О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.03.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№120 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София чрез пълномощника му юриск. А. против Определение №258 от 20.01.2012г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№6327/2011г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на исковата молба и е отхвърлена като неоснователна претенцията на ищеца ЗК „Лев инс” АД за присъждане на разноски по делото. Частния жалбоподател обжалва цитираното определение само в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на разноски. В прекратителната му част определението на СлРС е влязло в сила.

            Жалбоподателят ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София твърди, че определението в частта относно разноските е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че ответната Община Сливен е изплатила претендираната сума от 36лв. след предявяване на исковата молба и с това е станала причина за завеждането, както на заповедното производство по ч.гр.д.№5164/2011г. по описа на СлРС, така и на гр.д.№6327/2011г. на СлРС. Посочва, че той е оттеглил иска си по отношение на главницата, но не и по отношение на претендираните по делото разноски. Счита, че след като ответника с виновното си поведение и неплащането на претендираната сума е станал причина за завеждането, както на заповедното, така и на исковото производство, то на основание чл.78, ал.1 от ГПК му дължи сторените по делото разноски. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на разноски и да постанови ново, с което да му присъди претендираните разноски.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Община Сливен, която в  законоустановения срок не е представила отговор по нея.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенски районен съд е бил сезиран с иск, предявен иск от ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София против Община Сливен с правно основание чл.415, ал.1, вр. С чл.124, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземането му за главница в размер на 36лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5164/2011г. на СлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното Община Сливен е заплатила на ищцовото дружество претендираната главница от 36лв., като е представила по делото платежно нареждане. С Определение от 02.12.2011г. СлРС се е произнесъл по доказателствените искания и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.140 от ГПК.

На 19.01.2012г. по делото е постъпила молба от изпълнителния директор на ищцовото дружество ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София, с която е направено оттегляне на иска относно претендираната главница, поради заплащането й от страна на ответника. Посочено е, че се поддържа искането за присъждане на направените разноски, в т.ч. направените в заповедното производство.

С атакуваното Определение №258 от 20.01.2012г. СлРС е прекратил производството по делото, поради оттегляне на исковата молба на основание чл.232 от ГПК и е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищеца ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София за присъждане на разноски по делото. В мотивите си съдът е приел, че при оттегляне на исковата молба, съгласно чл.78, ал.4 от ГПК разноски се дължат само на ответника, а по отношение на разноските в заповедното производство следва да се произнесе докладчика по него.

Определението е връчено на ищеца на 07.02.2012г., като в законоустановения и указан срок - на 14.02.2012г. /датата на пощенското клеймо/ е подадена и разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В процесната хипотеза, когато производството по делото се прекратява, поради оттегляне на исковата претенция от страна на ищеца, разпоредбите на чл.78, ал.1 и 2 от ГПК не намират приложение при присъждане на сторените разноски. Същите касаят случаите, когато съдебният спор приключва с постановяване на решение от съда по съществото на спора, с което частично или изцяло уважава исковата претенция, като същевременно отчитат и санкционират и поведението на ответника преди и по време на производството с оглед това дал ли е основание за завеждането на делото и дали е признал иска. Едновременно с това на ответника е признато право да иска заплащане на сторените по делото разноски, в случаите, когато исковата претенция е частично отхвърлена или делото е прекратено. Горното налага извода, че при оттегляне на исковата претенция и прекратяване на делото поради това, на ищеца не се следват разноски, като и законодателят не е уредил такава хипотеза. Настоящият съдебен състав счита, че причината, поради която се оттегля исковата претенция, респ. се прави отказ от нея, не се изследва от съда, нито поведението на ответника, като в тези случаи не се следват сторените деловодни разноски на ищеца. В случая и при условията на чл.78, ал.4 от ГПК право на разноски има само ответника, но съдът не е бил сезиран с такова искане.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

 

 

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Определение №258 от 20.01.2012г., постановено по гр.д. №6327/2011г. на СлРС, в обжалваната му част, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на ищеца ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, гр.София за присъждане на разноски по делото, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.