ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Гр.Сливен, 09.04.2012 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито заседание на ШЕСТИ АПРИЛ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ 

          ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

       Мл. СЪДИЯ:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА            

 

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 181 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК

Производството е образувано по частна жалба от ЧИТАЛИЩЕ „СЪГЛАСИЕ-НАПРЕДЪК,1870” седалище гр.К. пл.”В.” № *ЕИК:1997006352 представлявано от Председателя П.К.Н. с ЕГН:********** и секретаря М.Г.Р. с ЕГН:**********, заедно и поотделно, като сдружение с нестопанска цел регистрирано от ЗЮЛНЦ, чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК АДВ. И.В. от АК-Бургас и съдебен адрес *** пл.”В.” № * против Определение № 90/16.02.2012 год. по ч. гр. д. № 105/2012 год. по описа на Районен съд гр.Котел.

С обжалваното Определение първоинстанциония съд е прекратил производството по делото, поради отпадане на правния интерес от обезпечаване на бъдещ иск.

Атакуваното Разпореждане е обявено на жалбоподателя на 21.02.2012 год., а частната жалба против него е постъпила на 24.02.2012 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител в частната си жалба твърди, че обжалваното Определение е незаконосъобразно, тъй като единствения изложен от първоинстанциония съд мотив, за да постанови обжалвания резултат е че е отпаднал правния интерес от търсената защита с предявяване на насрещен иск, като по този начин първоинстанциония съд е лишил жалбоподателя от правото на обезпечение на иска. Първоинстанциония съд не е се е произнесъл по съществото на искането като е формулирано, а се е ограничил единствено да изложи довод за отпадане на правния интерес. Твърди, че е налице правен интерес от обезпечаване на иска и първоинстанциония съд е следвало да разгледа искането по същество, а не да прекратява производството поради липса на правен интерес.

Моли въззивния съд да Определение № 90/16.02.2012 год. по ч. гр. д. № 105/2012 год. по описа на Районен съд гр.Котел и върне делото на КРС с конкретни указания за допускане на исканото обезпечение.

Сливенски окръжен съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционото производство по Ч. гр. дело № 105/2012 год. е образувано по заявление за допускане на обезпечение на бъдещ иск осъдителен иск , представляващ обезщетение за това че жалбоподателя е лишен от правото да ползва собствения си имот в размер на 8 750, 00 лева, обезщетение за забава  в размер на 1 263,40 лева или общо за обективно кумулативно съединените искове в размер на 10 013,40 лева. Като обезпечителна мярка е поискано от съда налагане на запор върху цялото имущество на длъжника-оборудване намиращо се в недвижим имот-Кафе аперитив и дюнер кебапи предоставяне на описаното и запорирано имущество на отговорно пазене на жалбоподателя.

В молбата не са изразени доводи относно наличието на обезпечителна нужда.

С обжалваното определение първоинстанциония съд е приел, че е отпаднал правния интерес от търсената обезпечителна мярка , тъй като този иск е вече предявен към датата на постановяване на определението. По искова молба на жалбоподателя е образувано гр.дело № 126/2012 год. и тъй като е претендираното искане е за обезпечение на бъдещ иск, а той вече е предявен и по него е образувано гражданско дело , което е висящо , отпаднал е правния интерес от търсената защита. Жалбоподателя можел да предяви искане за обезпечение, но на вече предявен иск във висящо производство.

Тази фактическа обстановка съдът установи от представените по делото писмени доказателства.

 

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

Частната жалбата е основателна.

Определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Може да се обезпечи висящ или бъдещ иск.

При искане за обезпечение бъдещ иск родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.

Според чл.390 ГПК, местно компетентен, по избор на молителя, е или съдът по местожителството /седалището/ на молителя, или съдът по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение/. В съдебната практика се приема се, че това може да бъде и съдът по местонахождение на движимата вещ, върху която се иска да се наложи запор.

За подсъдността в обезпечителното производство съдът следи служебно.

 

При искане за обезпечение на бъдещ иск срокът за подаване на молба по чл.390 ГПК естествено е до предявяването му. Ако искът, за който се иска обезпечение е вече предявен, съдът пред който делото е висящо следва да прекрати производството пред себе си и изпрати молбата на съответния съд, пред който е висящо делото.

Конкретно в случая, е налице искане за обезпечение на бъдещ иск, чрез налага не запор на движими вещи. Съдът приел за разглеждане искането не се произнесъл но в срока по чл.395 ал.2 от ГПК, като е оставил без движение заявлението. Съдът не следва да обсъжда в случая процесуалните действия на първоинстанциония съд, които счита за неправилни относно обездвижването на молбата за обезпечение, тъй като първоинстанциония съд при хипотезата на чл.395 ал.2 от ГПК няма такава възможност, а е следвало при нередовна молба да отхвърли искането за обезпечение.

Първоинстанциония съд се произнесъл по искането за допускане на обезпечение една на 16.02.2012 год.като е прекратил производството с обжалваното определение, а в мотивите си служебно е констатирал, че бъдещия иск, за които е поискано обезпечение е предявен и е образувано гр.дело № 126/2012 год. по описа на Котелския районен съд.

Изложеното обуславя съгласно чл.390 вр. чл.389 от ГПК извода за липса на компетентност на сезирания съд да се произнесе по исканото обезпечение. Това налага изводът, че съдът пред който искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск е некомпетентен и е следвало като такъв да прекрати производството по делото и изпрати молбата за разглеждане на компетентния съд, съдът пред който е висящо производството по предявения иск, чието обезпечение е искано.

С оглед изложените мотиви настоящия съдебен състав намира, че обжалваното определение, с което първоинстанциония съд е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Делото следва да се върне на първоинстанциония съд за продължаване на процесуалните действия съобразно мотивите.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. чл.274 ал.1 т.1 от ГПК въззивния съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Определение № 90/16.02.2012 год. по ч. гр. д. № 105/2012 год. по описа на Районен съд гр.Котел.

Връща делото на Районен съд гр.Котел за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: