ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 23.04.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април  през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МАРЕВА

мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр. д. № 177 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр.чл.279, вр.чл.419, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ТД „Т.” ЕООД против атакува Разпореждане от 16.06.2011г. по ч.гр.д. №3944/2011г. на СлРС в частта относно издаването на заповед за незабавно изпълнение № 2961/16.06.2011г. за парично вземане на и издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД гр.София , което да се залати солидарно с Ц.Д.Т. ***.

В частната жалба се поддъра, че представения документ, въз основа на който по чл. 417 от ГПК по реда на чл. 418 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение нередовен от външна страна, т.к. не бил предявен за плащане на издателя му „Т.”***.

Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част.

Към жалбата, съгл.чл.419, ал.2 ГПК е приложено възражение срещу издадената горепосочена заповед за незабавно изпълнение.

Ответната по жалбата страна „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД-гр.София е депозирала писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и е направено позоваване на задължителната практика на ВКС на РБ установена в т.3 от ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г., ОСГК. Претендират се разноски.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена  в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен акт съгласно чл. 419, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпореждане от 16.06.2011г. по ч.гр.д. №3944/2011г. на СлРС е издадено въз основа на заявление на „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД-гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК за парично задължение за сумата в размер на 3 436,92 евро срещу солидарни длъжници „Т.”*** и  Ц.Д.Т. ***. Към заявлението е представен запис на заповед с издател „Т.”*** и авалист на издателя – Ц.Т..

В производството по чл.418 ГПК, съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали  удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Записът на заповед е издаден на 25.03.2009г. в гр. София, с уговорка „без протест” с падеж определен на дата  – 30.03.2011г. и съдържа и всички реквизити, предвидени в нормата на чл.535 ТЗ: наименование „запис на заповед” безусловно обещание да се плати сумата от 3 436,92 евро, посочен е падеж на определен ден – 30.03.2011г., място на плащане – гр.София, името на лицето, на което трябва да се плати- „ТИ БИ АЙ ЛИЗИНГ” ЕАД-гр.София и е подписан от представителя по закон на търговското дружество – управителя Ц.Д.Т..  Като поръчител за задължението на търговското дружество подпис е положил и  от Ц.Д.Т., като физическо лице.

Въз основа на посочените данни, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въпросът, който се повдига в частната жалба е, дали със заявлението са представени докумунти, установяващи изискуемо задължение, на който въпрос следва да се отговори положително.

Представеният запис на заповед е редовен от външна страна, посоченият в него падеж – 30.03.2011г., е настъпил и приносителят е освободен от разноски за извършване на протест поради неплащане. Съгласно чл. 500, ал. 2 от ТЗ посочената уговорка не освобождава приносителя от задължението да направи съответните уведомления, последицата от което, обаче, е само поставянето на длъжника в забава. Липсата на доказателства за надлежното извършване на уведомления по аргумент от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 от ТЗ не води до извод за изгубване правата на приносителя спрямо издателя, а във връзка с разпоредбата на чл. 485 от ТЗ – и спрямо неговия авалист. В този смисъл е задължителното тълкуване, дадено в т.3 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005г. по т.д. №1/2004г., ОСТК ВКС РБ, според което, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяване на записа на заповед. Неплатеният на падежа запис на заповед представлява несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредитора може да се снабди с изпълнителен лист.

По изложените съображения, въззивния съд намира, че представения към заявлението запис на заповед е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарните длъжници „Т.”*** и Ц.Д.Т. *** предявяването на документа за плащане не е задължително условие, без наличието на което не би могло да се издаде изпълнителен лист.

Насрещната страна е претендирала разноски в производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, каквито няма данни да са направени.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, частната жалба на ТД „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:  гр.С., ул.”Т. И.” № *, вх.*, ап.*, ет.*, ЕИК 119627904 представлявано от управителя Ц.Д.Т., ЕГН: ********** от срещу Разпореждане от 16.06.2011г. по ч.гр.д. № 3944/2011г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

1.

 

 

2.