О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 19.06.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 293 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

Образувано е по възражение на И.Т.Ч., ЕГН **********,***-А-5, против заповед № 5538/07.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7627/2011 г. по описа на СлРС. Във възражението се сочи, че жалбоподателят Ч. едва на 02.05.2012 г. е научил, че пред СлРС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация Сливен” ЕАД. Посочено е, че неправилно Сливенският районен съд е приел с разпореждане от 24.01.2012г. на основание чл.47 от ГПК, че заповедта за изпълнение е редовно връчена и е издал изпълнителен лист. Твърди се, че И.Ч. не е ползвател на топлинна енергия, че за имота за който е издадена заповедта за изпълнение абонат е била съпругата му - П.Ч., починала 2002г. и че към настоящия момент на този адрес живеят двамата им сина К. и В.Ч.. Посочено е, че към настоящия момент Ч. ***. Във възражението е изказано мнение, че или връчителят не е поставил надлежно уведомление за издадената заповед за изпълнение или същото е било незабавно премахнато, но така или иначе входната врата на блока не се била заключвала и длъжностното лице можело да постави обявление в пощенската му кутия, което не било направено. Моли се съдът да приеме, че Заповед № 5538/07.12.2011г. издадена по ч.гр.д. № 7627/2011г. на РС – Сливен не подлежи на изпълнение, тъй като длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. Моли се да се спре издадената заповед за изпълнение  и делото да бъде върнато на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

          От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 06.12.2011 г. в Районен съд – Сливен било депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение от „Топлофикация Сливен” ЕАД против длъжника И.Т.Ч.. В заявлението било посочено, че адресът на длъжника е гр.С., ул.”Д.Ц.” № *-*. Било посочено че задължението произтича от ползвана, но неплатена топлинна енергия за обект, находящ се на ул.”Д.Ц.” № *-*. Съответно било приложено извлечение от сметка  „Клиенти – топлоенергия население”. На 07.12.2011г. СлРС се разпоредил по образуваното ч.гр.д. № 7627/2011г. да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника И.Ч., за което била издадена и заповед по чл.410 от ГПК № 5538/07.12.2011г. На длъжника било изпратено уведомление за издадената заповед за изпълнение на посочения в заявлението адрес ул.”Д.Ц.” № *-*. Длъжностното лице е посочило, че на 16.12.2011г. е залепило уведомлението на вратата на входа на блока на адресата, тъй като същият не е бил намерен на адреса и не се е намерило лице от домашните му  съгласно да приеме съобщението. В обясненията, дадени от призовкаря към РС – Сливен самата разписка, било посочено, че входът е заключен, няма звънец и няма достъп до апартамента на адресата.

На 06.01.2012г. СлРС указал на заявителя в едномесечен срок да представи по делото справка за адресната регистрация на длъжника. Разпореждането на съда било изпълнено и от представената справка от Общинска администрация Сливен изх.№ 9400-808/20.01.2012г. се установява, че постоянният и настоящ адрес на И.Т.Ч. е посоченият в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно гр.С., ул.”Д.Ц.” № * вх.* ап.*. Като взел предвид представената справка на 24.01.2012г. СлРС приел, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена редовно на длъжника по реда на чл.47 от ГПК- чрез залепване на уведомление, същият не се е явил в указания двуседмичен срок за депозиране на възражение и се разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

От представената по делото призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 20127680400215 на ЧСИ М.М. е видно, че на 02.01.2012г. И.Т.Ч. е получил поканата за доброволно изпълнение, която била връчена на адрес гр.С., ул.”Д.Ц.” № *вх.* ап.*.

          Възражението е процесуално допустимо, като подадено в законния срок от лице с правен интерес. Но разгледано по същество е неоснователно.

          В разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК е посочено, че в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд при изрично изброени хипотези, като в т.1 от ал.1 е посочено, че може да бъде подадено възражение когато заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена, каквото е твърдението в настоящия случай. Настоящият съдебен състав обаче не споделя мнението на длъжника, че е било налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. По делото са представени надлежно оформени уведомления и съобщения, с които на постоянния и настоящ адрес на длъжника са били връчвани съдебните книжа. Изрично е посочено, че до самия апартамент достъпът е бил ограничен, тъй като входната врата е била заключена и не е имало звънец, но въпреки това заявлението било залепено на вратата на входа на блока на адресата. Така оформената разписка е надлежно подписана от длъжностното лице към РС – Сливен. С оглед на това и като се вземе предвид, че настоящия и постоянен адрес на И.Ч. е този на който са били връчвани уведомлението и съобщението и на който в крайна сметка той е получил поканата си за доброволно изпълнение, следва да се приеме, че той е бил надлежно уведомен при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Ето защо направеното искане за приемане на възражението по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено . Съответно съдът не следва да уважи и направеното искане за спиране на изпълнението, образувано въз основа на издадения по оспорената заповед за изпълнение изпълнителен лист.

          Въз основа на изложеното, съдът

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

          НЕ ПРИЕМА възражението на И.Т.Ч., ЕГН **********,***, против заповед № 5538/07.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7627/2011 г. по описа на СлРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.