О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.05.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 261 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на Д.Д.Ж. в качеството му на Управител на „Тервел груп” ООД със седалище гр. Ямбол, ул. „Хан Тервел” № *, против Определение № 222/16.03.2012 г. по гр.д. № 131/2012 г. по описа на РС - Нова Загора, с което гр.д. № 131/2012 г. по описа на РС – Нова Загора е присъединено към гр. д № 130/2012 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и против Определение № 240/20.03.2012 г. по гр.д. № 130/2012 г- по описа на Районен съд – Нова Загора, с което производството по гр. д. №130/2012 г. по описа на РС - Нова Загора е прекратено пред РС - Нова Загора поради неподсъдност на делото и е изпратено на Окръжен съд – Сливен. В жалбата се твърди, че обжалваните определения на Районен съд - Нова Загора за незаконосъобразни. Посочено е, че по отношение на Определение № 222/16.03.2012 г. жалбоподателят дори не е бил уведомен за постановяването му, а е научил за това едва след като получил съобщението за постановеното Определение № 240/2012 г. Посочено е, че на жалбоподателя не са били връчени отговори на предявените искове по които са били образувани гр.д № 130 и № 131 от 2012 г., поради което не му е известно становището на ответника по исковете относно основателността на предявения иск и относно родовата подсъдност на делата. Изказано е становище, че въпреки факта, че и по двете дела като ищец и ответник са едни и същи лица делата не е следвало да бъдат обединявани и че с обединяването им не би се постигнала процесуална икономия. Моли се да бъдат отменени Определение № 222:/2012 г. и Определение № 240/2012 г. като незаконосъобразни, неправилни и като постановени в нарушение на материалния закон.

          По частната жалба е депозиран отговор от Ц.И.Ц. в качеството му на управител на „Церера 98” ООД с адрес на управление гр.Н. З. ж.к. „Х.” ул. „Ц.О.” № *. В отговора се твърди, че в обжалваните Определения са правилни и законосъобразни. Посочено е, че е недопустимо едновременното обжалване на две определения. Изразено е мнение, че обжалването на Определение № 222/2012г. за присъединяване на гр.д. № 131/22012 към гр.д. №130/2012 г е недопустимо, тъй като Определението не прегражда по-нататъшното развитие на нещата, а жалбата в частта, с която се обжалва Определение № 240/2012г. е неоснователна, тъй като общата парична престация по двата договора за заем е в размер на 50 000 лева за това е налице хипотезата на чл.104 т. 4 ГПК и делото следва да бъде водено подсъдно на Окръжен съд .- Сливен и да се разгледа като търговско при условията на Глава 32 от ГПК.

С отговора на частната жалба се правят на първо място искания същата по отношение Определение № 222/2012 г. да се остави без разглеждане, като недопустима, а по отношение на Определение № 240/2012 г. жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

          На 10.02.2012 г. в Районен съд - Нова Загора били депозирани две искови молби от жалбоподателя „Тервел груп” ООД против „Церера 98” ООД. Основания за предявяване на исковите молби били представени с тях договори за паричен заем от 10.12.2010 г. първият сключен между ищеца и ответника „Церера 98” ООД с посочено ЕГН на заемополучателя, а втория сключен също между същите страни, но с посочен данъчен номер на ответника. И двата договора за паричен заем били сключени за сумата от 25000 лева. Първият договор за заемател бил подписан от Г. И. Й., а втория от Л.П.К..Съответно по двете искови молби били образувани граждански дела № 130 и № 131 от 2012 г. по описа на Районен съд – Нова Загора. След като исковите молби били изпратени на ответника, същият депозирал отговори, в които изказал становище, че те са неоснователни, изложил съображения, че фактически става въпрос за един единствен договор за заем подписан от упълномощено за ответника лице и от неупълномощено лице и изразил становище, че поради идентичност на страните и свързаност на спора, с оглед процесуална икономия, би следвало съдът да обедини двете дела, а тъй като общата искова претенция по тях надхвърля 25 000 лева, то делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Сливен, който да го разгледа по компетентност като търговско дело.

