ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 18.04.2012г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 102 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 413, ал.2 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК

Частната жалба е подадена от адв. ПV Ш. в качеството му на пълномощник на „Алианц България” АД против разпореждане от 15.02.2012г. по ч.гр.д. № 664/12г. по описа на РС – Сливен в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на законната лихва върху главницата от 652,39лв., считано от19.08.2009г. до окончателното изплащане на главницата. Счита за неправилен единствения посочен мотив на първоинстанционния, че размерът на лихвата следва да е с посочен точен размер.

Във връзка с възражението си се аргументуриа, че се касае за регресно вземане на застрахователя спрямо деликвента за изплатено застрахователно обезщетение, което вземане възниква на законово основание от деня на изплащането на обезщетението. Позовава се на съдебната практика, според която, за да бъде поставен в забава, деликвента следва да е поканен да заплати, от който момент възниква и вземането за лихва. Размерът на това вземане е определяем, като задължение на съда е да посочи началния момент, а размерът се определя в рамките на изпълнителни  процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.

Предвид изложеното се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Община Сливен за заплащане на законната лихва върху главницата от 652,39лв., считано от 19.08.2009г. до подаване на заявлението и вместо това да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение.

Частната жалба е допустима. Подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК, спазен е преклузивния срок с чл. 275, ал. 1 от ГПК и е представен документ за заплащане на държавната такса.

Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна.

С разпореждането в обжалваната му част е отхвърлено искането на ЗАД „Алианц България” за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Община Сливен за заплащане на законна лихва върху главницата (652,39лв.) за периода от 19.08.2009г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съображенията на първоинстанционния съд са, че заявителят не е конкретизирал точния размер на това акцесорно вземане.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК заявителят в т. 9, б е посочил вземане за лихва в размер на законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2009г. – датата на падежа съгласно покана за доброволно изпълнение изх. № 310-03-6602/07.08.2009г. до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението е приложен документ за платена д.т. в размер на 25 лв.

Разпореждането е правилно по следните съображения:

Изложените в частната жалба възражения относно определянето на размера на дължимата лихва като обезщетение за забава са относими и основателни, но само към претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на вземанията, в която част то е и уважено.

В отхвърлената и обжалвана част разпореждането се отнася за точно определен период – с начален момент посочен в заявлението и краен момент – съвпадащ с датата на подаване на заявлението, което определя вземането освен като изискуемо, но и като ликвидно към датата на подаване на заявлението. Изискуемите и ликвидни парични вземания към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да бъдат посочени в точен размер и за тях се дължи държавна такса – предвидена в чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В заявлението този размер не е посочен, съответно не е платена и дължимата от закона държавна такса. Следователно искането за издаване на заповед за изпълнение в тази му част не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 128, т. 2 от ГПК, поради което разпореждането е правилно и съобразено с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, а частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. П.П.Ш. *** с адрес на адвокатска кантора: гр. С., бул. „Х. Д.” № *, ет. *, офис * в качеството му на пълномощник на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. О., бул. „К. Д.” № *, ЕИК в ТР 040638060 против разпореждане от 15.02.2012г. по ч.гр.д. № 664/12г. по описа на РС – Сливен в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на законната лихва върху главницата от 652,39лв., считано от19.08.2009г. до окончателното изплащане на главницата като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.