О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.06.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № *90 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на глава ХХХ VII от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на ЗАД „Армеец” със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.” ул.”С.К.” № *  чрез адв.К. против определение от 18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 772/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е обезсилена Заповед № 442/21.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по ч.гр.д. № 772/2012 г. по описа на СлРС. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, посочено е, че на жалбоподателя е бил даден едномесечен срок, в който да представи доказателства за това, че е депозирал искова молба във връзка с направеното възражение по издадената Заповед за изпълнение, едномесечния срок е изтекъл на 15.04.2012 г., който бил неработен ден, но тъй като и 16.04.2012 г. е неработен ден, изпратеното уведомление до РС – Сливен с приложена искова молба по пощата на 17.04.2012 г. се явява своевременно изпратено.  Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

          От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 20.02.2012 г. пред Районен съд – Сливен е било депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя ЗАД „Армеец”  против Р.Т.Р. ***. По заявлението било образувано ч.гр.д. 772/2012 г. и било издадено разпореждане от 21.02.2012 г. за издаване на Заповед за изпълнение. На основание това разпореждане била издадена Заповед № 442 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.02.2012 г. Длъжникът по вземането бил уведомен за издадената Заповед за изпълнение на 27.02.2012 г. и на 29.02.2012 г. депозирал възражение за недължимост на вземането. На заявителя било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението и бил предупреден, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска, съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение. Съобщението било връчено на 15.03.2012 г. Едномесечният срок е изтекъл на 15.04.2012 г., но същият съвпада с великденските празници за 2012 г. като неработни дни са включително 15 и 16 април 2012 г. Видно от пощенско клеймо на 17.04.2012г. до Районен съд – Сливен е била изпратена молба със заверен препис от подадена в срок искова молба по чл. 415 от ГПК. Преди да получи молбата с приложената към нея искова молба от заявителя – на 18.04.2012 г. СлРС постановил обжалваното определение, с което обезсилил Заповед № 422/21.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и прекратил производството по ч.гр.д.№ 772/2012 г., тъй като заявителят не бил изпълнил в срок задължението си да представи доказателства, че в едномесечен срок е предявил искова молба срещу длъжника по Заповедта за изпълнение. Определението било съобщено на жалбоподателя на 25.04.2012г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 02.05.2012 г. била депозирана процесната жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата е основателна.

           В разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК, е посочено, че когато възражението е подадено в срок съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. В разпоредбата на чл. 60 ал.6 от ГПК е посочено, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В настоящия случай след депозирането на възражение от страна на ответника по заявлението, съдът е указал на заявителя, че следва да представи доказателства за предявен иск по общия ред за установяване на вземането му в едномесечен срок от получаване на съобщението , като го е предупредил, че при непредставяне на такива доказателства Заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена и производството по делото ще бъде прекратено.

След като съобщението е било получено от длъжника на 15.03.2012 г. то срокът, в който е следвало да се представят доказателства пред РС – Сливен е изтекъл на 15.04.2012 г., който обаче , както и 16.04.2012 г. са били неприсъствени дни, тъй като са били официални празници за честване на Великден през 2012 г.. Ето защо следващият присъствен ден - първи по ред по смисъла на чл. 60 ал.6 от ГПК се явява 17.04.2012 г., а видно от пощенското клеймо поставено на плика, с който са били изпратени доказателствата за депозираната искова молба пред РС – Сливен, писмото е било изпратено на 17.04.2012 г. т.е. бил е спазен законоустановения едномесечен срок. Първоинстанционният съд неправилно е постановил определението си от 18.04.2012 г., поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          Въз основа на изложеното, съдът

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

          ОТМЕНЯ Определение от 18.04.2012 г. по ч.гр.д. № 772 по описа за 2012 г. на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.