ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2

23.03.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в открито   заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                         мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно  гражданско дело № 26 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на  чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М.С.Д. *** срещу Решение № 867/24.11.2011г. по описа на РС –Сливен в частта му, имаща характер на определение, с която, на основание чл.344, ал.2 ГПК е предоставено на  П.П.Д. *** ползването на гараж, представляващ първи етаж в жилищната сграда, находяща се на адрес гр.С., ул.Б.” № *, представляващ един от недвижимите имоти допуснат до съдебна делба.

В срока по чл.276 ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил писмен отговор.

Жалбоподателката Д. счита постановеното от СлРС решение за незаконосъобразно и необосновано. На първо място сочи, че искането за ползване на гаража е несвоевременно предявено. На следващо място сочи, че съда не е изследвал въпроса дали съществуват гаражи и има ли възможност да се ползва от насрещната по жалбата страна П.П. без да се пречи на Д.. Посочва се, че входа за жилищната сграда, която се ползва изцяло от жалбоподателката е през първия етаж, където се държат дърва за огрев, цялата зимнина, както и че от там се обслужва водомерната инсталация. В първия етаж са обособени различни помещения, но нямало обособен гараж. Сочи се още, че взаимоотношенията между страните съделители са изключително влошени, което прави общото  ползване на първия етаж невъзможно. Твърди се, че насрещната страна притежава имоти, включително и гаражи и искането му за предоставяне ползването на първия етаж от жилищната сграда е продиктувано единствено с провокираща цел.

От въззивния съд се иска отмяна на обжалваното решение в частта, с която на П.П.Д. е предоставено ползването на гараж, представляващ първи етаж от жилищна сграда на адрес гр.С., ул.”Б.” № *.

Решението в частта по допускане на съдебна делба не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение от 09.02.2012г. производството за разглеждане на частната жалба е насрочено в открито съдебно заседание, като е назначена служебно изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, досежно разпределение ползването на делбения имот.

В съдебно заседание, въззивницата, редовно призована се явява лично и се представлява от процесуален представител, надлежно упълномощен от първата съдебна инстанция, като заявява, че поддържа жалбата си на основанията, посочени в нея.

Въззиваемият, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, упълномощен от първоинстанционното производство. Заявява, че, съгласно разпоредбите на ГПК, относими към настоящото производство, съда се произнася за разпределяне ползването на делбените имоти до приключване на делбата и ако това не е възможно се присъжда обезщетение, а в назначената експертиза по делото такава задача не била поставена.

След като взе предвид направените в жалбата оплаквания, становищата и доводите на страните,  изложени в открито съдебно заседание и като съобрази данните по първоинстанционното дело, настоящия съдебен състав намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск за делба. С атакуваното решение, състав на СлРС е допуснал делба между страните по настоящия спор – М.С.Д. и П.П.Д. *** на следните недвижими имоти:

-                    дворно място, находящо се в гр.С., ул.”Б.” №10, представляващо имот с пл.№ 1255, в кв.48, по плана на гр.С., състоящо се от 100 кв.м., при граници: имот пл.№ 1254, имот пл.№1256 и улица, ведно с построения в имота масивен гараж, със застроена площ 64 кв.м., като индивидуализацията на имота към момента по кадастрална карта на гр.С. е поземлен имот с идентификатор 67338.510.233, с площ 66 кв.м. при съседи: 67338.510.283; 67338.510.232; 67338.510.230; 67338.510.234, ведно с построената в него сграда с площ 66 кв.м. и идентификатор 67338.510.233.1.

-                    дворно място, находящо се в гр.С., ул.”Б.” № *, представляващо имот с пл.№ 1254, в кв.48, по плана на гр.С., състоящо се от 78,80 кв.м., от които застроени 78,80 кв.м., при граници: имот пл.№ 2784, имот пл.№ 1253, имот пл.№ 1256 и улица, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 78,80 кв.м., като индивидуализацията на имота към момента по кадастрална карта на гр.С. е поземлен имот с идентификатор 67338.510.232, с площ 96 кв.м. при съседи: 67338.510.233; 67338.510.283; 67338.510.231; 67338.510.229 и 67338.510.230, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ 96 кв.м. и идентификатор 67338.510.232.1.

С решението са допуснати до делба и движими вещи, подробно описани в него.

Със същото решение съдът е предоставил на П.Д., настоящ въззиваем ползването на гараж, представляващ първи етаж в жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”Б.” № * до окончателното извършване на делбата.

Решението в частта, с която съдът се е произнесъл на направено искане с правно основание чл.344, ал.2  ГПК има характер на определение, поради което се обжалва с частна жалба и неговото обжалване е подчинено на режима на атакуване на определенията /в този см. Определение № 290/03.12.2009г. по гр.д. № 5252/2008г. ІІІ г.о.ВКС /. Частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на съдебния акт. В случая определението като част от решението е било съобщено на жалбоподателката на 05.12.2011г., а жалбата й, имаща характер на частна жалба е депозирана в съда на 19.12.2011г. или след изтичане на законоустановения срок. Независимо от това същата не следва да се счита за просрочена, доколкото съдът погрешно е дал указания на страните, че решението, което инкорпорира и обжалваното определение, подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Ето защо, така подадената жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл.275, ал.2, вр.чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановения от първоинстанционния съд акт.

