ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

                               

                                             гр.Сливен, 17.01.2012 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                            МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 605, по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производстово се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр.с чл.130 от ГПК.

  Делото е образувано по подадена от ищеца в производство – Й.З.К., чрез неговия законен представител – З.В.К., частна жалба срещу Определение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 3836/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. С атакувания съдебен акт е върната исковата молба, ведно с приложенията на ищеца по предявен против Община Сливен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е прекратено производството по гр.д. №  3836/2011 г. на Сливенски районен съд като недопустимо.

   В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания акт, като се твърди, че безспорно мотивите на районния съд изложени в определението са правилни, но съдът не е взел предвид, че се касае за друга хипотеза, която от своя страна обуславяла компетентност на районния съд да се произнесе по предявения иск. Действително през 2008 г. на ищеца е бил съставен акт за установяване на задължение по декларация № 015/22.10.2008 г., който след получаването му в законния срок бил обжалван пред Община Сливен, но жалбата не била внесена от общината в административния съд. От друга страна жалбоподателят излага, че след като е получил покана за доброволно изпълнение на тези задължения от частен съдебен изпълнител през месец април 2011 г. на практика общината го е лишила от възможността да оспори акта по надлежния ред и това обуславяло правния му интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на сумите на посочените основания.

   Частният жалбоподател моли окръжният съд да отмени атакуваното Определение и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.

   Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но по съществото си е неоснователна.

            След като взе предвид направените в частната жалба олаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

              Производството по гр.д. № 3836/2011 г. пред районния съд е било образувано по искова молба на Й. З.К. чрез неговия законен представител З.В.К. ***, с която се цели да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи по отношение на ответника описаната в исковата молба и в допълнението към нея сума, представляваща цена за данък сгради и такса битови отпадъци за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г., както и лихвата върху тази сума и разноски по изп.дело №204/11 г. по описа на ЧСИ М.М.. Районният съд е извършил преценка на предявения иск и с атакуваното пред настоящия съд Определение е прекратил производството по делото като недопустимо и е върнал исковата молба на ищеца. В Определението районният съд  приел, че по същество се оспорва вземането на Община Сливен по издаден акт за установяване на задължения по декларация и доколкото съществува специален ред за установяване на тези публични задължения, както и за оспорването им, то Сливенски районен съд не е родово компетентен да се произнесе по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията, за които е издаден акт на административен орган.

        С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

                Въззивният съд изцяло споделя изводите на районния, че задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в  чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.5 ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно редът за издаване на административните актове, с които се определят задължения въз основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК, като в чл. 107, ал. 4 на кодекса е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно цитираната разпоредба на ДОПК, актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Следователно производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци е по реда на ДОПК. В чл. 156, ал. 1 ДОПК е предвидено, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД на обжалване пред съда подлежи самия АУЗД, а не решението на решаващия орган, с което е потвърден. Изложените правни съображения за наличието на специален ред за оспорване на задълженията за данък сгради и такса битови отпадъци водят до извод, че липсва правен интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред, чрез предявяване на установителен иск, защото в противен случай би се стигнало до злоупотреба с права. Съществуването на специален ред по ДОПК и АПК за оспорването на тези задължения, изключва приложението на общия ред по ГПК и наведените от жалбоподателя възражения не обосновават извод в противен смисъл.

               По повод отхвърляне на главното искане на жалбоподателя за отмяна на атакуваното определение, съдът следва да се произнесе по евентуалното такова – да бъде задължена Община Сливен да внесе жалбата му срещу акта за установяване на задължение по декларация. По същество това искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като за съда не съществува такава процесуална възможност, от друга страна в процесуалния закон приложим към този случай, съществуват други процесуални правила уреждащи този въпрос поставен от жалбоподателя.

     С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че районният съд правилно е процедирал във връзка с преценката си относно допустимостта на предявения иск и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

   Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                   ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Й.З.К., чрез неговия законен представител – З.В.К., срещу Определение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 3836/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 3836/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен.

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

     Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните.

                                                               

 

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.