О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 31.05.2012 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                                    

                               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 307 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по частна жалба  с правно основание чл. 70 ал. 2 от ГПК, която е подадена срещу определение от 29.03.2012 г. по гр. д. № 6084/2011 г. на СлРС. В жалбата се твърди, че с атакуваното определение районният съд, по реда на чл. 70 от ГПК, е определил цена на предявените в условията на евентуалност искове за разваляне, съответно прекратяване, на договор за аренда  на имоти в размер на 116 325.25 лв. Твърди се, че това определение е незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че цената на исковете следва да се определи по реда на чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК като ги е приравнил на стойността на договора по отношение на имотите. Договорът за аренда обаче се доближава като характеристика до договор за наем, което е видно от законовата му уредба. Поради това сходството в регулацията предопределя прилагането, при определяне цената на иска, на чл. 69 ал. 1 т. 5 от ГПК. От друга страна ищецът не е бил страна по договора към момента на сключването му и е заместил арендодателя през последната стопанска година. Поради ирелевантността на изтеклия период и поради несигурния характер на бъдещия период от време интересът на изправната страна в този вид облигационни взаимоотношения е определен от законодателя съобразно възнаграждението за една наемна година. На трето място се сочи, че избраната от съда методика за определяне цената на иска се характеризира и с практическата невъзможност за изчисляване сбора на всички арендни вноски до изтичането срока на договора. Съгласно клаузите му стойността на арендната вноска се коригира ежегодно с обявения процент на инфлация. Сочи се, че  определената цена на иска налага на изправната страна по договора едно прекомерно финансово време в случай, че пожелае да се освободи от облигационната връзка поради неизпълнение на аредатора. Иска се отмяна на протоколното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се определи цена на предявените в условията на евентуалност искове в съответствие с тази посочена в исковата молба. С молбата е направено и особено искане за спиране на производството по  делото до решаването на частната жалба.

       Другата страна не е взела становище по жабата.

       С протоколно определение от 29.03.2012 г.  съдът е определил цена на предявените в условията на евентуалност искове в размер на 116 352.25 лв. За да приеме тази цена съдът се е мотивирал с обстоятелството, че договорът по аренда не е наемен договор, предвид специфичния му предмет, дължимата от ползващия имота престация – цена определена не помесечно, а за стопанска година, специфики, които наред с други такива са наложили уреждането на този вид отношения с нарочен нормативен акт.

       Жалбата е основателна. Безспорно договорът за аренда се доближава по своите характеристики най-близо до договора за наем, което е видно от неговата дефиниция по закон, а освен това и изрично в Закона за арендата в земеделието е уредено специфичното му действие. За неуредените в този закон въпроси субсидиарно се прилагат и правилата за договора за наем. Поради това и ВКС е имал повод /определение № 880/08.11.2011 г. по ч.т.д. № 762/2011 г.  на ІІ-ро ТО  и определение № 1019/22.12.2011 г. по ч.тд. № 962/11 – ІІ-ро ТО/ да посочи, че при спорове възникнали във връзка с договори за аренда цената на иска се определя съобразно правилото на чл. 69 ал. 1 т. 5 от ГПК. Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

       Съдът не следва да се произнася по направеното искане за спиране на производството, тъй като произнасянето по подадената частна жалба гарантира процесуалните права на ищеца.

 

Ръководен от изложените съображения съдът

                              

                               О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ  определение от  открито заседание от 29.03.2012 г. по гр.д. № 6084/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е определена цената на предявените в условията на евентуалност искове в размер на 116 352.25 лв. като УКАЗВА на съда, че цената на исковете следва да бъде определена съобразно правилото на чл. 69 ал. 1 т. 5 от ГПК.

 

Определението не  подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: