ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

18.01.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                              Членове: МАРТИН САНДУЛОВ

мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело 10 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството  е по реда на чл.274 и сл., вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

            Образувано е въз основа на депозирана частна жалба от ТД „Тера Тангра” ООД гр.Харманли насочена против Определение № 1065/03.11..2011г ., постановено по гр.д. № 1048/2010 г. по описа на Районен съд- гр. Нова Загора. С обжалваното определение състав на НЗРС е отхвърлил като неоснователно и недоказано искането на настоящия жалбоподател за изменение на Решение № 18/04.02.2011г. по гр.д. № 1048/2010г. на НЗРС в частта му за разноските, като присъди направените по делото разноски изцяло в тежест на ищцовото дружество.

            В  жалбата се излагат съображения за неправилност на горепосочения съдебен акт, доколкото съда е формирал грешен правен извод като приел, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, поради липсата на желание за доброволно уреждане на спора и изпадането му в забава за изпълнение на договорно задължение за период по-дълъг от една година, с оглед на което не е налична хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. Твърди се, че липсва подобна материалноправна норма, която да определя, че това са правопогасителни спрямо жалбоподателя факти.

            Моли настоящата съдебна инстанция да постанови определение, с което да отмени атакувания съдебен акт и измени първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя.

Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок писмено възражение, в което се съдържат подробни контрааргументи на оплакванията в жалбата. Счита последната за неоснователна и моли съда за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл.275, ал.2 ГПК, подадена е в законоустановения срок от субект, имащ правен интерес от обжалване, чрез постановилия акта съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и съображенията за това са следните:

Пред НЗРС от ТД „ТАП”ООД гр.Стара Загора са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на дължими суми по сключен договор за продажба на движими вещи, ведно с обезщетение за забавено изпълнение от деня на падежа до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху дължимата главница от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответното търговско дружество и настоящ жалбоподател „Тера Тангра” ООД гр.Хасково е  признало изцяло исковете, както по

 

 

основание, така и по размер, като е отправил молба до съда на основание чл.78, ал.2 ГПК да не присъжда деловодни разноски в полза на ищеца. В проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 27.01.2011г., процесуалния представител на ответника, посредством депозирана писмена молба до съда поддържал отговора на исковата молба, като изразил становище за уважаване на исковата претенция, но без да се присъждат разноски в полза на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответника с поведението си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Това означава, че сторените от ищеца разноски остават за негова сметка, като той дължи на ответника разноските, които последния е направил по делото. Следователно  прилагането на тази законова разпоредба предполага същевременната наличност на двете предпоставки. Признаването на иска по основание и размер не е достатъчно условие за освобождаване на ответника от заплащане на разноските по делото и възлагането им върху ищеца. Необходимо е да се изследва и поведението на ответника, по отношение на това дали е станал последния причина за воденето на процеса /в този см. Решение № 124/16.01.1957г. ІV г.о.ВКС/. В процесния случай НЗРС е приел, че именно поведението на ответника е обусловило водене на делото. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав.

По делото са представени множество фактури, в които е обективиран договор за покупко-продажба между двамата търговци, и които установяват, че се касае за срочно задължение / във всяка една от  фактурите е посочен падеж на задължението/. Когато срокът за изпълнение на задължението, произтичащо на договорно основание е определен /уговорен/, длъжникът изпада в забава след изтичането му без да е необходима последваща покана от страна на кредитора. Сроковете за изпълнение на задълженията за заплащане сумите по  процесните фактури са изтекли преди завеждане на исковата молба и  ищеца е бил изправен единствено пред възможността за водене на исково производство или постигане на желания резултат по пътя на заповедното производство. След получаване на препис от исковата молба, в отговора ответника изцяло признал предявените претенции, но липсват каквито и да било действия от негова страна за удовлетворяване на исканията на ищеца веднага или поне в хода на производството пред първоинстанционния съд. Нещо повече, видно от приложените към жалбата платежни нареждания, ответното дружество е заплатило задълженията си едва след постановяване на съдебното решение по водения процес.

Гореизложеното сочи, че  именно поведението на ответника е станало причина за завеждане на делото и след като изцяло са уважени предявените искове, то в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените  деловодни разноски. Неоснователно е също така и възражението на жалбоподателя, относно  недоказан факт на изплатено адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Такова доказателство се явява  надлежно попълнен и подписан от страните договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно за това, което е налично и се намира на лист 62 от делото.

При така констатираните факти  липсват отменителни основания и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Насрещната по жалбата страна е отправила искане за присъждане на разноски пред тази съдебна инстанция, а с оглед изхода на спора такива й се дължат, но тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване, съда не следва да държи изричен диспозитив за осъждане на жалбоподателя.

 

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от „ТЕРА ТАНГРА”ООД гр.Х., ул.”Н. П.” № *, представлявано от Е. Н. З. и А.В. В.в качеството им на управители- заедно и поотделно, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие – чл.32,т.1 ГПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1065/03.11.2011г ., постановено по гр.д. № 1048/2010 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като правилно и законосъобразно. с което е прекратено производството по делото.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едноседмичен срок  от съобщаването му на страните пред ВКС РБ, на основание чл.274, ал.3,т.1, вр.чл.248, ал.3 ГПК, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

           

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                    1.

                             2.