ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 22.03.2012 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТИ И ВТОРИ МАРТ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА 

        МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 103 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 в вр. чл.418 ал.4 от ГПК

Производството е образувано по частна жалба от адв. П.П.Ш. ***, в качеството му на процесуален представител на по реда на чл.32 от ГПК на ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД  със седалище и адрес на управление  гр.С. Община Оборище, бул.”К. Д.” № * с ЕИК:040638060 и съдебен адрес гр. С. бул.”Х. Д.” № * ет.* офис против Разпореждане № …../15.02.2012 год. по ч. гр. д. № 663/2012 год. на Сливенски районен съд.

С обжалваното разпореждане първоинстанциония съд е отхвърлил като неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 17.10.2010 год. до 12.02.2012 год. Мотивите на първоинстанциония съд за да достигне до обжалвания резултат е че е лихвата не е конкретизирана по своя размер

Атакуваното Разпореждане е обявено на жалбоподателя на 17.02.2012 год., а частната жалба против него е постъпила на 23.02.2012 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.1 т.1 в вр.чл.418 ал.4 от ГПК.

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в частната си жалба твърди, че обжалваното Разпореждане е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. В частната жалба са изложени твърдения, че претендираната сума представлява изискуемо вземане на стойност на обезщетение за имуществени вреди , причинени на лек автомобил марка „Пежо” модел „Партнер” с ДКН № СН 96 77 НН вследствие на ПТП от 20.04.2010 год., което обезщетение е изплатено на пострадалото лице от жалбоподателя на 11.08.2010 год. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнени е на 10.10.2010 год. в която е даден седем дневен срок за изпълнение и на 17.10.2010 год. е изпаднал в забава.

Изискуемостта на регресното вземане на застрахователя спрямо причинителя на вреди/деликвента/ възниква от деня на плащането на застрахователното обезщетение. Тъй като обезщетението е по застрахователен договор, то застрахователя следва да покани деликвента да му заплати платеното от него обезщетение и той изпада в забава от датата на връчване на поканата.Регресното право на застрахователя и лихвата за забава е дължима за деликвента на законово основание.

Моли въззивния съд да отмени Разпореждане № …./15.02.2012 год. по ч.гр.д № 663/2012 год. на Сливенски районен съд , в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за законната лихва върху сумата от 1 767,29 лева, считано от 17.10.2010 год. до подаване на заявлението като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” ад гр.София за претендираното вземане.

Сливенски окръжен съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство по Ч. гр. дело № 663/2012 год. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” ад гр.София, чрез своя законен представител против  М.В.Ж. *** с ЕГН:********** за сумата от 1 767,29 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на падежа 17.10.2010 год.съгласно покана за доброволно изпълнение Изх. № 310-03-7811/06.10.2010 до окончателното изплащане на вземането.

С Разпореждане от 19.09.2011 год. първоинстанциония съд е уважил частично заявлението, като е издал Заповед за изпълнение на парично вземане на основание чл.410 от ГПК № 415/15.02.2012 год., за сумата главница в размер на 1 767,29 лева, представляваща платено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило на 20.04.2010 год. в гр.Сливен на бул.”Янко Сакъзов” застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението-13.02.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 156 лева.

С Разпореждането от 15.02.2012 год. първоинстанциония съд е отхвърлил заявлението относно искането за присъждане на законна лихва върху главницата считано от 17.10.2010 год. до 12.02.2012 год., като неоснователно.

 

Тази фактическа обстановка съдът установи от представените по делото писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалбата е неоснователна.

Разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва посочване на цената иска, съответно при предявените обективно съединени искове, цената на всеки един от тях (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи цената на всеки един от обективно съединете искове.

В случая със заявлението са предявени два обективно съединени искове първия от които е регресен иск на застрахователя към прекия причинител на вреди, за платеното от него застрахователно обезщетение и обективно кумулативно съединения към него иск за обезщетение за забава за периода от 17.10.2010 год. до датата на предявяване на заявлението 12.02.2012 год.

Правото на застрахователното дружество в случая заявителя да предяви иска си против прекия причинител на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата не е достатъчно само да е извършено плащане. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият (тъй като вземането на застрахователя произтича от закона), длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Такава покана е била връчена на длъжника по която срокът за изпълнение изтича на 17.10.2010 год. и от този момент той изпада в забава.

Искането за обезщетение за забава представлява самостоятелен кумулативно обективно съединен иск със самостоятелен, макар и с акцесорен характер. Като самостоятелен оценяем иск той има цена, която следва да е посочена от заявителя в заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по изричното препращане на нормата на чл.411 ал.2 към чл.127 ал. 1 т.3 от ГПК.

При това положение, правилно районният съд е приел, че искането за заплащане на обезщетение за забава /мораторна лихва/ следва да е обособено като самостоятелно искане с конкретен размер, за конкретен период. В подкрепа на тази теза е довода, че съдебната практика и теория разграничава искът за обезщетение за забава от иска за присъждане на законната лихва, върху главницата от датата на предявяване на иска макар обезщетението за забава /мораторна лихва/ на основание чл. 86 от ЗЗД, да е равно на законната лихва от деня на забавата.

Редовността от външна страна на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и обхвата на дължимата от първоинстанционния съд проверка е разрешен в съответствие с трайно установената съдебна практика, според която нормата на чл. 127, ал. 1 ГПК, по силата на изричното препращане от чл. 410, ал. 2 ГПК е задължително приложима и в заповедното производство. Следователно заявителят, в съответствие с чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, е длъжен изчерпателно да посочи цената на всеки от обективно съединените кумулативно предявени искове.

С оглед изложените мотиви настоящия съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане в частта, в която първоинстанциония съд е отхвърлил като неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 17.10.2010 год. до 12.02.2012 год. е правилно и в съответствие със закона и поради тази причина следва да се потвърди.

Настоящото Разпореждане на основание чл.274 ал.4 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. чл.274 ал.1 т.1 в вр. чл.418 ал.4  от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Разпореждане № …../15.02.2012 год. по ч. гр. д. № 663/2012 год. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 17.10.2010 год. до 12.02.2012 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: