ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 23.03.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на двадесет и трети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 166 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр.чл.418, ал.4 ГПК.

         Образувано е въз основа на депозирана от „Банка ДСК”ЕАД-София, чрез процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32,т.3 ГПК частна жалба, насочена против Разпореждане № 3895/09.03.2012г. на РС-Сливен по ч.гр.д. № 6420/2011г. по описа на СлРС, с което е отхвърлено заявление, подадено от жалбоподателя за издаване на заповед за  изпълнение по чл.417 ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу наследниците на длъжника Андон Вълев Петров от гр.Сливен.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното разпореждане. Неправилно съда е приел, че към заявлението не бил приложен документ, от който да е видно кой е законния представител на малолетната наследница на длъжника и не били налице данни, че наследството е прието по опис. Жалбоподателят излага хронологично развитието на заповедното производство в образуваното ч.гр.д. № 6420/2011г. и смята, че е изпълнил като заявител всички изисквания на ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение.

От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на атакуваното разпореждане, като се задължи районния съд да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, осъждащ малолетния наследник на длъжника, представляван от законния си представител за сумите, посочени в заявлението.

При проверка на обжалвания акт съдът намира от фактическа страна сладното:

Производството по ч.гр.д. № 6420/2011г. пред СлРС е образувано по заявление от„Банка ДСК”ЕАД-София, действащо чрез процесуален представител юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу наследниците на длъжника Андон Вълев Петров с постоянен адрес в гр.Сливен за сумите в размер на 367,62 – главница; 53,45 лв- договорна лихва за периода 24.01.2011г.- 27.10.2011г.;26,90 лв.- наказателна лихва за периода 24.01.2011г.- 27.10.2011г., ведно със законната лихва от 27.10.2011г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски по заповедното производство за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и разноски  за издаване на изпълнителен лист в размер на 25,00 лв.

С разпореждане № 19191/28.10.2011г. СлРС отхвърлил така подаденото заявление, тъй като в него не били посочени имена и адреси на наследниците на длъжника А.П.. Така постановеното разпореждане е отменено въз основа на подадена от заявителя частна жалба с Определение № 168/16.11.2011г. на СлОС. Съответно СлРС издал съдебно удостоверение, чрез което заявителя се снабдил с Удостоверение за наследници на длъжника и документ за законния представител на малолетния наследник. След изпълнение указанията на съда заявлението е разгледано по същество и с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане го е отхвърлил, като неоснователно. Първоинстанционният съд приел, че липсват данни малолетната наследница В.В. да е приела наследството на длъжника по опис, каквато е императивната разпоредба на чл.61, ал.2 ЗН. Прието е, че в заповедното производство и по-точно, когато то се развива по чл.417 ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства, стоящи извън документа, въз основа на който се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, освен изключенията, визирани в чл.418, ал.3 ГПК и в този смисъл е недопустимо да се обсъждат обстоятелства, свързани с наследяването и отговорността на наследниците по чл.60, ал.1 ЗН за задълженията, с които е обременено наследството, поради това, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си само, ако са приели наследството. Стъпвайки на тези аргументи, изведени от съдебна практика, цитирана в разпореждането и постановена по чл.280 ГПК /след допуснато касационно обжалване/, т.е. задължителна съдебна практика за съдилищата, съдът приел, че са налице предпоставки за отхвърляне на заявлението по чл.417 ГПК, като посочил на заявителя, че разполага с възможността да търси вземането по реда на чл.410 ГПК, ако вземането му е до 25 000 лв. или по общия исков ред.

Сливенският окръжен съд, като съобрази материалите по делото и събраните доказателства, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, извежда следните правни изводи:

Съдът констатира, че жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения едноседмичен срок от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на атакуване чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на първата инстанция, че в производството по чл.417 ГПК, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу наследници на длъжника, следва в заявлението да се индивидуализират задълженията за всеки един наследник, когато са повече от един и да се представят данни, че наследството е прието. В законодателството – чл.60 ЗН ясно е посочено, че наследниците носят отговорност за задълженията, с които е обременено наследството само, ако са приели това наследство и съобразно дяловете, които получават от него. В настоящата правна хипотеза е установено, че единствен наследник на длъжника е малолетната му дъщеря, като липсват данни последната да е приела наследството по опис, съгл.чл.61, ал.2 ЗН. Следователно, тъй като в това производство не могат да бъдат обсъждани факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, освен изключенията по чл.418, ал.3, съдът не може да направи преценка дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу малолетната наследница на длъжника.

В случая, съдът не е длъжен и да дава указания за изправяне на тази нередовност от страна на заявителя, като изиска представяне на данни, относно приемането на наследството по опис, тъй като единствените нередовности, които се отстраняват в заповедното производство са тези, описани в чл.425, ал.2 ГПК.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че депозираното заявление правилно и законосъобразно е било отхвърлено от СлРС, тъй като представения документ по чл.417, т.2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу малолетната наследница на длъжника, доколкото липсват данни, даващи основание за ангажиране на нейната отговорност за задълженията, включени в наследствената маса.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

 

Ето защо и на основание чл.278 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба подадена от „Банка ДСК”ЕАД-София.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Разпореждане № 3895/09.03.2012г. на РС-Сливен по ч.гр.д. № 6420/2011г. по описа на СлРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС РБ в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    1.

                                                                                    2.