 За да предостави ползването на спорния гараж на въззиваемия П.Д., съда приел, че със съдебното  решение по бракоразводното дело, съда е предоставил на жалбоподателката Д. ползването само на жилищната част, а фактически тя ползвала и двата имота, допуснати до делба.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката Д., че искането по чл.344, ал.2 е отправено несвоевременно. С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване на решението, съдът по искане на съделителите, които не използват делбения имот, съобразно правата си, извършва временно разпределение на ползването до окончателното приключване на делбата или определя сума, която съделителя който ползва имота, следва да заплаща на останалите съделители. Искането може да бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение, като  съдът е обвързан от искането на съделителя. Касае се за привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация, а съдебния акт, който се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не се разрешава материално-правен спор между страните. Именно затова разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.

В този ред на мисли, следва да се отбележи, че с молба от процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство е направено искане единствено за разпределяне ползването на делбения имот и по-точно искане да му бъде предоставено ползването на гаража, находящ се в гореописания имот. Присъждане на обезщетение не е било претендирано и съда не би могъл да се произнесе извън искането на страната. Ето защо неоснователно е възражението на ответната по жалбата страна, че съда не е поставил задача на вещото лице, относно определяне на обезщетение, при невъзможност да се разпредели ползването на делбените имоти.

От заключението на изготвената и изслушана във въззивната фаза на процеса съдебна строително-техническа експертиза, се установява, че жилищната сграда е построена върху двата поземлени имоти, допуснати до делба и представлява еднофамилна жилищна сграда на два етажа – партерен и първи. Партерният етаж включва помещение за магазин, две складови помещения и гаражна клетка, в северната част на която е развито вътрешно бетоново стълбище, осигуряващо достъпа до жилищния етаж. В партерния етаж на жилищната сграда съществува гаражна клетка, която не представлява обособен самостоятелен гараж, а от нея се осигурява достъпа до жилищния втори етаж чрез вътрешно стълбище, развито в северната част на помещението. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание се уточни, че тъй като на южната фасада са монтирани две гаражни врати, това помещение би могло да се ползва като гаражна клетка, но самостоятелен обект, обособен като гараж не съществувал.

Страните не спорят по обстоятелството, че се намират в много лоши личностни взаимоотношения, а този факт е и общоизвестен от предаването „Съдебен спор” на „Станция нова”, излъчено на 05.02.2012г. по Нова телевизия, епизод 62.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

В действителност до делба са допуснати два недвижими поземлени  имота, но както се установи по делото, жилищната сграда е построена  и разположена върху двата имота. В конкретния случай се иска не разпределяне ползването на цялата жилищната сграда, съобразно квотите на страните в съсобствеността, а единствено предоставяне ползването на гараж, който се намира на партерния етаж на жилищната сграда. Установи се, че не съществува самостоятелно обособен обект, като гараж, а наличното на партера помещение би могло да се ползва като такъв. Установи се още, че в помещението „гаражна клетка” са развити вътрешни стълбища за преминаване към втория жилищен етаж.  Това означава, че разпределяне ползването и по –точно предоставянето за ползване на това помещение на въззиваемия Д. би довело до съвместно ползване на гаражната клетка, тъй като от нея се осигурява достъпа от улицата до втория жилищен етаж.

Такова съвместно ползване от двамата съсобственици, съдът намира за невъзможно, предвид създадените усложнени и нетърпими отношения помежду им.

Ето защо съдът счита за неоснователно отправеното искане за предоставяне ползването на гаражната клетка, находяща се в партерния етаж на жилищната сграда,  която служи и като вход за достъп до втори жилищен етаж на същата сграда. Въпросът за заплащане на обезщетение за едностранното ползване на имота ще бъде решен във втора фаза на делбата.

По изложените съображения, атакуваното решение на СлРС ще следва да се отмени в частта, имаща характер на определение и се постанови ново в горния смисъл.

В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата, поради което не следва да се държи диспозитив от настоящата съдебна инстанция.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.278, ал.2 ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                  

ОТМЕНЯ Решение № 867/24.11.2011г ., постановено по гр.д. № 774/2011 г. по описа на Районен съд – Сливен в ЧАСТТА ИМАЩА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с което е предоставено на П.П.Д. *** ползването на гаража, представляващ първи етаж в жилищна сграда на адрес гр.С., ул.”Б.” № * за срок до окончателното извършване на делбата, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ  искането на П.П.Д. *** за предоставяне ползването на гаража, представляващ първи етаж в жилищна сграда на адрес гр.С., ул.”Б.” № * за срок до окончателното извършване на делбата, като неоснователно.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

           ЧЛЕНОВЕ:

                            1.

                            2.