно, а изтичането им не обуславя недопустимост, а неоснователност на предявените искове. По повдигнатия от страните спор във връзка с погасяването на исковете по давност, съдът дължи произнасяне с решение по същество след преценка на всички наведени твърдения и представени доказателства относно изтичането, вкл. тяхното спиране и/или прекъсване.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 17.11.2011г. по гр.д. № 5454/11г. на РС – Сливен, с което производството по същото дело е било прекратено поради недопустимост на предявените от В.Г.И., ЕГН ********** *** чрез адв. Л. Д. с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „С.” № *против ЕТ „ДЕНИЦА НИС И.П.” със седалище и адрес на управление: с. Н., общ. С., ул. „Р.” № *, ЕИК 119113408 искове по трудови спорове като недопустими, както и в частта относно разноските и ВРЪЩА делото за продължаване на производството по разглеждане на делото

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.