О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

 

20.04.2012г., гр. Сливен

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря……………………………….…..и с участието на прокурора…………..…………..…изслуша докладваното от съдия Костова ч.гр.дело №  191 описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

         Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД против Разпореждане № 4286/18.03.2012г. по ч.гр.д. № 1141/2012г. на СлРС. В жалбата се твърди, че с обжалваното разпореждане Сливенски районен съд е отхвърлил заявление на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 347.08 лева главница, редовна лихва в размер на 57.77 лева и наказателна лихва в размер на 50.91 лева, както и присъждане на разноски. Мотивите на съда били, че не е установена изискуемостта на дълга. Счита, че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на заявителя, било изрично посочено просрочените вноски и техния размер, като била видна и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, респ. датата на настъпване на изискуемостта на задължението.

Предвид гореизложеното, моли съда да отмени изцяло разпореждане № 4286/14.03.2012г. на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№ 1141/2012г и да постанови съдебен акт, с който уважи искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за описаните в заявлението суми, както и да присъди направените съдебни разноски .

Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното Разпореждане № 4286/14.03.2012г. по ч.гр.д. № 1141/2012г. на СлРС, състава на СлРС е отхвърлил подаденото заявление и искането за присъждане на разноски. В мотивите на обжалваното разпореждане е посочено, че не са налице условия за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 417 от ГПК за сумата, посочена в заявлението, тъй като банката – заявител не се е позовала, нито е аргументирала при какви условия е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за да може да се провери дължимостта на цялото вземане.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното разпореждане за законосъобразно и правилно. Действително в подаденото заявление никъде заявителят не е споменал, че претендира посочената главница и лихви, тъй като кредита е станал предсрочно изискуем, като не са и изложени твърдения на какво основание кредита е станал предсрочно изискуем. 

Действително чл. 417 т.2 от ГПК е предвидил, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, когато вземането му се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на банка. В същото време, обаче, чл. 418 ал.2  и 3 от ГПК, предвижда че съдът проверява не само дали документът е редовен от външна страна, но и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изискуемостта може да настъпва в зависимост от настъпването на определено обстоятелство. В този смисъл, не е достатъчно простото представяне от заявителя на извлечение от счетоводните книги на банката, в което се посочва, че ответното лице дължи определена сума (част от главницата, без да е изтекъл срока на договора), а следва да бъде наведено твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост на сумата по договора за кредит, както и на какво основание е настъпила същата , за да може съдът да провери дали е налице подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника.

Предвид изложеното, следва да бъде оставена без уважение частната жалба.

Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав при СлОС на основание чл.278 от ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „”РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул.”Г.” № *-*, против Разпореждане № 4286/14.03.2012г. по ч. гр.д. № 1141/2012г. на Районен съд – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ :