ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

                               

                                               гр.Сливен, 26.06.2012 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 342, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

     Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.420, ал.3 от ГПК.

     Делото е образувано по подадена от заявителя в заповедното производство – чрез процесуален представител по пълномощие – адв.С.Р., частна жалба срещу Определение № 1386 от 18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 4987/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. С атакувания акт съдът е спрял производството по образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнител лист, изп.д. № 20117680400668 по описа на ЧСИ М.М., рег.№  768 на КЧСИ и е указал, обезпечителна заповед да бъде издадена след внасяне на гаранция в размер на 50 лв. от страна на длъжника.

     В частната жалба се прави оплакване за неправилност  и незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят сочи, че е предявен иск в размер на 10 230 лв. Съобразно чл.420 от ГПК, който препраща към чл.180 и 181 от ЗЗД, за да бъде спряно производството по изпълнителното дело, следва длъжникът да внесе надлежно обезпечение, т.е. сума в размер на 10 230 лв. Незаконосъобразно районният съд спрял изпълнението, като определил за внасяне парична гаранция в размер 200 пъти по – малка от главното задължение.

              Частният жалбоподател моли окръжния съд да отмени атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли като неоснователна молбата на А.Н.С. - В..

      В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещна страна по частната жалба е подала отговор. В него се излагат съображения, опровергаващи направените в жалбата оплаквания.

      От СлОс се иска обжалваното определение да бъде потвърдено или да се произнесе по искането за спиране по чл.420, ал.2 от ГПК или да укаже на районния съд да се произнесе по него.

       Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

                След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

       Производството по гр.д. № 4987/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен е образувано по заявление на С.И.Й. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК срещу А.Н.С. – В.. С разпореждане от 15.08.2011 г., съдът разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, както и изпълнителен лист, въз основа на заповедта. Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от длъжника А.В.. По частната жалба е образувано въззивно ч.гр.д. № 612 по описа на СлОС за 2011 г. В жалбата е инкорпорирано и искане за спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 20117680400668 на основание чл.420, ал.2 от ГПК. Въззивният съд с Определение от 04.01.2012 г. е оставил без уважение, подадената от А.В. жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, като я е изпратил на СлРС за произнасяне по искането за спиране по чл.420, ал.2 от ГПК. Сливенски районен съд с Определение от 18.04.2012 г., спрял производството по образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнител лист, изп.д. № 20117680400668 по описа на ЧСИ М.М., рег.№  768 на КЧСИ, като указал обезпечителна заповед да бъде издадена, след внасяне на гаранция в размер на 50 лв. от страна на длъжника. В мотивите си съдът посочил, че спирането настъпва по силата на закона, с подаване на възражение от длъжника, след представяне на надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД, парична гаранция в размер на 50 лв.

      С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

      Разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК изрично посочва, че възражението на длъжника не спира принудителното изпълнение в случаите, в които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.1 – 8 от ГПК. От това правило са уредени две изключения – когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД или когато искането за спиране, е подкрепено с убедителни писмени доказателства. В първия случай спирането е задължително, а във втория съдът не е длъжен, но може да спре изпълнението.

       В настоящия случай се касае за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор, с нотариална заверка на подписите - чл.417, т.3 от ГПК. От тук следва, че подаването на възражение от длъжника срещу заповедта не спира автоматично принудителното й изпълнение. Такова спиране може да настъпи само, ако е налице  една от двете предвидени в разпоредбата на чл.420 от ГПК хипотези. От представените по въззивно ч.гр.д. № 612 по описа на СлОС за 2011 г. доказателства е видно, че възражението по чл.414 от ГПК и искането за спиране на основание чл.420, ал.2 от ГПК, са направени в срок. Районният съд вместо да се произнесе по направеното искане за спиране на основание чл.420, ал.2 от ГПК, тъй като длъжникът е представил с частната жалба писмени доказателства, че не дължи претендираната от заявителя сума, е спрял принудитленото изпълнение на заповедта, но на основание чл.420, ал.1 от ГПК. Произнасянето на районния съд е неправилно поради следните съображения.

     На първо място, страната поискала спирането изрично е посочила, че разполага с убедителни писмени доказателства, че не дължи претендираната сума, поради което е посочила като основание на искането си чл.420, ал.2 от ГПК. В същото време, районния съд без да има искане за спиране по чл.420, ал.1 от ГПК, го спира на това основание. От друга страна, дори и да се приеме, че съдът е бил сезиран с такова искане, същият е тълкувал превратно разпоредбите на процесуалния закон и е прилагал правилата за допускане на обезпечение по чл.389 и сл. от ГПК, които са неотносими към заповедното производство. От друга страна спирането по чл.420, ал.1 от ГПК е задължително за съда, но след като длъжникът вече е представил надлежно обезпечение. В случая с оглед на претендираното парично вземане в размер на  10 230 лв., надлежно обезпечение е налице, когато длъжникът представи доказателства, че е внесъл като залог сума в същия размер. То е надлежно, когато покрива цялото вземане, заедно с лихвите и създава безсъмнено право за предпочитателно удовлетворяване на взискателя. Иначе би се стигнало до спиране на изпълнението въз основа на голословно твърдение, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното определението на районния съд следва да бъде отменено.

       Съобразно разпоредбата на чл.278, ал.2 въззивният съд като съд по същество, сам решава въпроса по жалбата, т.е. трябва да се произнесе по искането са спиране на длъжника А.В. на основание чл.420, ал.2 от ГПК. Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Молбата за спиране на изпълнението трябва да е обоснована с възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не съществува. Длъжникът може да оспорва изпълняемото право с всички възражения, които би могъл да противопостави на осъдителен иск на взискателя. Само убедителни доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който  на основание чл.418 е издадена заповедта за незабавно изпълнение, и да оправдаят спиране на изпълнението. В настоящия случай длъжникът навежда възражения, че претендираната сума е погасена и в същото време, че договорът въз основа на който е издадена заповедта е недействителен, тъй като бил симулативен и прикривал договор за продажба на стоки с отложено плащане между същите страни. Представена е фактура, в която длъжникът не фигурира като страна по сделката, а твърди, че е превел същата сума на заявителя. Представени са и многобройни частни документи, сред които описи на дрехи и вносни бележки за преводи от А.В. в полза на С.Й.. От всички тях съдът не може да направи обоснован извод, че претендираната  сума по заявлението е била заплатена от длъжника А.В., поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

       С оглед изхода на процеса, на частния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски, но поради липса на искане за присъждането им, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

       Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                    ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

     ОТМЕНЯ Определение № 1386 от 18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 4987/2011 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, КАТО НЕПРАВИЛНО.

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2 от ГПК на А.Н.С. – В., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО

 

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

      Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните.

 

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.