          Преди да изпрати отговора на исковата молба на ищеца Районен съд – Нова Загора постановил по гр. д. № 131 по описа за 2012 г. Определение № 222/2012 г., с което с оглед идентичност на страните и сходство на предмета на делото и за постигане на процесуална икономия на основание чл. 213 ГПК присъединил производството по гр. д № 131 /2012 по описа на РС –НЗ към гражданско дело № 130/2012 г. по описа на РС - Нова Загора за общо разглеждане и постановяване на общо решение. Производството по гр. д № 131/2012 г. по описа на РС – Нова Загора било прекратено.

          На 12.03.2012 г. НЗРС постановил Определение № 240/2012 г., с което прекратил гр.д. №130/2012 г. и го изпратил по подсъдност на СлОС, тъй като общата претендирана сума по делото представляваща главница била в размер на 50 000 лева. На жалбоподателя било изпратено съобщение за постановеното Определение №240 и за възможността същия да го обжалва. Жалбоподателят получил съобщението на 23.03.2012 г. и видно от поставеното пощенско клеймо същият депозирал частната жалба на 30.03.2012 г. - в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

          Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

          В разпоредбата на чл. 274 ал.1 ГПК е посочено, че на обжалване подлежат Определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и Определенията, които са изрично посочени в закона. В този смисъл Определение № 222/2012 г. с което РС – НЗ е присъединил гр.д. №131 към гр.д. № 130 по описа на същия съд не подлежи на обжалване, тъй като същото не слага край на развитието на делото, а обжалването му не е изрично предвидено в закона.

Дали ще се приложи разпоредбата на чл. 213 ГПК за служебно съединяване на исковете изцяло зависи от съда. Негова е преценката дали е целесъобразно, когато има няколко висящи дела, в които участват едни и същи страни като ищец и ответник или които имат връзка помежду си да съедини тези дела в общо производство и да издаде общо решение по тях. В случая макара да е недопустима жалбата на частния жалбоподател в тази си част съдът, следва да отбележи, че РС - Нова Загора е постановил законосъобразно своя акт за присъединяване на делата. С оглед гореизложеното  частната жалба по отношение обжалването на Определение № 222/2012 г. по г.д. № 131 по описа на РС - Нова Загора за 2012 г. е недопустима и следва да се отхвърли като такава.

          По отношение обжалваното определение № 240/2012 г. по гр.д. 130/2012 г. по описа на РС – Нова Загора, съдът намира частната жалба за допустима и основателна. В разпоредбата на чл. 104 ГПК е посочено, кои дела като първа инстанция са подсъдни на окръжния съд. В първоначалната редакция на текста в т. 2 е било посочено, че на Окръжен съд са подсъдни всички искове по търговски спорове, т.е. достатъчно било страните да са търговци, но тази разпоредба е отменена с ДВ бр. 50/2008 г. и към настоящия момент, за да бъде родово подсъдно едно дело на Окръжен съд следва да попадне в една от останалите хипотези на чл. 104 т.1,3, 4, 5 или 6 ГПК. В чл.104 т. 4 от ГПК е посочено, че подсъдни на окръжен съд са исковете по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25000 лева. Тогава, когато по едно дело са предявени няколко отделни иска, съдът преценя стойността на всеки един иск по отделно, а не общия сбор на цената по исковете. Както и в настоящия случай е налице едно обективно кумулативно съединение на два иска всеки на стойност по 25000 лева съдът не следва да прави преценка за родовата подсъдност от общия сбор на главницата по исковете, а същата следва да се определи, като се прецени всеки един иск по отделно дали надхвърля сумата от 25000 лева като главница. С оглед изложеното определението на Районен съд – Нова Загора, с което прекратява производството по гр.№130/2012 г. пред себе си и изпраща същото по подсъдност пред Окръжен съд – Сливен е незаконосъобразно, тъй като цената на исковете е 25 000 лева и не попада в хипотезата на чл. 104 т. 4 ГПК, поради което следва да бъде отменено.

          Тъй като настоящото определение не слага край на производството по делото, същото не подлежи на обжалване.

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д.Д.Ж. в качеството му на управител на „Тервел груп” ООД със седалище гр. Я., ул. „Х.Т.” № *, против Определение № 222/16.03.2012 г. по гр.д. № 131/2012 г. по описа на РС - Нова Загора като недопустима.

 

ОТМЕНЯ Определение № 240/20.03.2012 г. по гр.д. № 130/2012 г- по описа на Районен съд – Нова Загора като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.