О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 23.04.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 228  по описа за 2012  год., взе предвид, че:

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство вх. № 6447/15.03.2012г. против решение № 1062/29.02.2012г. на СлРС.

С това решение РС е отхвърлил като неоснователни предявените от ищцата против ответния търговец искове по чл. 225 ал. 1 от КТ, по чл. 226 ал. 1 т. 2 и ал. 3 от КТ, по чл. 224 ал. 1 от КТ, по чл. 222 ал. 1 от КТ и по чл. 150 във връзка с чл. 262 ал. 1 т. 2 от КТ, уважил е частично иска по чл. 220 ал. 1 от КТ и изцяло – иска по чл. 264 от КТ, като е присъдил съразмерно разноски и такси по делото.

С исковата молба са били предявени при условията на обективно и кумулативно съединяване няколко иска, като освен изброените по-горе, съдът е бил сезиран да се произнесе и по искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжнист.

Претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ е била оттеглена от ищеца в о.с.з. и съдът е прекратил производството с влязло в сила протоколно определение.

В с.з. ищецът е поискал  по реда на чл. 214 от ГПК допускане изменение на конститутивния иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ на установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 357 от КТ, но съдът е отхвърлил искането.

В решението си РС не се е произнесъл изобщо по иска за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като в мотивите си е посочил, че, понеже давностният срок за предявяването му е бил изтекъл преди предявяването на исковата молба, “ искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е прекратен в хода на производството като недопустим”.

Такова определение съдът въобще не е държал до момента на постановяване на решението, нито със самото решение.

Във въззивната жалба въззивникът заявява, че “с постановеното решение, предмет на въззивната жалба, първоинстанционният съд не е постановил решение /липсва диспозитив/ по иска за признаване за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на въззивницата, както инцидентен установителен иск с това основание”.

В действителност няма предявяван и приеман за разглеждане ИУИ по чл. 215 от ГПК, а изменение по чл. 214 от ГПК не е допуснато, единственият иск относно законността на уволнението, по който РС е дължал произнасяне, е бил този по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

Въззивният съд намира следното:

В действителност в постановения акт на РС липсва не само диспозитив, а въобще формирана воля по отношение на главния иск, с който е бил сезиран. Дори посоченото “прекратяване” на производството спрямо този иск не е налице, поради което то остава висящо пред РС. По тази причина, след като изобщо няма произнасяне нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, не може да се приложи хипотезата на очевидна фактическа грешка.

Налице е непълнота на решението и единственият възможен начин за отстраняването на този недостатък, е по реда на чл. 250 от ГПК – чрез допълване на решението.

Това може да стори единствено съдът, който го е постановил – в случая – Сливенски районен съд, по искане от страната, направено писмено в едномесечен срок от връчването на решението.

Фактически такова искане е направено от въззивника-ищец и то е инкорпорирано във въззивната жалба, подадена в законовия едномесечен срок, но РС не е изпълнил процедурата по чл. 250 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и, съответно – не е постановил допълнително решение.

Тъй като това не може да се извърши от въззивния съд, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производството по допълване на решението с оглед произнасяне по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

Въззивното производство следва да бъде прекратено, тъй като въззивният съд не може да извърши проверка на решението само по отношение на тези искове, по които се е произнесъл РС, тъй като те са обусловени от изхода на спора по главния иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Основателността или неоснователността на жалбата относно тези искове е поставена в зависимост от разрешаването на този въпрос, поради което е необходимо да се постанови допълнителното решение и след влизането му в сила, или след евентуалното му обжалване, въззивната инстанция да осъществи цялостен въззивен контрол.

Независимо, че е подадена и насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, с която се атакуват уважителните части на решението по исковете по чл. 220 и чл. 264 от КТ, както и независимо, че исковете по чл. 262 и чл. 264 от КТ - за заплащане на обезщетение за извънреден труд и работа през официални празници не са обусловени от иска за незаконността на уволнението, въззивният съд не следва да се произнася отделно по тях щом всички искове са били приети за разглеждане в общо производство и не е целесъобразно разделянето им от въззивната фаза нататък.

Ръководен от изложените съображения, СлОС

 

                        

О П Р Е Д Е Л И  :

                       

                       

ПРЕКРАТЯВА производството по въз.гр. д. № 228/12 г. на СлОС.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ по реда на чл. 250 от ГПК по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.

 

След влизане в сила на допълнителното решение, съответно – след подаване на въззивна жалба против него, първоначалната и евентуално допълнителната въззивни жалби да се изпратят, при спазване на изискванията на чл. 260- чл. 263 от ГПК, на въззивния съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: