О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 12.04.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

 

        СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз. гр.д. № 165 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

 

         Постъпила е частна жалба от”Мобилттел” ЕАД против определение от 26.01.2012г. по ч.гр.д. № 7273/2011г. по описа на СлРС, с което е обезсилена издадената по цитираното дело заповед на осн. чл. 415, ал.2 ГПК. В жалбата се твърди, че „Мобилтел” ЕАД е представило доказателства за предявен установителен иск, в срока по чл.415, ал.1 ГПК, но въпреки това първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно е постановил атакуваното определение.

От съда се иска, да отмени атакуваното определение, като делото бъде върнато на СлРС.

Частната жалба е връчена редовно на ответната страна, която в указания от съда срок е депозирала отговор. В същия се твърди, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

След анализ на изложеното в жалбата, отговора по нея и приложените доказателства по ч.гр.д. № 7273/2011г. на СлРС настоящия въззивен състав констатира следното :

На 22.11.2011г. „Мобилтел” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК до РС – Сливен. Съдът е уважил заявлението и издал заповед, по силата на която длъжникът М.Г.Д. е осъдена да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 293.13 лева, ведно със законната лихва и разноски.

На 29.12.2011г. е получено съобщение от „Мобилтел” ЕАД, към което е приложено разпореждане № 22994 на СлРС от 09.12.2011г., с което се указва на заявителя, че е постъпило възражение от длъжника, поради което заявителя може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

На 26.01.2012г. е постановеното атакуваното определение № 397/26.01.2012г. по ч.гр.д. № 7273/2011г. на СлРС, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК и прекратено производството по делото.

На 27.01.2012г. в РС – Сливен е предявена искова молба с вх. № 2137/27.01.2012г. от „Мобилтел” ЕАД срещу М.Г.Д. с цена на иска 293.13 лева, ведно със законната лихва и разноски, с правно основание на претенцията чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Видно от материалите по ч.гр.д. № 7273/2011г. на СлРС е депозирана молба с вх. № 2535/01.02.2012г. изпратена по пощата с пощенско клеймо от пощенска станция в гр. София с дата - 30.01.2012г., с която са представени доказателства в изпълнение на дадените от съда указания, че е предявен иск по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Частната жалба е допустима, подадена от лице имащо право на жалба, в законоустановения срок и срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.60, ал.3 ГПК едномесечния срок, в който заявителя е следвало да предяви иск и да представи доказателства за това е изтекъл на 29.01.2012г. – неделя. Съобразно чл. 60, ал.6 ГПК, когато последният от срока е неприсъствен ден, срокът изтича в следващия присъствен ден. В случая това е 30.01.2012г. – понеделник. Именно на тази дата е подадена молбата по пощата, която е депозирана в РС – Сливен с вх. № 2535/01.02.2012г., ведно с приложен екземпляр от искова молба с вх. № 2137/27.01.2012г., по която е образувано гр.д. № 322/2012г. на СлРС.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че искът за установяване на вземането е предявен в указания от съда срок, като своевременно е сезиран съда и с молба, към която са приложени доказателства за това. При постановяване на атакуваното определение, СлРС не е съобразил в точност сроковете, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

 

 

Мотивиран от горното, настоящия въззивен състав на СлОС

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ОТМЕНЯ определение № 397/26.01.2012г. постановено по ч.гр.д. № 7273/2011г. по описа на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                         2.