О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Сливен, 19.06.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни  през две хиляди и дванадесета година в състав:

        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                          мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Кондова ч. гр. д. № 338 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр.чл.420, ал.3 ГПК.

Инициирано е по частна жалба  от „УниКредит Булбанк” АД , ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”С.Н.” № *, депозирана от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32,т.3 ГПК.

Атакува се Определение № 1231 от 27.03.2012г., постановено по ч. гр.д.№ *422/2011г. на СлРС, с което е спряно незабавно изпълнение по изп.д. № 20128370400060 на ЧСИ П.Г., с рег.№ 837 на КЧСИ, с район на действие СлОС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че съдът приел по арг.от чл.420, ал.1 ГПК, че изпълнението по изпълнителното производство спира по силата на закона с подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. В случая нямало данни дали възражението било подадено в срок и в този смисъл съдът не е направил констатации, нито е удостоверил датата на връчване на заповедта или датата на подаденото възражение. Според жалбоподателя в чл.420, ал.1 ГПК законодателят изрично е изключил случаите, при които не се спира принудителното производство, препращайки към текста на чл.417, т.1-8 ГПК. Процесният казус попадал именно в хипотезата на правилото на чл.420, ал.1 ГПК, като препратката касаела текста на чл.417, т.2 ГПК, т.е. възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение не спира принудителното изпълнение в тези случаи, където се регламентира възможността банка да се снабди със заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банката. Незачитайки изискванията на чл.420, ал.2 ГПК, съдът произволно и необосновано спрял принудителното производство, без да е приел убедителни писмени доказателства и без да е спазил изискването длъжникът да е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД

Съдът преценил, че гаранция в размер на 50,00 лв. би покрила вземането и евентуалните вреди, които понася банката – кредитор,

 

 

 

възлизащи по извлечение от счетоводните книги на длъжника към 28.11.2011г., когато е подадено заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на стойност 22 971,26 лева.

В заключение се прави искане да се отмени атакуваното определение. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната по частната жалба страна не е постъпил отговор.

Сливенски окръжен съд, намира депозираната частна жалба за редовна и допустима, тъй като е подадена  в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по ЧГД № *422/2011г. по описа на СлРС е образувано по заявление на „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”С.Н.” № *, депозирано от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32,т.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгл.чл.418, вр.чл.417,т.2 ГПК срещу длъжника Н.И.Х. *** и солидарните длъжници И.Н.Х. от гр.Сливен, ЕТ „ИВГЕР-Н.Х.”***, със законен представител Н.И.Х. *** и „МЕТАЛ – НИКЕЛ” ЕООД гр.Сливен със законен представител Н.И.Х. *** за сума в размер 18 854,09 лв. – главница; 4 098,32 лв. – просрочена лихва за периода 20.07.2010г.- 27.11.2011г. вкл.;18,85 лв.- дължими такси по тарифата за периода 18.11.2011г.- 27.11.2011г.вкл., законната лихва от 28.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски направени в заповедното производство в размер на 459,43 лв. – държавна такса и 14,00 лв. за издаване на удостоверения за актуално правно състояние на длъжника и солидарните длъжници.

Вземането на кредитора- банка се основава на неизпълнено и изцяло просрочено задължение на длъжника по обслужване на усвоен кредит в размер на 20 000,00 лв., предоставен по договор за банков кредит № TR71400662/26.03.2008г., ведно с погасителен план и Общи условия, при които кредитора – банка предоставя ипотечни кредити на физически лица.

С разпореждане от 29.11.2011г. СлРС е издал заповед за незабавно изпъление № 5390/ 29.11.2011г. и изпълнителен лист в полза на заявителя „Уникредит Булбанк” АД.

В деловодството на СлРС е входирано с дата 01.03.2012г. възражение от длъжника Н.И.Х. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С разпореждане от 12.03.2012г. съдът дал указания на длъжника да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението доказателства за датата на получаване на призовката за доброволно

 

 

 

изпълнение от съдебния изпълнител за да може да извърши преценка дали  възражението е подадено в срок.

В дадения от съда срок длъжникът Х. депозирал молба, към която приложил покана за доброволно изпълнение, получена от него  на 13.03.2012г., с която получил и заповедта за незабавно изпълнение. Със същата молба длъжникът отправил искане до съда на основание чл.420, ал.2 ГПК да спре незабавното изпълнение и представил като доказателство различна  медицинска документация за здравословното си състояние.

