О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.05.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр. дело № 267 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на П.Р.К. ЕГН ********** *** против Разпореждане за издаване на Заповед № 62 от 10.01.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановено по ч.гр.д. № 58/12г. по описа на РС – Сливен. В жалбата е посочено, че жалбоподателката е узнала за издадената заповед за незабавно изпълнение след като е получила покана за доброволно изпълнение и й е бил наложен запор на пенсията. Същата твърди, че в договора за банков кредит, който е основание за издаване обжалваната заповед за изпълнение не е бил посочен адресът й. освен това е направено оплакване, че принудителното изпълнение е насочено единствено спрямо нея без да се търси от останалите поръчители или от самите лица кредитополучатели. Жалбоподателката е посочила, че е подала възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение. Моли се да бъде отменено разпореждането за издаване на Заповед № 62/10.01.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 58/2012г.

          По частната жалба е депозиран отговор от адв.Х. в качеството й на пълномощник на „Алианц банк България” АД. Посочено е, че частната жалба е недопустима, тъй като се съдържали оплаквания от дейността на ЧСИ Надя Гангалова, което е недопустимо по настоящото производство. Освен това се иска отмяна изцяло на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в което тя била посочена като солидарен поръчител. Ответникът по жалбата е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.413 ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта относно разноските, а съгласно чл.419 ал.1 от ГПК на обжалване подлежи само обективираното в заповедта. Твърди се, че когато е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК защитата на длъжника се състои в това да подаде възражение. Такова възражение е било подадено и банката кредитор в отговор на него била предявила установителен иск по чл.422 от ГПК. Моли се частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

          Пред настоящата инстанция са представени допълнителни писмени доказателства.

          От представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

          На 10.01.2012г. в РС – Сливен било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от ТБ „Алианц банк България” АД, като правно основание за издаване на заповед за изпълнение били посочени извлечение от счетоводните книги и договор за потребителски банков кредит № 19182/19.10.2006г., по който С.С.К. и Г.Д.К. били получили в кредит 7500 лева. В договора за банков кредит като поръчители били посочени жалбоподателката П.Р.К. и лицата З.И.И. и Г.Р.Д.. Кредитодателят, кредитополучателите и поръчителите по договора били индивидуализирани с лични данни – ЕГН, три имена, номер на лична карта, дата на издаването й и месторабота. За кредитополучателите и останалите двама поръчители били посочени и по-конкретни адреси, а именно и улица на която същите живеят. За жалбоподателката К. било посочено единствено, че живее в гр.Сливен. Към заявлението били приложени и допълнителни документи, установяващи размер на дължимата сума по договора за потребителски кредит към момента на депозиране на заявлението, както и доказателства, касаещи уведомлението на останалите двама поръчители и кредитополучателите, за това че кредитът не се изплаща по уговорения план. Договорът за кредит бил надлежно подписан за кредитодател, кредитополучатели и поръчители, съответно налице бил и подпис за поръчителя П.К..

Въз основа на така депозираното заявление била издадена Заповед № 62 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.01.2012г. Жалбоподателката била посочена като солидарно задължено лице по неизплатения кредит. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 18.01.2012г. Въз основа на него било образувано изпълнително дело и на жалбоподателката била изпратена покана за доброволно изпълнение, която същата получила на 25.02.2012г. На основание чл.446 вр. чл.449 и чл.507 от ГПК на жалбоподателката бил наложен запор на пенсията й. Частната жалба била депозирана пред РС – Сливен в законоустановения срок на 12.03.2012г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В чл.419 ал.2 от ГПК е посочено, че частната жалба срещу разпореждането за изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. В настоящия случай няма спор, че частната жалба е подадена ведно с възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Съдът намира, че частната жалба е допустима, тъй като наред със съображенията, които излага относно действията на съдебния изпълнител и възможността изпълнението да се насочи срещу имущество на кредитополучателите и срещу останалите поръчители се съдържа и оплакване за това, че документа въз основа на който е издадена е нередовен, а именно че в Договора за потребителски кредит не бил посочен адрес на жалбоподателката. Разглеждайки това оплакване обаче съдът намира, че същото е неоснователно. При издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ съдът извършва една строго формална проверка на представените документи и преценява дали те са редовни от външна страна и годни като такива за издаването на заповед за изпълнение. Основание за издаване на процесната заповед за изпълнение е представения със заявлението за издаването й договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводните книги. Съдът правилно е преценил, че Договорът за потребителски кредит е годен документ за издаването на заповед за изпълнение. По същество договорът за потребителски кредит представлява вид договор за банков кредит. Същият е уреден в разпоредбите на чл.430 и следващите от ТЗ и в тях никъде не съществува изискване за валидността на сключения договор да са посочени точните адреси на страните и на поръчителите. Видно от договора, който е приложен към делото предметът му и всички участници по него са били достатъчно добре индивидуализирани със своите точни имена, ЕГН-то, месторабота за длъжниците и поръчителите и това прави възражението на жалбоподателката неоснователно.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

                    ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.01.2012г. за издаване на Заповед № 62 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 58/12г. по описа на РС – Сливен.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.