ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

                               

                                             гр.Сливен, 10.04.2012 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                            МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 129, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производстово се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

  Делото е образувано по подадена от ищеца – Й.Д.С., частна жалба срещу Определение от 25.01.2012 г., постановено по гр.д. № 6727/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. С атакувания съдебен акт е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, тъй като при проверката й, съдът е констатирал, че предявеният иск е недопустим. Изложените аргументи мотивират извод, че в процесния случай не са налице новооткрити обстоятелства, следователно правото на иск на ищеца било преклудирано с изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

   В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт, като се твърди, че определението е назаконосъобразно и следва да се отмени. Жалбоподателят възразява, че макар съдът да е приел призоваването му по ч.гр.д. № 424 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд за редовно, той на практика не е пребивавал на посочения адрес, тъй като повече от година работи и живее в друг град. Сочи, че сега постоянният и настоящият му адрес са различи от посочените по ч.гр.д. № 424 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд. Поради това не упражнил правата си по чл.414 и чл.423 от ГПК. В жалбата от една страна се излага, че искът по чл.424 от ГПК може да бъде предявен независимо от подаването на възражение по чл.414 или чл.423 от ГПК, също и независимо от това дали кредиторът ще предяви иск по чл.422 от ГПК. Обосновава, че правният интерес от иска се състои в невъзможността ответникът да иска спиране на вече започналото изпълнително производство, без да бъдат представени правно невъзможните в тази хипотеза „убедителни писмени доказателства”. От друга страна жалбоподателят твърди, че сочената от него недължимост на вземането е различна от правопогасяващите възражения по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК. Твърди, че на основание чл.121, ал.1 от Конституцията н РБ и чл.124, ал.1 от ГПК, защита чрез общия исков процес не може да му бъде отказана.

   Частният жалбоподател моли окръжният съд да отмени атакуваното Определение на районния съд и да постанови друго, с което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

     Насрещна страна по частната жалба в това производство на основание чл.130 от ГПК не е следвало да бъде конституирана. Въпреки това районният съд е изпратил препис от частната жалба за ответната страна. В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се иска тя да бъде оставена без уважение.

    Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

            След като взе предвид направените в частната жалба олаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

              Производството по гр.д. № 6727/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен е образувано по искова молба на Й.Д.С. против „ЕВН – България Електроснабдяване” АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и цена на иска 1476, 61 лв. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът не дължи сумата посочена в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на дружеството – ответник по ч.гр.д. № 424 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд. Обстоятелствата сочени от ищеца са, че през периода, за който е начислена ел.енергията за процесния имот, той не е бил негов ползвател, тъй като преди това имотът е бил прехвърлен по надлежния ред на друго лице, който и към настоящия момент живеел в имота. Ищецът твърди, че случайно през февруари 2011 г. научил, че новият собственик не е променил партидата за имота на свое име. За образуваното изп.дело срещу него за събиране на претендираните от дружество – ответник суми, разбрал при постъпване на запор върху трудовото му възнаграждение. Въз основа на изложените обстоятелства и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, моли съда да установи, че не дължи посочените в исковата молба суми по отношение на дружество – ответник „ЕВН – България Електроснабдяване” АД.

        С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

        От въведените с частната жалба възражения за неправилност на атакуваното определение е видно, че се оспорва дадената от районния съд правна квалификация на иска, а от тук и основанието, поради което е констатирана неговата недопустимост. В този смисъл изложените в жалбата възражения са основателни, тъй като районният съд неправилно въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти е приел правната квалификация на иска по чл.424, ал.1 от ГПК. Действително предявеният иск е по чл.124, ал.1 от ГПК.

       В другата си част обаче инвокираните оплаквания са неоснователни, тъй като предявяването на иск по реда на общия исков процес, с който се оспорва вземане, основано на издадена заповед за изпълнение е недопустимо. В този смисъл са Определение № 688/14.12.2009 г. постановено по ч.гр.д. 692/09 г. на III г.о., Определение № 643/02.11.2009 г. постановено по ч.т.д. 680/09 г. на II т.о.  В трайната си практика ВКС на РБ приема, че е недопустимо оспорване на вземането, във връзка с което е издадена заповед за изпълнение по общия исков ред без да е използван специалния ред, предвиден в глава Тридесет и седем "Заповедно производство" от ГПК. Недопустимостта на оспорването по общия исков ред - без да е използван специалния, произтича от особения характер на производството, установено в Глава тридесет и седем на ГПК. Касае се до специални процесуални норми, установяващи специфични права /съответно задължения/ - относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си - тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК. Логиката и духа на изменението на уредбата, приета с новия ГПК /ДВ бр. 59/07 г./ налагат това разбиране, защото предвиденият специален ред е по - благоприятен за длъжника. Последният е улеснен, защото законът изисква само възражение от негова страна /без да е необходима и обосновка/, за да се размести доказателствената тежест и за да бъде кредиторът задължен да установява вземането си - по исков ред, в предоставения му за това от съда срок. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. В процесния случай не се касае за предявен иск по чл.424, ал.1 от ГПК. Извод за това настоящият състав прави от изложените в искова молба факти, които не отговарят на специфичните изисквания, визирани в нормата на чл.424, ал.1 от ГПК.

               Прякото позоваване на Конституцията, както и на чл. 124, ал. 1 ГПК, който прогласява, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, не променя изложеното до тук. Гражданите имат гарантирано от закона право да търсят чрез съд защита на своите права и интереси, но при спазване на въведените преклузивни срокове и доколкото не са погасени по давност /при направени възражения/. Сроковете от своя страна целят постигане на процесуална дисциплина, бързо разрешаване на материалните спорове, стабилизиране на обществените отношения и гарантиране на правната сигурност.

     С оглед на изложеното настоящият състав намира, че определението на районния съд следва да бъде потвърдено, макар и на основания различни от изложените в него, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно.

    Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                      ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Й.Д.С., ЕГН **********, Определение от 25.01.2012 г., постановено по гр.д. № 6727/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.01.2012 г., постановено по гр.д. № 6727/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен..

              Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ  на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК.

     

                                                               

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.