О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 12.03.2012 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 111 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане по чл. 413 вр. чл. 410 от ГПК  за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане от 28.10.11г. на СлРС по ч.гр.д. № 6383/11г. на СлРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател като заявител, по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като РС е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 128 т. 2 от ГПК, тъй като не е платена държавната такса.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като РС неправилно е приел, че е неприложима процедурата по чл. 129 ал. 2 от ГПК  и е следвало да му даде указания за отстраняване на нередностите. Развива съображения в тази насока. Счита, че разпореждането следва да се отмени и на заявителя да се даде възможност за представяне на документ за внесена д.т.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, СлОС счита, че частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.

В заповедното производство, с оглед идеята и целта му, въобще не е предвидена възможност за даване на указания на страната при нередовност на заявлението от външна страна. Разпоредбата на чл. 411 от ГПК, ал. 2 от ГПК постулира само две възможности за реакция на съда като разглежда заявлението – или да издаде заповедта, или да не уважи заявлението. За двата варианта има строго и ясно дефинирани критерии – при четири, лимитативно посочени хипотези се постановява отказ, при всички останали – се уважава заявлението и се издава заповедта. Сред първите безусловно е посочена в т. 1 на чл. 411 ал. 1 от ГПК хипотезата „искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК”.  Няма предвидени изключения, привилегии, поправки – а чл. 410, чрез препращащата и към нормите на чл. 127 и чл. 128 от ГПК своя алинея 2, изисква прилагане на документ за внесена държавна такса. Препращането към текстове от общото исково производство в случая е изолирано и конкретно сведено само до съдържанието на документа, никакви други процесуални действия на съда или страната не стават приложими по подразбиране. Това е естествено и закономерно проявление на идеята на законодателя да осигури на изправния заявител желаната от него бързина и ефективност, към които е насочен института на заповедното производство – прибегне ли се до аналогията с обикновеното исково производство чрез оставянето „без движение” и даването на указания на страната, практически се обезсмисля предназначението на този специфичен способ. Тоест – само по себе си, това е достатъчна причина за отхвърляне на заявлението. Липсва пречка заявителят повторно да предяви същото заявление, като се съобрази с причините, довели до предхождащото го отхвърляне, освен това, в случая, дори не носи риск от загуба на държавна такса, след като именно невнасянето й е довело до отхвърлянето, тъй като, както се посочи вече – законът гарантира пълно съдействие и бързина, но затова пък изисква пълна изрядност от страна на лицето, което се стреми да ги получи.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат като краен резултат, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

  

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                      

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ФЕСТСТРОЙ” ООД  със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “С. Г.” № *, против разпореждане от 28.10.2011г. по ч.гр.д. № 6383/11г. на СлРС, с което е отхвърлено заявление на същото дружество за издаване по реда на чл. 410 на заповед за изпълнение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: