О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 26.03.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№167 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София чрез пълномощника му гл. юриск. Г. против Разпореждане №3897 от 09.03.2012г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№7451/2011г. по описа на съда, с което е отхвърлено като неоснователно подаденото от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София заявление вх.№28127/2011г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК за заплащане на парични суми и за издаване на изпълнителен лист.  

            Жалбоподателят „Банка ДСК” ЕАД, гр.София твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че длъжниците са наследници на починалия негов длъжник и към момента на подаване на заявлението на него не са му били известни техните имена, ЕГН и адреси, като не е можел самоволно да получи удостоверение за наследници от Община Сливен. Поради това ведно със заявлението е поискал издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение за наследници на починалия длъжник, което впоследствие са представили пред съда. Счита, че е изпълнил изискванията на ГПК. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови ново, с което да задължи СлРС да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против наследниците на длъжника, посочени в заявлението.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка против наследниците на кредитополучателя К.Й.М. и поръчителя А.М.А. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 579,06лв., представляващо вземане по Договор за кредит от 10.11.2008г., договорна лихва в размер на 92,05лв. за периода от 11.01.2011г. до 28.11.2011г., наказателна лихва в размерна 7,20лв. за периода от 11.01.2011г. до 28.11.2011г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и направените разноски. Към заявлението е приложено извлечение от кредитна сметка, в което като длъжник е посочено – наследниците на К.Й.М. и поръчител А.М.А..

Със заявлението е направено искане за издаване на удостоверение, въз основа на което заявителят да се снабди от Община Сливен с удостоверение за наследници на длъжника Минчева с техните три имена, ЕГН и адреси. Съдията-докладчик е разпоредил издаване на поисканото удостоверение.

            С допълнителна молба от 05.03.2012г. заявителят е представил в СлРС удостоверение за наследници на К.Й.М. и ново заявление по чл.417 от ГПК, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само против наследниците на починалия длъжник К.М., като са посочени поотделно с три имена, ЕГН и адрес за солидарно заплащане на посочените в заявлението суми, идентични с тези по първото заявление. В новото заявление не е включен като длъжник поръчителя по договора за кредит Атанас Атанасов.

С атакуваното Разпореждане №3897 от 09.03.2012г. по ч.гр.д.№7451/2011г. СлРС е отхвърлил заявлението като неоснователно. В мотивите си съдът е приел, че в представеното извлечение от сметка не са посочени имената на наследниците на починалата К.М., липсват данни наследниците да са приели наследството и не са разграничени дължимите от всеки наследник суми, тъй като те не отговарят солидарно, а разделно, съобразно наследствените си квоти.

Разпореждането е връчено на заявителя на 13.03.2012г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 19.03.2012г. е подадена разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно установената практика на ВКС, цитирана и приложена от Сливенски районен съд в обжалваното разпореждане, при издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън него могат да се събират само доказателства относно изискуемостта на вземането /чл.418, ал.3 от ГПК/. Недопустимо е в производството по чл.417 от ГПК да се обсъждат други факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Действително, в настоящия случай, както е приел и районния съд, в представеното извлечение от сметка наследниците на починалия кредитополучател не са посочени поотделно с три имена, ЕГН, адреси, не са разграничени дължимите от всеки един от тях поотделно суми, тъй като наследниците, съгл. чл.60 от ЗН отговарят разделно, съобразно наследствения си дял /не и солидарно, както счита заявителя/. Освен това за да възникне отговорността на наследниците за задълженията на наследството, то те трябва да са приели наследството, а по делото данни за това няма. Безспорно този въпрос обаче не следва да се обсъжда в производството по чл.417 от ГПК, като стоящ извън документа по чл.417, т.2 от ГПК. Поради това настоящия състав намира, че изводите на районния съд са правилни и законосъобразни. Правилен е извода, че заявителят разполага с възможността за претендиране на вземанията си по чл.410 от ГПК или по общия исков ред.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3897 от 09.03.2012г., постановено по ч.гр.д.№7451/2011г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.