С определение от 27.03.2012г. – предмет на настоящото разглеждане, съдът спрял незабавното изпълнение, определил парична гаранция в размер на 50,00 лв., която да бъде внесена от длъжника, като надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД.

В мотивите на посоченото определение, съдът приел, че в конкретната правна хипотеза спирането на изпълнението настъпва по силата на закона с подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Същевременно съдът констатирал, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени въз основа  на представен документ по чл.417 ГПК- договор за банков кредит и възражението срещу заповед за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите на чл.417, т.1-8 ГПК. При така формираните противоречиви изводи на съда по приложението на чл.420 ГПК, съдът спрял изпълнението и определил парична гаранция, като обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението.

Постановения по този начин съдебен акт е неправилен и не намира опора в закона.

Подаването на възражение в установения срок предизвиква спиране на изпълнението, при условие, че заповедта за незабавно изпълнение е била издадена на някое от основанията по чл.417, т.9 ГПК. Този правен ефект на възражението се обяснява с факта, че незабавното изпълнение е било постановено въз основа на частен документ от кръга на посочените в чл.417, т.9 ГПК, чиято доказателствена сила е много по-малка и може лесно да бъде оборена.

В случая заповедта за незабавно изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК, като съда е длъжен да спре изпълнението при условие, че в срока за възражение длъжникът направи изрично искане в тази насока и представи надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД / арг. от чл.420, ал.1 ГПК/ или представи убедителни писмени доказателства, че посочената в заповедта сума не се дължи / арг. от чл.420, ал.2 ГПК/.

В първия случай надлежното обезпечение се представя от самия длъжник, а не се определя от съда, както неправилно е процедирал районния съд, вероятно смесвайки производството  с това по  обезпечаване на иск. Освен това под надлежно обезпечение по смисъла на чл.420, ал.1 ГПК се разбира обезпечение – адекватно на материалния интерес от осъществяване на изпълнението. Определената сума в размер на 50,00лв. не може да се приеме като надлежно обезпечение по смисъла на закона за  обезпечаване на вземането на кредитора- банка в размер на 22971,26 лв.

 

 

 

По делото съдът не е съобразил обстоятелството, че дадените указания с разпореждане от 12.03.2012г. /за представяне на доказателства за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника/ не са били изпълнени в срок.

Длъжникът Н.Х., от който изхожда възражението и молбата за спиране на незабавното изпълнение е представил покана за доброволно изпълнение, по която адресат не е той, а неговата съпруга И.Х., в качеството й на солидарен длъжник. Тази покана е връчена, респ.получена от главния длъжник Н.Х., съгл.чл.46, ал.2 ГПК. Освен това той не би могъл да подаде възражение, входирано с дата 01.03.2012г., след като поканата му е била връчена на 13.03.2012г. – дванадесет дни по-късно.

От изложеното следва, че след като не е спазил в срок указанията на съда и не е представил доказателства, за датата на която му е била връчена поканата за доброволно изпълнение, то съда не е следвало да зачете действието на подаденото възражение, респ. молбата за спиране. Като не е съобразил посочените обстоятелства, съдът недопустимо се е произнесъл по молбата за спиране на незабавното изпълнение.

Съгласно чл.278, ал.2 ГПК – съдът, разглеждащ частната жалба решава спора по същество.

С оглед изложените съображения, атакуваното определение ще следва да бъде обезсилено, като недопустимо, а молбата за спиране на незабавното изпълнение – оставена без разглеждане, като просрочена.

Деловодни разноски за въззивното производство следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя в размер на 15,00 лв. - платена държавна такса за разглеждане на частната жалба.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Определение № 1231 от 27.03.2012г., постановено по ч. гр.д.№ *422/2011г. на СлРС, с което е спряно незабавно изпълнение по изп.д. № 20128370400060 на ЧСИ П.Г., с рег.№ 837 на КЧСИ, с район на действие СлОС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като просрочена молбата на Н.И.Х.,*** за спиране на незабвано изпълнение, постановено със заповед за незабвано изпълнение № 5390/29.11.2011г.  

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК Н.И.Х. от ЕГН: **********, от гр.С., кв.”Д.” бл.* вх.”*”, ет.*, ап.* и с.Д., общ.С., ул.”Н.П.” № *, да заплати на

 

 

 

„Уникредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.”С.Н.” № *, чрез законните представители Л.К.Х., ЕГН: ********** и А. К., италиански гражданин, роден на ***г., сума в размер на 15,00 лв. / петнадесет лева/, деловодни разноски.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, по реда на чл.274, ал.2 ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                                                     2.