ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 04.01.2012 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ЧЕТВЪРДИ ЯНУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА 

       МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 594 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е с правно основание чл.419 ал.1 от ГПК

Производството е образувано по частна жалба от Т.А.М. *** с ЕГН:********** против Заповед № 4179 от 16.09.2011 год. по ч.гр. д. № 5711/2011 год. на Сливенски районен съд, издадена заповед за изпълнение и е допуснато незабавно изпълнение против жалбоподателката в полза на кредитора „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.В. бул.”В.В.” № * с ЕИК:813071350 представлявано Е.П.Б. – изпълнителен директор и Д.Д.Х.-прокурист, чрез процесуалния си представител юристконсул С.И. Й..

В частната си жалба жалбоподаделката Т.А.М. моли съдът да обезсили издадената против нея заповед за изпълнение и допуснатото незабавно изпълнение Заповед № 4179 от 16.09.2011 год. по ч.гр. д. № 5711/2011 год. на Сливенски районен съд, като твърди, че не е длъжник на банката кредитор. По силата на съдебно решение влязло в законна сила бившият й съпруг е поел задължението да заплаща сумите по заема, тъй като средствата от този кредит не са използвани за семейни нужди.

В отговора на частната жалба банката кредитор, чрез процесуалния си представител твърди, че изразените доводи в частната жалба са неоснователни и същата следва да се остави без уважение. Съдебното решение с което е прекратен барака между страните и в частта относно имуществените отношения между съпрузите има сила на присъдено нещо само между тях и не променя по никакъв начин възникналата и съществуваща облигационна връзка между третото лице в случая банката кредитор и жалбоподателката. Претендира за разноски възнаграждение на юристконсул в размер на 100 лева.

Атакуваното разпореждане е обявено на жалбоподателката Т.А.М. на 24.10.2011 год.,/лист № 34 Ч.гр. дело № 5711/2011 на СлРС/ а частната жалба против него е постъпила на 31.10.2011 год. т.е. в срока по 419 ал.1 от ГПК.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.419 от ГПК.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство е образувано по Заявление от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.В. против И.И.И. И Т.А.М. за сумата от 1 869,47 лева главница, лихви в размер на163,23 за периода от 30.09.2010 год. до 15.09.2011 год.и законната лихва върху главницата считано от 16.09.2011 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 40,11 лева.

Към заявлението е представено извлечение по сметка за дължимите суми издадено на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ. Извлечението от сметки е подписано от Началник отдел „Събиране вземания” и специалист по събиране на вземания към банката кредитор.

Дължимите суми са по Договор за кредит „Експресо” № 21774 от 18.08.2006 год. с първоначален размер от 5 000 лева. По договора за кредит приложен към частното гражданско дело жалбоподателката Т.А.М. е страна по договора в качеството и на солидарен длъжник по силата на чл.14 от Договора за кредит.

С обжалваната заповед съдът е разпоредил длъжниците И.И.И. И Т.А.М., да заплатят на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр. за сумата от 1 869,47 лева главница, лихви в размер на163,23 за периода от 30.09.2010 год. до 15.09.2011 год.и законната лихва върху главницата считано от 16.09.2011 год. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 40,11 лева.

По делото е представено съдебно Решение № 711/09.07.2008 год. по гр.дело № 1593/2008 год. на СлРС, с което е прекратен сключения граждански брак между И.И.И. и жалбоподателката Т.А.М. поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Съгласно т. 6 от одобреното от съдът споразумение И.И.И. поема задължението да изплаща до пълното погасяване остатъка от неиздължения изтеглен по време на брака кредит, като е заявил че сумите по кредита не са използвани за семейни нужди, и поради това изплащането остава за негова сметка като кредитополучател.

Тази фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства приложени по делото.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалбата е неоснователна.

Разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК, дава възможност на длъжника в случая жалбоподателя в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, заедно с възражението да обжалва с частната жалба разпореждането, с което е уважена молба за незабавно изпълнение.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 което по своята същност предполага навеждане на твърдения от страна на длъжника, че актът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповед, не е основание за незабавно изпълнение. Противно на това възражението против заповедта за изпълнение е средство за защита на длъжника, чрез което той индицира наличието на спор относно вземането. По този начин длъжникът заставя заявителя да предяви иск за установяване на вземането, ако желае да го реализира.

Заповедното производство е предвидено като процесуална възможност за кредитора да реализира правата си при безспорни вземания. При наличието на спор относно съществуването на вземането и направено възражение от страна на длъжника законът възлага в тежест на кредитора доказването на облигационното правоотношение, като наведените възражения за погасяване на облигационното правоотношение чрез извършено плащане следва да се разгледат в общия исков процес.

В случая е издадена заповед за изпълнение и е допуснато незабавно изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417 ал.1 т.2 от ГПК извлечение по сметка. Законодателят е придал особена доказателствена сила на извлечението от счетоводните книги на банката, като в чл. 60 ЗКИ е предвидил изрично възможността банката, независимо че е частноправен субект, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на извлечение от счетоводните си сметки, с оглед удостоверителната сила на счетоводството, водено в банката, и високата степен на обществено доверие.

Проверката, която прави съдът по повод на процесното заявление по чл. 417, във вр. с чл. 418, ал. 1 ГПК, е съсредоточена върху това дали съществува право за принудително изпълнение - дали е налице предвиден от закона (чл. 417 ГПК) и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемото право - годно за принудително изпълнение. Проверката на съда е ограничена само в рамките на данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

         В настоящия случай представеното извлечение по сметка е редовен от външна страна документ изрично посочен в нормата на чл.417 ал.1 т.2 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

         В изложения смисъл частната жалба се явява неоснователна.

         По отношението на направеното възражение, че със съдебно Решение № 711/09.07.2008 год. по гр.дело № 1593/2008 год. на СлРС, с което е прекратен сключения граждански брак между И.И.И. и жалбоподателката и одобреното от съдът споразумение, по силата на, което И.И.И. поема задължението да изплаща до пълното погасяване остатъка от неиздължения изтеглен по време на брака кредит, тъй като сумите по кредита не са използвани за семейни нужди.

         Съдът намира направеното възражение за неоснователно. Безспорно по делото жалбоподателката е солидарен длъжник на кредитоискателя и неин бивш съпруг И.И.И.. По силата на договора за кредит между жалбоподателката, кредитоискателя И.И.И. и банката кредитор е създадена облигационна връзка по силата на която жалбоподателката е солидарен длъжник наред с кредитоискателя и отговаря пред банката кредитор и дължи изпълнение в същия обем като кредитополучателя.  Това възражение по съществото си е възражение по основателността на вземането на банката кредитор и следва да бъде разрешен с решение в общо исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

         Влязлото в сила съдебно решение по бракоразводното дело, с което са уредени имуществените отношения между съпрузите няма сила на присъдено нещо по отношение на третото лице кредитор в лицето на банката заявител. В изложения смисъл възражението е неоснователно

По отношение на разноските по делото, такива са претендирани от банката заявител и по правилата на чл. 78 от ГПК съдът следва да осъди жалбоподателката да заплати разноски за юрист консулско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Мотивиран така и на основание чл. 419 от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.А.М. *** с ЕГН:********** против Заповед № 4179 от 16.09.2011 год. по ч.гр. д. № 5711/2011 год. на Сливенски районен съд, издадена заповед за изпълнение и е допуснато незабавно изпълнение против жалбоподателката в полза на кредитора „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД със седалище и адрес на управление на дейността гр.В. бул.”В.В.” № * с ЕИК:813071350 представлявано Е.П.Б. – Изпълнителен директор и Д.Д.Х.-прокурист, чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 т.3 от ГПК юристконсул С.И. Й. .

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: