О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Сливен, 02.04.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на втори април  през две хиляди и дванадесета година в състав:

           

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                              мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Кондова въззивно ч. гр. д. № 176 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр.чл.279, вр.чл.419, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  Ц.Д.Т. ***, с която се атакува Разпореждане от 16.06.2011г., постановено по ч.гр.д. №3944/2011г. на СлРС.

С обжалваното разпореждане съда издал заповед за незабавно изпълнение  № 2961/16.06.2011г. за парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, както и изпълнителен лист в полза на заявителя ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД гр.София срещу солидарните длъжници „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Т.И.” № *, вх.*, ап.*, ЕИК 119627904, представлявано от управителя Ц.Д.Т. и Ц.Д.Т. ***.

Жалбоподателят Т. счита така постановеното разпореждане за неправилно, тъй като документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение бил нередовен от външна страна. Записът на заповед не бил предявен за плащане на издателя му „Т.”***, както и на авалиста и настоящ жалбоподател Ц.Т..

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на обжалваното разпореждане от 16.06.2011г. по ч.гр.д. № 3944/2011г. на СлРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 2961/16.06.2011г..

Към жалбата, съгл.чл.419, ал.2 ГПК жалбоподателят Т. е приложил и възражение срещу издадената горепосочена заповед за незабавно изпълнение.

Ответната по жалбата страна „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД-гр.София е депозирала писмен отговор, в който са изложени съображения, досежно неоснователност на жалбата, основаващи се на посочена съдебна практика и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски пред тази инстанция.

Сливенски окръжен съд, намира депозираната частна жалба за редовна и допустима, тъй като е подадена  в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по ЧГД № 3944/2011г. по описа на СлРС е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД-гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК за парично задължение за сумата в размер на 3 436,92 евро срещу солидарни длъжници „Т.”*** и  Ц.Д.Т. ***. Към заявлението е представен оригинал на документа, въз основа на който се иска издаването на заповедта, а именно  запис на заповед. От последния е видно, че издател на документа е „Т.”*** авалист на издателя е настоящия жалбоподател Ц.Т..

В производството по чл.418 ГПК, съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали  удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция е длъжна да повтори проверката, която върши съда по повод молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно налице ли са изискуемите по закон реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен – чл.535 и чл.536 ТЗ и дали е настъпил падежът на вземането. Процесният запис на заповед е „без протест” и падежа по него е определен на основание чл.486, ал.1,т.4 ТЗ – на определен ден – 30.03.2011г. Документът съдържа и всички реквизити, визирани в чл.535 ТЗ – наименование „запис на заповед” на български език, на какъвто език е написано и съдържанието на  самия документ, съдържа безусловно обещание да се плати сумата от 3 436,92 евро, посочен е падеж на определен ден – 30.03.2011г., за място на плащане е посочено гр.София, името на лицето, на което трябва да се плати- „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД-гр.София, който е заявител в заповедното производство, документът е издаден на 25.03.2009г. в гр.София и  подписан от представителя по закон на търговското дружество – издател на записа на заповед, а именно управителя Ц.Д.Т.,  а като поръчител за задължението на търговското дружество подпис е положил и Ц.Д.Т., като физическо лице.

Спорният въпрос е следва ли записа на заповед да се предявява за плащане на издателя, респ.на авалиста за да се приеме, че е налице изискуемо вземане.

От съдебната теория и практика е известно, че менителничното поръчителство е формален едностранен договор, по силата на който едно лице – авалист поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Авалът е самостоятелно задължение. Съгласно чл.485 ТЗ, приложим по силата на чл.537 ТЗ, отговорността на издателя и авалиста е солидарна. Разпоредбата на  чл.513, ал.2 ТЗ дава възможност приносителят на ценната книга по свой избор да насочи иска си само към някои от задължените по записа на заповед лица. В конкретната правна хипотеза жалбоподателят, като авалист по процесната запис на заповед  отговаря както лицето, за което е поръчителствал, нещо повече задължението на авалиста е действително и когато задължението, за което е дадено е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата – чл.485, ал.2 ТЗ. Видно от самия запис на заповед, управителя на търговско дружество „Т.”*** е направил едностранно изявление върху документа, по силата на което, в качеството му на физическо лице – авалист е поел валидно задължение наред с дружеството – издател на ценната книга. Съгласно чл.536, ал.2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падежът се смята за платим на предявяване. В разглеждания случай ценната книга има изрично определен ден на падеж и това е 30.03.2011г., т.е.падежът по документа не е предпоставен от предявяването му, както на издателя, така и на авалиста.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г., ОСТК ВКС РБ, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо предявяване на записа на заповед изобщо.Неплатеният на падежа запис на заповед представлява несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредитора може да се снабди с изпълнителен лист.

По същия въпрос, а именно разрешаване на значими въпроси, свързани с предявяване на ефекта за плащане е постановеното по реда на чл.290 ГПК, т.е. задължителна съдебна практика Решение №1/01.03.2010г., постановено по т.д. № 520/2009г., ІІ т.о ВКС РБ, в което е посочено, че независимо от начина на определяне на падежа, непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул.

По изложените съображения, въззивния съд намира, че представения към заявлението запис на заповед е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарните длъжници „Т.”*** и Ц.Д.Т. *** предявяването на документа за плащане не е задължително условие, без наличието на което не би могло да се издаде изпълнителен лист.

Ето защо, разпореждането на СлРС от 16.06.2011г. постановено по ч.гр.д. № 3944/2011г. по описа на същия съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала разноски за производството пред тази инстанция, но по делото липсват представени доказателства в тази насока поради което, съдът не дължи произнасяне.

Ръководен от горното, съдът,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна депозираната от Ц.Д.Т., ЕГН: ********** *** срещу Разпореждане от 16.06.2011г. по ч.гр.д. № 3944/2011г. на СлРС.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане от 16.06.2011г. по ч.гр.д. № 3944/2011г. на СлРС.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                1.

                                                                                                                2.