ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 21.03.2012 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТИ И ПЪРВИ МАРТ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА 

       МЛ.СЪДИЯ:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 94 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 в вр. чл.415 ал.2 от ГПК

Производството е образувано по частна жалба от адв. М.Д.И. ***, в качеството му на процесуален представител на по реда на чл.32 от ГПК на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД с ЕИК:131289899 със седалище и адрес на управление гр.С. р-н- „И.” бул.”Х.К.” № * ет.* и съдебен адрес гр.Б. ул.”О.П.” № * ет.* адвокатска дружество „Костов, Стойков и Ко” против Определение № …../29.12.2011 год. по ч. гр. д. № 5717/2011 год. на Сливенски районен съд, с което е Обезсилена Заповед № 4185/19.09.2011 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратено производството по делото.

Атакуваното Определение е обявено на жалбоподателя на 10.01.2012 год., а частната жалба против него е постъпила на 17.01.2012 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.1 т.1 в вр.чл.415 ал.2 от ГПК.

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в частната си жалба твърди, че обжалваното Определение е незаконосъобразно, тъй като е изпълнил стриктно всички указания на съда, като в дадения срок е предявил иска по чл.422 от ГПК, по която искова молба е образувано гр. дело № 8437/2011 год. на Сл.РС и исковата молба е подадена в едномесечния срок по Български пощи. Твърди, че лицето получило съобщението по чл.414 ал.1 от ГПК П.Д. не притежава качеството на служител или работник в дружеството жалбоподател  и няма представителна власт да приема съобщения и съдебни книжа, поради и което е извършено нередовно призоваване заявителя по заповедното производство и нередовно връчване на съобщението по чл.415 ал.1 от ГПК. Излагат се твърдения, че едномесечния срок изтича на 28.12.2011 год. и със представената обратна разписка и видно от пощенско клеймо срокът за предявяване на исковата молба по чл.422 от ГПК е спазен.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Определение като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Сливенски окръжен съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство по Ч. гр. дело № 5717/2011 год. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД , чрез своя законен представител против  Д.С.Д. *** с ЕГН:**********за сумата от 4 955,73 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С Разпореждане от 19.09.2011 год. първоинстанциония съд е уважил заявлението, като е издал Заповед за изпълнение № 4185/19.09.2011 год., която е връчена на длъжника на 10.11.2011 год. лично. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение с Вх. № 26.57/14.11.2011 год., в което е отразено, че длъжник е възразил, като е заявил, че не дължи сумата по Заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 14.11.2011 год. съдът е съобщил на заявителя за постъпилото възражение и изрично му е указал, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. С това разпореждане го е предупредил, че следва да представи доказателства, че искът е предявен, като в противен случай ако не изпълни задължението си Заповедта за изпълнение, ще бъде обезсилена.

Съобщението е връчено на заявителя на 25.11.2011 год. чрез технически сътрудник П.В.Д.. В дадения от съда срок по настоящото частно гражданско дело заявителя не е представил доказателства , че е предявил иск за вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С обжалваното Определение № от 29.12.2011 година, първоинстанциония съд е обезсилил Заповед№ 4185/19.09.2011 год. за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК и е прекратил производството.

За пълнота следва да се отбележи че при първоначалното връчване на заповедта за изпълнение на парично вземане, съдът не е открил длъжникът на адрес и е указал на заявителя да посочи адрес за призоваване на длъжника. Съобщението е получено на 10.11.2011 год. от същия технически сътрудник П.Д. и указанието на съда е изпълнено в срок.

Тази фактическа обстановка съдът установи от представените по делото писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалбата е неоснователна.

Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Пред въззивния съд с частната жалба е поставен за разрешение процесуалноправен въпрос: подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение, ако заявителят не изпълни задължението в едномесечен срок да представи на съда доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си.

В тази насока е налице задължителна съдебна практика в Определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева и  Определение № 53/25.01.2010 г. по ч. т. д. № 16/2010 г. на ВКС и др. тя е в смисъла, вложен в законовата разпоредба -  чл. 415, ал. 2 ГПК - в едномесечен срок заявителят да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. В този смисъл са и дадените от първоинстанциония съд указания с разпореждането 14.11.2011 год. Жалбоподателката не доказва в настоящото производство в едномесечния срок да представил на съда издал заповед за изпълнение доказателства че е предявил искът по чл.415 от ГПК. В този смисъл жалбата е неоснователна. Не е доказал по несъмнен начин че е изпълнил това си , задължение като е изпратил до съда доказателства с пощенска пратка с пощенско клеймо в последния ден на срока, който срок изтича на 27.12.2011 год. по правилата на чл.60 ал.6 в вр. ал.3 от ГПК.

Неоснователно е твърдението въведено във частната жалба, че жалбоподателя не е бил редовно призован на 25.11.2011 год. Въведеното твърдение е, че лицето П.В.Д. получило съобщението не е служител или работник във дружеството на жалбоподателя.

По делото е приложени и друго съобщение отправено до жалбоподателя по отношение на адрес за призоваване на длъжника, което е връчено на същото лице П.В.Д., като технически сътрудник. Жалбоподателя е приел, че е редовно призован, чрез това лице П.В.Д. технически сътрудник и не е направило възражение ОТНОСНО РЕДОВНОТО СИ ПРИЗОВАВАНЕ. В дадения от съда срок е спазило и изпълнило дадените от съда указания. Приело е че е редовно призовано, което се доказва от предприетите от него действия, с които е изпълнило дадените указания относно посочване на адрес за призоваване на длъжника.

Призоваването на жалбоподателя по отношение на указанията да предявят иск и да представят за това доказателства пред издал заповедта за изпълнение дадени с разпореждането на първоинстанциония съд е извършено по същия начин, чрез това лице, като в случая се твърди че нередовно. Жалбоподателя следва да се счита за редовно призован по реда на чл.50 от ГПК, като призоваването е извършено  в канцеларията му и на служител или работник, който е бил съгласен да ги приеме.

В случая първоинстанциония съд в съответствие със закона е изпълнена законовата процедура по даване на указания на заявителя при постъпило възражение против заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявителя жалбоподателя не е спазил преклузивния срок по смисъла на чл.415 от ГПК и е не ИЗПЪЛНИЛ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ , да представи доказателства, че е предявил иска през съда издал заповедта за изпълнение.

Неизпълнението на това задължение от страна на заявителя, въвежда императивно задължение за съда да обезсили издадената заповед за изпълнение и прекрати производството по делото. Първоинстанциония съд е спазил закона и е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Настоящото определение на основание чл.274 ал.4 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 415 ал. в вр. чл.274  ал.1 т1 от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Определение № …../29.12.2011 год. по ч. гр. д. № 5717/2011 год. на Сливенски районен съд, с което е Обезсилена Заповед № 4185/19.09.2011 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: