О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. С., 10.04.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 206 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 423 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че на 21.02.2012г. е получил от ЧСИ призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 20128370400054, с която го уведомява, че срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 14.10.2011г. по ч.гр.д. № 6164/11г. на СлРС и с този изпълнителен лист е осъден да заплати на “Дия газ” ООД, гр. С. сумата 5498, 80 лв. Заявява, че не е получавал съобщение за производството по издаване на изпълнителния лист, освен това представя вносна бележка от м. 12 2005г., че по фактурата, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение е платил задължението си. Също така твърди, че съдът неправилно е приел, че е редовно уведомен, а в действителност съобщението не му е надлежно връчено. Срещу подписа в разписката било посочено “служител” и “съпруга”, и така не е ясно качеството на лицето, получило съобщението. Заявява, че представляваната от него фирма няма наети работници и представя удостоверение за това, а и не е посочено каква длъжност изпълнява посоченото лице В.К.. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 50 от  ГПК във връзка с връчване на книжа на търговци и юридически лица. Поради това счита, че е налице ненадлежно връчване и поради неполучаване на съобщението за издадената срещу него заповед за изпълнение е бил лишен ато правото да защити правата и интересите си. Ако бе бил надлежно уведомен, е щял да подаде възражение,тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на заповедното производство, понеже е платил сумата, а е налице и изтекла давност.

Поради всичко изложено моли въззивния съд да отмени заповедта за изпълнение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и да спре изпълнението на заповедта за изпълнение.

С писмен отговор насрещната страна моли въззивния съд да остави без уважение молбата, излага детайлни аргументи в тази насока.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 6164/11г. на СлРС, намира, че не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от ГПК и не следва да приема възражението.

Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на първото от тях – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Въззивният съд констатира, че заповед № 4469 от 14.10.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 6164/11г. на СлРС и е връчена на длъжника на 17.10.11г.  В разписката е налице подпис за получател и са отразени трите му имена – В.В.К., като качество е посочено “служител” и “съпруга”.

Длъжникът е едноличен търговец и, видно от удостоверението за актуално състояние, последният

Длъжникът е едноличен търговец и, видно от удостоверението за актуално състояние, последният, посочен в ТР адрес на управление на дейността му, е този, на който е изпратено съобщението – гр. С., кв. Р., ул. “З.” №*.  Тъй като това е домашен адрес, а не служебен /тоест – не се касае за канцелария по смисъла на чл. 50 от ГПК - офис, административна сграда, учреждение и т.н./, намереното на него лице се е легитимирало като съпруга на търговеца-длъжник. Понеже ЕТ не е юридическо лице, а физическо т., притежаващо и особено качество на търговец, при това положение за него е приложима разпоредбата на чл.  46 от ГПК и връчването може да стане на пълнолетно лице от домашните, живеещо на адреса и в случая длъжностното лице е извършило връчване на съпругата, като е оформило надлежно разписката с всички изискуеми от закона реквизити. Без значение е отбелязването на качеството “служител” и е безпредметно обсъждането на въпроса има ли такива търговецът и каква точно е длажността, тъй като изложените по-рано съображения са напълно достатъчни да се приеме, че е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Поради това срокът за възражение по реда на чл. 414 от ГПК е започнал да тече от този момент и длъжникът единствено поради своето бездействие, не се е възползвал от предвидените от правната норма възможности.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че няма основание да приеме възражението, поради което не следва да уважава и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение и продължаване на разглеждането на делотоот първоинстанционния съд съгласно чл. 423 ал. 4  от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК вх. № 1666/13.03.2012г. от ЕТ “ТВК – Т.К.”*** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4469/14.10.2011г. по ч.гр. д. № 6164/11г. на СлРС, поради липса на номинираната предпоставка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4469/14.10.2011г. и продължаване разглеждането н аделото от първоинстанционния съд.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването на длъжника.

                            

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: