ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 30.03.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 93 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК

Предмет на обжалване е определението на РС – Сливен, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 4252/28.09.2011г. по ч.гр.д. № 5860/11г. по описа на РС – Сливен-

Поддържа се, че в разпореждането е отразено, че съобщението за представяне на удостоверение за постоянен адрес на длъжника е получено от частния жалбоподател – „Евролайз ауто” ЕАД по електронна поща, докато разпореждането е получено чрез връчител. По повод на съобщените указания е поискано издаването на съдебно удостоверение, но получаването му е било невъзможно, като на представител на дружеството в гр. Сливен – М.Г. е бил даван отговор, че не е изготвено. Това продължило до момента, в който е получено обжалваното разпореждане, а „Евролайз Ауто” ЕАД все още не разполага със съдебното удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго за постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Предвид гореизложеното се иска отмяна на разпореждането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Жалбата е допустима съгласно чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 279 от ГПК срещу разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Въз основа на приложеното ч.гр.д. № 5860/11г. на РС – Сливен съдът намира, че е неоснователна.

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, което е уважено с разпореждане от 28.09.2011г. и в полза на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение № 4252/28.09.2011г.

На посочения в заявлението адрес длъжникът не е бил открит и не са открити други лица по смисъла на чл. 46 от ГПК, чрез които да се съобщи издадената заповед. С разпореждане от 19.10.2011г., съобщено на жалбоподателя на 01.11.2011г. е съобщено задължението да представи справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, във връзка с което на 08.11.2011г. е подадена молба от „Евролайз Ауто” ЕАД за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка относно постоянния и настоящ адрес на длъжника. Молбата е разгледана и уважен на същата дата и въз основа на нея е било издадено съдебно удостоверение с изх. № 11015/14.11.2011г. Към молбата е приложено пълномощно за юрисконсулт Д. Д., но не и за посоченото в жалбата лице – М.Г.. Няма и данни по делото да е постъпвала молба от такова лице за получаване на издаденото съдебно удостоверение. Същото се намира по делото и към настоящия момент. Повече то два месеца след издаването му, а именно на 07.02.2012г. районният съд, като е констатирал, че е указанията за представяне на справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника не са изпълнени, е издал обжалваното разпореждане.

Въз основа на така установеното се налага извода, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Твърденията в частната жалба относно липсата на издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да е възможно изпълнението на указанията за представяне на справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, не се подкрепят от установените по-горе обстоятелства.

Молбата за снабдяване на страната със съдебно удостоверение е била разгледана и уважена в деня, в който е подадена и разпореждането на съда за издаване на удостоверението е изпълнено на 14 ноември 2011г. От този момент заявителят е предостатъчно възможност чрез надлежен представител по смисъла на чл. 32 от ГПК да получи удостоверението, но това не е сторено. Дори да се приеме, че по независещи от страната причини е било невъзможно получаването на удостоверението, не кореспондира на действителното положение твърдението в частната жалба, че съдебното удостоверението не е издадено и към момента на подаването й. Следователно се касае за пасивно процесуално поведение на заявителя, въпреки дадените от съда указания относно възможността за отстраняване нередовността на процесуалното действие, поради което правилно и законосъобразно издадената заповед е била обезсилена поради липсата на доказателства, че длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „ЕВРОЛАЙЗ АУТО” ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.” № *, ет.* против разпореждане от 07.02.2012г. по ч.гр.д. № 5860/11г. на РС – Сливен, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение № 4252/28.09.2011г.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.