О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                         гр.Сливен, 13.02.2012 година.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                        мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно частно въззивно граждански дело № 57 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

   

Производство е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от пълномощник на заявителя по ЧГД № 6725 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година, срещу постановено по делото разпорежда от 11.01.2012 година, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение №4929/09.11.2011 година.

  В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че с оглед изискването на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, какъвто не е настоящият случай. Жалбоподателят се позовава на  приложената по делото адресна справка, сочеща, че длъжникът е с постоянен адрес, съвпадащ с този, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът е следвало да разпореди връчването да се извърши по реда на чл. 47 от ГПК и след изтичане на законоустановените срокове да се приеме, че е налице редовно връчване, респективно влязла в сила заповед за изпълнение и да издаде изпълнителен лист въз основа на нея. Противно на  това  и  нарушение на  закона  от решаващия състав  на Районен съд – Сливен е счетено, че е налице основанието на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК  и е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение №4929/09.11.2011 година.

  От Сливенски окръжен съд се иска да отмени обжалваното разпореждане  и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Частно гражданско дело № 6725 по описа на Сливенски районен съд за 2011 г. е било образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В заявлението са били посочени, трите имена и адрес на длъжника в гр.Сливен. След извършена проверка по чл.410 и чл.411 от ГПК, районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на заявителя. При посещение на адреса посочен в заявлението, за да се връчи издадената вече заповед за изпълнение, длъжностното лице по призоваването  е направил отбелязване върху съобщението, че  жилището на адреса е постоянно заключено. Залепено било уведомление на 21.11.2011 година. С разпореждане от 09.12.2011 година, районният съдия е указал на заявителя да представи справка за регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника. От депозираната такава по делото е видно, че постоянният адрес на длъжника съвпада с посочения в заявлението, на който е било залепено и уведомлението, но като настоящ адрес е посочен – Испания. Поради това, съдът е приел, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната и на основание чл.411, ал.2, т.4 обезсилил издадената вече от него заповед за изпълнение.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима – подадена е в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт. Разгледана по същество, жалбата  се  приема за основателна, а обжалваното определение за неправилно. След като е установено, че длъжникът има регистриран постоянен адрес в РБългария, е следвало не само да се залепи уведомление по чл. 47 от ГПК, но и да се приложат последиците на връчването чрез залепване на уведомление, а именно да се приеме, че е налице редовно връчване, след изтичане на срока за получаване на заповедта за изпълнение от канцеларията на съда - чл. 47, ал.5 във вр. с ал.7 на ГПК и след това на основание чл.416 от ГПК да бъде издаден изпълнителен лист. Указване на заявителя да представи адресна справка, след като уведомлението се е върнало с отбелязване, че апартаментът е необитаем/постоянно заключен/ и адресатът не се е явил в двуседмичен срок да получи книжата от канцеларията на съда чл.47, ал.3 от ГПК са правилно предприети. След представяне на  справка от районния съдия не е съобразено, установяващото  се  от  нея, а именно, че посоченият в заявлението и в заповедта за изпълнение адрес на длъжника съвпада с онзи, на който е залепено уведомлението, от където е следвало да приеме, че връчването е надлежно, да приложи заповедта за изпълнение към делото и да пристъпи към издаване на изпълнителен лист. Посочените последни действия не са предприети от районния съдия, поради което се е стигнало до постановяването на незаконосъобразното разпореждане. Освен  това  следва  да  се  подчертае, че  дори длъжникът  да е  нямал обичайно местопребиваване в РБългария, на това основание може да иска обезсилване на заповедта, но от въззивния съд /чл.423, ал.1, т.2 от ГПК/. Такова правомощие процесуалният закон не предоставя на първоинстанционния съд. Следователно районния  съдия не е имал основание да обезсили заповедта, която сам е издал. Императивната  разпоредба, на  която  се  е позовал, касае  проверка,  преди  издаване  на  заповедта  и  като  такава  не е относима към произнасянето му, още по – малко може да служи като основание за издаване на законосъобразен съдебен акт, какъвто това  разпореждане не може да  претендира, че е.  В контекста  на  изложението  следва  да  се  подчертае, че според закона  окончателният стабилитет на заповедта за изпълнение настъпва след преклудиране на правото на възражение по чл. 423 от ГПК, като целта  е да не се стигне до принудително изпълнение срещу такъв длъжник, без вземането да е съдебно проверено при гарантирано участие на самия длъжник в производството.

 Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ постановеното по частно гражданско дело № 6725 по описа  на Сливенски районен съд за 2011 година Разпореждане от 11.01.2012 година, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 4929 от 09.11.2011 година.

ВРЪЩА за делото на РАЙОНЕН СЪД - СЛИВЕН за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              2.