О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.03.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№118 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „Тайфун – 99” ЕООД, гр.Сливен чрез пълномощника му адв.Е.П. против Определение от 05.01.2012г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4918/2011г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото поради липса на местна подсъдност и делото е изпратено по подсъдност на РС – София.

            Жалбоподателят „Тайфун – 99” ЕООД, гр.Сливен твърди, че определението на  районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че като потребител на услугите на мобилния оператор правилно е предявил иска си пред СлРС. Посочва, че ЗЗП при уреждане правомощията на КЗП не съдържа изрични разпоредби, ограничаващи стопанските субекти, когато спорното право е и обект на правоотношения между юридически лица. Тъй като договорите при общи условия разпростират действието си спрямо неограничен кръг субекти, то не може да се ограничава приложното поле на защитата по ЗЗП спрямо юридическите лица. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СлРС за продължаване на процесуалните действия.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Космо България Мобайл” ЕАД, гр.София, която в  законоустановения срок е представила отговор по нея. В същия се излагат доводи относно законосъобразността на атакувания съдебен акт. Посочено е, че в случая не намира приложение нормата на чл.113 от ГПК, тъй като ищецът е юридическо лице, а сделката не е потребителска, а търговска по смисъла на ТЗ. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Пред СлРС е предявен иск от „Тайфун – 99” ЕООД, гр.Сливен против „Космо България Мобайл” ЕАД, гр.София осъждането му да изпълни задълженията си по сключения между тях договор по програмата „Заедно” от 11.03.2011г. като отремонтира мобилен апарат „Нокиа С6-00” или евентуално го замени с нов, в случай, че същият не може да бъде отремонтиран, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. С чл.286 и чл.288 от ТЗ.

Исковата молба е връчена на ответното дружество, което в законоустановения срок е депозирал отговор, в който е направил възражение за липса на местна подсъдност с искане за изпращане на делото за разглеждане на местно компетентния съд по неговото седалище – Софийски районен съд.

Първоинстанционния съд е уважил възражението и с атакуваното определение от 05.01.2012г. е прекратил производството пред СлРС и изпратил делото за разглеждане пред местно компетентния съд Районен съд – София.

Определението е връчено на ищеца на 10.01.2012г., като в законоустановения и указан срок - на 11.01.2012г. е депозирана и разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно общата разпоредба на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. В случая ответникът е юридически лице – търговско дружество и съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК искът против него следва да бъде предявен пред съда, в чийто район се намира неговото управление или седалище. Видно от извлечението от Търговския регистър, представено от ищеца с исковата молба, седалището и адреса на управление на ответното търговско дружество е в гр.София. Съгласно цитираната разпоредба местно компетентния съд е Софийски районен съд.

В мотивите си СлРС изрично е посочил, че в случая не намира приложението на чл.113 от ГПК, уреждаща изборна подсъдност на исковете на потребители. Настоящия състав напълно споделя това становище.

Уредената в чл.113 от ГПК алтернативна /изборна/ местна подсъдност е приложима при потребителски спорове, при които ищец е потребител – физическо лице, чиито потребителски права са нарушени. За прилагането й е необходимо ищецът да има качеството „потребител” по смисъла на &13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно &13, т.1 от ДР на ЗЗП, даваща легално определение на понятието, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищеца - „Тайфун – 99” ЕООД, гр.Сливен е юридическо лице, търговско дружество от една страна и от друга страна по презумпцията на чл.286, ал.3 от ТЗ сключения между него и ответното дружество /търговец/ договор е търговска сделка. Следователно ищеца няма качеството „потребител” по смисъла на &13, т.1 от ДР на ЗЗП и той не разполага с възможността предоставена на потребителите – физически лица по чл.113 от ГПК за избор на местно компетентния съд. Следва да се отчете и факта, че чл.113 от ГПК изрично е посочил, че иска се предявява по настоящия или постоянния адрес на потребителя, т.е. безспорно визира потребител – физическо лице, само което има постоянен и настоящ адрес. Юридическите лица, в частност търговските дружества, имат седалище и адрес на управление, каквото не е предвидено в разпоредбата на чл.113 от ГПК. Според настоящата инстанция разпоредбата на чл.113 от ГПК не следва да се тълкува произволно разширително. Съгласно установената практика понятието „потребител” в широк смисъл се прилага към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги и към исковете на физически лица – потребители на електрическа енергия по смисъла на &1, т.42 от ДР на ЗЕ /арг. Определение №175/07.02.2011г. на ВКС по т.д.№918/2010г., ІІт.о./, какъвто иск не е настоящия.  Следователно не са налице условията на чл.113 от ГПК за упражняване на възможност за избор на местно компетентен съд от страна на ищеца – юридическо лице.  

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК местно компетентния съд е съда по седалището на ответника и при възражение от негова страна в законоустановения срок, производството по делото следва да се прекрати и същото да се изпрати на местно компетентния съд – РС – София.

От изложеното следва, че районния съд не е допуснал нарушение на закона и е действал правилно като е прекратил производство по делото и го е изпратил за разглеждане пред Софийски районен съд. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна, а обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.01.2012г., постановено по гр.д. №4918/2011г. на СлРС, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.