ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

20.12.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесети декември…...……………………….

през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  595 описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” гр. Сливен против Определение от 11.11.2011г. по гр. д.№ 5862/2011г. на СлРС. В жалбата си твърди че с обжалваното Определение СлРС е прекратил производството по гр.д. № 5862 от 2011г. по описа на СлРС и изпратил делото по подсъдност на Районен съд Пловдив.

Счита че първоинстанционния съд неправилно е приел, че в случая разпоредбата на чл.113 от ПТК не намира приложение, тъй като ищецът като юридическо лице няма качеството на потребител. Счита че по смисъла на параграф 13 от ПЗР на Закона за защита на потребителя, тълкуван във връзка и с разпоредбите на параграф 1, т.42 и т.43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, ищеца е потребител на електроенергия и правилно е предявил иска си пред СлРС. Разпоредбата на § 13 т.1 от ЗЗП, за защита правата на потребителите - физически лица, съдебната практика намира, че обстоятелството, че в случая от действието на клаузите на Общите условия, са засегнати и права на стопански субекти. Предвид факта, че договорите при общи условия разпростират действието си спрямо неограничен кръг от субекти, рефлектирането на защитата по ЗЗП спрямо юридическите лица не може да бъде основание за ограничаването на приложното й поле. Моли атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок, от лице имащо интерес от обжалването, а разгледана по съществото си е основателна.

            Производството по гр.д.№ 5862/2011г. по описа на СлРС, е образувано по исковата молба на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” гр. Сливен против ЕВН –България, „Електроснабдяване – Пловдив” АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, по иск с правно основание чл. 124 от ГПК. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 838,89лв., представляваща цена за пренос на ел. енергия и  цена на потребена енергия за стопански нужди.

            Ответникът е направил в срок възражение за местна неподсъдност на спора на СлРС и е поискал прекратяване на производството и изпращането му на ПРС, по неговото седалище. С атакуваното определение, СлРС е приел, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 113 от ГПК не намира приложение, тъй като същата следва да бъде тълкувана във вр.§ 13 от ЗЗП, в който е посочено че потребителите по смисъла на този разпоредба са физически лица.

            Настоящата инстанция намира че предявеният иск е местно подсъден на СлРС ,тъй като следва да се приложи правилото на специалната местна подсъдност на чл. 113 от ГПК. Цитираната разпоредба формулира понятието „потребител”. Легална дефиниция на това понятие, действително е дадена в разпоредбата на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.”  Това легално определение, обаче, е дадено за целите на ЗЗП. То не е ограничава кръга от лица (физически или юридически), имащо качеството на „потребител” по см. на чл.113 от ГПК. В § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятието "потребител" на ел. енергия за стопански нужди от физическо или юридическо лице, което също следва да бъде включено в понятието „потребител” по см. на чл. 113 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че тълкуването на процесуалната норма, следва да бъде съобразено и с целта на същата, която е защита на правата на определен кръг от лица (чрез улесняване на достъпа им до правосъдие), които ползват услуги, представени от корпоративни доставчици, при общи условия, и при икономическа неравнопоставеност на субектите .

            С оглед изложените съображения, следва да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

            ОТМЕНЯ Определение от 11.11.2011г. по гр. д.№ 5862/2011г. на Районен съд – Сливен за прекратяване на производството пред СлРС и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд –Пловдив.

 ВРЪЩА делото на СлРС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС, при условията на чл. 274 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: