О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 20.06.2012 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 332 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против протоколно определение за прекратяване на производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателите обжалват определението, като твърдят, че незаконосъобразно съдът е прекратил производството, отказвайки да приеме, че трайното отсъствие от страната на единия молител по делото за развод по взаимно съгласие, не е уважителна причина.  Заявяват, че са постигнали споразумение по чл. 50 от СК и са поискали от съда да прекрати брака им по взаимно съгласие и да го утвърди, като предвид това, че съпругът живее и работи през последните години в Испания, е упълномощил адвокат Д. да го представлява в съдебното производство. Не се е явил лично в с.з., поради невъзможността му да отсъства от работа и да пътува до България и съдът е следвало да преме тази причина за уважителна.. жалбоподателите считат, че приемайки обратното, РС е постановил незаконосъобразно определение и молят въззивния съд да го отмени и върне делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

Частните жалбоподатели са подали на 06.04.2012г. пред СлРС молба по чл. 50 от СК с искане за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, представили са и изискуемото от закона споразумение по чл. 51 от СК. Молбата, както и споразумението, са подписани лично от двамата съпрузи. Съпругът Й.Я. е упълномощил с пълномощно от 06.04.2012г. адвокат Л. Д. да го представлява по делото до приключването му и за “утвърждаване на споразумението”. Същият имал разрешение да работи в Кралство Испания за неопределено време, за което е представил удостоверение от 18.06.2008г., преведено от испански. В РБ е бил в началото на м.04.2012г., като е отпътувал за гр. Мадрид, Кр. Испания, на 10.04.2012г.

Първоинстанционният съд е насрочил с.з. за 08.05.2012г., в което лично се е явила само молителката М.Я.. Молителят Й.Я. не се е явил, вместо него се е явила по упълномощаване адвокат Д., която е поискала от съда да не прекратява делото, тъй като в това с.з. доверителят й бил в невъзможност да се яви, поради това, че живее и работи в Испания, където спешно заминал във връзка с работата си. Помолила е делото да бъде отложено за нова дата.

РС е счел така изложените причини за уважителни и не е дал ход на делото, отложил е съдебното заседание и го е насрочил за 01.06.2012г.

В това с.з. отново се е явила лично само молителката, молителят не се е явил, вместо него се е явила адвокат Д..  Последната е поискала да бъде даден ход на делото, понеже доверителят й живее постоянно в Кралство Испания, прекарал е годишната си отпуска за 2012г. в РБ и е отпътувал за Мадрид на 10.04.2012г. Заявила е, че има извинителна причина, всеки гражданин на ЕС може да работи в друга държава и свободно да се придвижва на територията на съюза. Също така е заявила, че с оглед подписаното изрично пълномощно и предвид изразеното непоколебимо желание за прекратяване на брака, присъствието му в с.з. е формалност и тя е негов представител, който да потвърди това съгласие, поради което е поискала РС да разгледа делото по същество.

Първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл. 330 ал. 2 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 330 ал. 1 от ГПК е изрична, еднозначна и императивна – при развод по взаимно съгласие съпрузите са длъжни да се явят лично в с.з. Това задължение е абсолютно условие за провеждане на заседанието и не са предвидени изключения.

В ал. 2 на чл. 330 от ГПК законодателят е разписал, че “когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява” и тази санкционна последица също няма алтернатива.

“Уважителните причини”, визирани в правната норма, не са изброени дори примерно, преценката е предоставена на съда за всеки случай поотделно, но наличието или липсата им имат значение не за провеждане и приключване на производството, а само и единствено за неговото евентуално прекратяване.

Тоест – законодателят не е предвидил като отрицание на ал. 1 на чл. 330 от ГПК /което напълно би обезсмислило този текст/, че делото може да се разгледа в отсъствието на някой от молителите, ако за това има уважителни причини, а че делото не се прекратява в тази хипотеза. Следователно единственото облекчение, което може да постигне неявилият се в с.з. при развод по взаимно съгласие съпруг, ако има уважителни причини за това, е отлагане на делото, вместо прекратяване.

Разпоредбата на чл. 330 ал. 2 от ГПК не го освобождава по принцип от задължението по ал. 1, а само му осигурява възможност да го изпълни в по-късен момент.

Така, в случая, първоинстанционният съд е счел в първото насрочено с.з., че за неявяването на молителя е налице уважителна причина по смисъла на чл. 330 ал. 2 от ГПК и не е прекратил производството, а е отложил делото за нова дата.

В следващото с.з. за неявяването на молителя не е изтъкната друга уважителна причина, а същата – пребиваване в Кралство Испания. Процесуалният му представител не е поискал отлагане и насрочване на с.з. за дата, на която за молителя ще е възможно личното явяване, а е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Такава възможност ГПК не предвижда. При това положение неявяването му е пречка за разглеждане на молбата и произнасяне на съда, поради което, производството следва да бъде прекратено.

Трайното пребиваване на територията на друга държава /особено ако е член на ЕС/, представлява временна и преодолима пречка за явяване в с.з., поради което страната е длъжна, за да изпълни повелята на закона, да съобрази поведението си по начин, удовлетворяващ както желанието му, така и изискванията на правната норма.

Настоящият въззивен състав не счита, че пребиваването в друга държава в Европа е причина, която да дерогира въобще задължението за лично явяване в производството за развод по взаимно съгласие, тъй като това положение, с оглед безпрепятственото придвижване между страните-членки, може да се приравни на положението на всеки един съпруг, живеещ в отдалечен град в РБ. Тъй като производството по прекратяване на брака не представлява обичайно, ежедневно действие, от лицата, желаещи да постигнат този резултат, се очаква да положат необходимата грижа да изпълнят не само материалните, но и процесуалните изисквания на закона.

Поради това производството по делото следва да бъде прекратено.

Постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е изложил ясни и точни мотиви, съвпадащи с крайните изводи на въззивната инстанция, поради което актът му следва да бъде потвърден.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.06.2012г., държано в о.с.з. по гр.д. № 1600/2012г. на СлРС, с което е прекратено производството по същото дело на основание чл. 330 ал. 2 от ГПК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ ведноседмичен срок от връчването му.

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: