ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 20.03.2012 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТИ МАРТ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА 

       МЛ.СЪДИЯ:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело № 133 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е с правно основание чл.262 ал.2 т.2 в вр. чл.274 ал.1 т.2  от ГПК

Производството е образувано по частна жалба от адв. М.М. *** в качеството й на процесуален представител на по реда на чл. 32 от ГПК на С.К.М. *** с ЕГН: **********, против Разпореждане № 322/09.012011 год. по гр. д. № 5613/2011 год. на Сливенски районен съд с което е върната Въззивната жалба с Вх. № 29679/14.12.2011 год. против Решение № 99302.12.2011 год. по гр.д. № 5613/2011 по описа на СлРС.

Атакуваното Разпореждане е обявено на жалбоподателя на 12.01.2012 год., а частната жалба против него е постъпила на 17.01.2012 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.262 ал.2 т.2 от ГПК.

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в частната си жалба твърди, че обжалваното Разпореждане е незаконосъобразно, тъй като е изпълнил стриктно всички указания на съда, но независимо от това съдът е върнал въззивната жалба. Твърди, че указанията на съда следва да бъдат точни, ясни и разбираеми от страните. В случая указанията дадени от СлРС са били неточни, неясни и двусмислени. Първоинстанциония съд е бил длъжен да посочи точния размер на дължимата държавна такса, която е следва да се внесе. Този размер съдът е определил една в разпореждането си с което е върнал въззивната жалба.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в която се оспорва наведените твърдения и се твърди, че първоинстанциония съд е изпълнил добросъвестно задълженията си и разпореждането следва да бъде оставено в сила.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство по гр. дело № 5613/2011 год. по предявен от И.С.М. против С.К.М.  иск с правно основание чл.144 от СК за сумата от 200 лева месечно от датата на завеждане на исковата молба , ведно със законната лихва, за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни предпоставки за нейното изменение или прекратяване.

С Решение № 993/02.12.2011 год. по гр. Дело № 5613/2010 год. по описа на СлРС съдът частично у важил предявения иск като е осъдил жалбоподателя да заплаща на своята навършила пълнолетие дъщеря  месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 13.09.2011 год. докато учи във висше учебно заведение но не по късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Отхвърлил е предявения иск в останалата му част като неоснователен.

Присъдил е разноски по делото и е осъдил жалбоподателя да заплати държавна такса в размер на 144 лева.

Решението е обявено на жалбоподателя на 02.12.2011 год.

Против постановеното Решение в уважителната част е постъпила въззивна жалба от адв. М.М. *** в качеството й на процесуален представител на по реда на чл. 32 от ГПК на С.К.М. с вх. № 229679/14.12.2011 год.

Жалбата е оставена без движение, като е даден на жалбоподателя седмичен срок да внесе държавна такса и представи квитанцията за това.

В седмичния срок е постъпила нова молба от адв. М.М. *** в качеството й на процесуален представител на по реда на чл. 32 от ГПК на С.К.М., с която моли съда да определи размера на дължимата държавна такса. С резолюция на съдия докладчика е разпоредено, да се уведоми адв.М., че държавната такса е в размер на 2% върху обжалвания интерес.

С нарочна молба с Вх. № 31229/29.12.2011 год. адв. М.М. *** в качеството й на процесуален представител на по реда на чл. 32 от ГПК на С.К.М. е представила на съда внесена държавна такса в размер на 2 лева.

С обжалваното разпореждане първоинстанциония съд е приел, че не са изпълнени дадените указания, като не е внесена дължимата държавна такса в размер на 72 лева, като тази е сумата представляваща 2% от обжалваемия интерес и е върнал въззивната жалба.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалбата е основателна.

Разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Проверката на въззивната жалба е предоставена на първоинстанциония съд, чрез който е упражнено правото на жалба. При констатирани нередовности на въззивната жалба, за да упражни законосъобразно правомощията си за връщане на въззивната жалба, първоинстанциония съд следва да изпълни задължението си по чл. 262, ал. 1 от ГПК, като даде точни и ясни указания, какви са допуснатите нередовностите на жалбата и какви действия страната следва да предприеме, за да ги отстрани.

При констатирането на нередовност по чл.261 т.4 от ГПК първоинстанциония съд следва да укаже на страната да внесе държавна такса. Указанието до страната да внесе такса следва да съдържа указание относно размер, в противен случая е незаконосъобразно.

Първоинстанциония съд е длъжен да укаже и размерът на дължимата държавна такса в конкретния дължим размер. В дадените от съда с разпореждания съответно от 21.12.2011 год. /л.105 от делото/  и от 09.01.2012 год. /л.108/ от делото, не се съдържа ясни, точни и недвусмислени указания за конкретния размер на дължимата такса, т. е. не е посочено конкретно и ясно какъв е размера на дължимата от страна държавна такса, за да отстрани констатираната от съда нередовност. Ако съдът не е изпълнил тези задължение няма основание страната да бъде санкционирана за неизпълнението нередовно дадени указания. В този смисъл е практиката на ВКС в Определение № 391 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 378/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.

Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи. След като съдът изпълни задължението и даде такива указания, те са надлежно съобщени и не са изпълнени в законния срок, жалбата подлежи на връщане.

В случая не е изпълнена законовата процедура по проверка за редовността на подадената въззивна жалби, като първоинстанциония съд е не указал ясно, недвусмислено и конкретно, какъв е размерът на дължимата държавна такса. Разпореждането, с което върната въззивната жалба е незаконосъобразно.

Това налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първата инстанция, за провеждане на проверката на въззивната жалба реда чл.262 от ГПК, като указва на първоинстанциония съд, че указанията които следа да даде на страната следва да са ясни, точни и недвусмислени. Нередовността на въззивната жалба по отношение на дължимата държавна такса, следва да бъде отстранена, след като съда укаже на страната конкретния размер на държавната такса за въззивно обжалване.

Изискуемата се държавна такса за въззивно обжалване следва да бъде довнесена по сметка Сливенски окръжен съд и в размер на 70 лева, която нередовност по см. на чл. 261, т. 4 ГПК е допусната в резултат на непълните, неясните и неточни указания на СлРС, дадени на жалбоподателя.

 

Мотивиран така и на основание чл. чл.262 ал.2 т.2 в вр. чл.274 ал.1 т.2  от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Разпореждане № 322/09.012011 год. по гр. д. № 5613/2011 год. на Сливенски районен съд с което е върната Въззивната жалба с Вх. № 29679/14.12.2011 год. против Решение № 99302.12.2011 год. по гр.д. № 5613/2011 по описа на СлРС.

 

ВРЪЩА  делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: