ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

                               

                                          гр.С., 08.05.2012 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански отделение, в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                  МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова частно гражданско дело № 230, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производството е образувано въз основа на подадено възражение пред въззивния съд и намира правното си основание в чл.423 от ГПК.

  Подателят на възражението твърди, че на 03.04.2012 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 188 по описа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител П.Р., рег.№ 835, с район на действие Окръжен съд – гр.С.. От нея се уведомил, че срещу „Жули” ЕООД е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6482 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд. Заповедта за изпълнение e издадена по реда на чл.410 от ГПК по заявление на „Топлофикация Сливен” ЕАД срещу „Жули” ЕООД за сумата от 1253,30 лв., представляваща задължение за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2003 г. до 13.06.2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 424,60 лв. за периода от 30.11.2003 г. до 18.10.2011 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Подателят на възражението твърди, че заповедта за изпълнение не е била връчена редовно на търговското дружество. Във връзка със задължителната пререгистрация на търговските дружества, дружеството - подателят на възражението твърди, че през 2010 г. е заявена промяна в седалището и адреса си на управление. За нов адрес на „Жули” ЕООД е посочен гр.С., кв. „Б.”, бл.*, ап.*, ул. „М.К.” № *. Дружеството възразява, че нито на стария, нито на новия адрес на управление е залепвано уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Поради това и съобщението не е било потърсено в канцеларията на съда  в предвидения по закон двуседмичен срок. Сочи, че районният съд е издал разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение с адрес на дружеството гр.С., ул. „И.*-*, с който „Жули” ЕООД нямало никаква връзка. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано горепосоченото изп.д., по което на 03.04.2012 г. дружеството получил покана за доброволно изпълнение и разбрало за издаване на заповедта за изпълнение.

   Въз основа на изложеното моли въззивния съд да приеме възражението и да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист.

   Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението, приложенията и с ч.гр.д. № 6482 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, намира, намира за установено от фактическа страна следното:       

   Въззивният съд констатира, че заповед № 4720 от 02.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 6482 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд. На 08.11.2011 г. е направен опит за връчването й на посочения в заявлението адрес: гр.С., ул. „И.*-*. Длъжностното лице по връчването е върнало съобщението в цялост с отбелязване на гърба, че на посочения адрес няма канцелария, няма представител на фирмата. На 24.11.2011 г. районният съд на основание чл.11 от ЗТР е извършил служебна справка в Търговския регистър и е установил, че „последният посочен в регистъра адрес” на „Жули” ЕООД е различен от посочения в заявлението - гр.С., кв. „Б.”, бл.*, ап.*, поради което се е разпоредил връчването да се извърши на посочения нов адрес Съобщението до дружеството се е върнало ведно с уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. На разписката на уведомлението призовкарят е отбелязъл, че на 29.11.2011 г. на адреса се чуват различни шумове стъпки, а през шпионката се виждат светлосенки, от което е направил извод, че умишлено не се отваря. Съдът на 15.12.2011 г. се е разпоредил изпълнителен лист да се издаде след 29.12.2011 г. С разпореждане от 05.01.2012 г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист и такъв и бил издаден на същия ден.

    С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

     Разпоредбата на чл.423 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг хипотези, при които възражението против заповедта за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд. В случая дружеството – длъжник се позовава на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Позоваването на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК от търговско дружество е неоснователно, тъй като тази хипотеза касае само връчване на физически лица.

     Позоваването на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с твърдения от подателя на възражението, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В конкретния случай се касае за връчване на търговец – юридическо лице. То се извършва по реда на чл.50 от ГПК, който предвижда, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията и не намери никой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, като второ уведомление не се залепва. В тази хипотеза уведомлението се залепва и страната се смята за уведомена с изтичане на двуседмичния срок. Това е било сторено в настоящия случай, поради което правилно и законосъобразно районният съд е разпоредил издавена на изпълнителен лист, като е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение на търговското дружество. В този смисъл са неоснователни наведените възражения, че на новия регистриран адрес на дружеството, не е било лепено уведомление. Нещо повече, в тази хипотеза не е необходимо съдът да разпореди връчването да се извърши чрез залепване на уведомление. Това задължение на връчителя следва по силата на закона и той залепва такова уведомление още при първото посещение на посочения адрес. Ирелевното е и възражението на дружествто, че районният съд е издал разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение с адрес на дружеството гр.С., ул. „И.*-*, с който „Жули” ЕООД нямало никаква връзка. Това обстоятелство е без значение, тъй като съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение е изпратено на „последният посочен в регистъра адрес” на дружеството по смисъла на 50, ал.1 от ГПК. В самото възражение дружеството също изрично посочва, че именно в гр.С., кв. „Б.”, бл.*, ап.* се намира неговия адрес и седалище на управление.

     С оглед на всичко изложено въззвиният съд намира, че срокът за подаване на възражение за дружеството по реда на чл.414 от ГПК е започнал да тече след редовното му уведомяване чрез залепване на уведомление и единствено поради своето бездействие „Жули” ЕООД не се е възползвало от предвидените в закона възможности. Поради това и подаденото възражение по реда на чл.423 от ГПК не следва де се приема от въззвивния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от ГПК.

     Водим от горното, съдът

 

                                    

                                ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

              НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК вх..№ 2484/18.04.2012 г. от „Жули” ЕООД, ЕИК 119005304, със седалището и адреса си на управление: гр.С., кв. „Б.”, бл.*, ап.* против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4720 от 02.11.2011 г. издадена по ч.гр.д. № 6482 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд.

             

              Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

     

                                                               

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.