ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 22.06.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 345 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Частната жалба е подадена от ЗК „Български имоти” АД – гр. София против определение №1898/08.06.2012г. по гр.д. № 2026/12г. по описа на РС – гр. Сливен, с което производството по делото е прекратено и исковата молба върната като нередовна.

Изложени са доводи, че се касае за задължение на ищец по чл. 47, ал. 4 от ГПК – представяне на справка за адресна регистрация на ответника, изпълнението на което законът не е ограничил със срок; че не се касае за нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК; че определения от съда срок не е преклузивен, поради което представената преди прекратяването справка, макар и след указания срок, следва да бъде зачетена като процесуално действие и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, т.к. съдът неправилно е определил едноседмичен срок за изпълнение на указанията при положение, че срокът за издаване на справката е 7-дневен.

Иска се отмяна на определението с указания за продължаване на исковото производство от първоинстанционния съд.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, който прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Разгледана по съществото си частната жалба е основателна.

Разписката за връчване на съдебни книжа с разпореждане и указания по чл. 131 от ГПК до ответника е върната като невръчена с отразяване, че за връчителят е било невъзможно да установи дали ответника живее на посочения адрес. С разпореждане – съобщено на ищеца на 21.05.2012г., са дадени указания за представяне на справка за адресната регистрация на ответника в едноседмичен срок, считано от съобщаването. Т.е. срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 01.06.2012г.

На 21.05.2012г. ищецът е поискал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго от Служба „ГРАО” при Община Бургас относно постоянния и/или настоящ адрес на ответника.

На 05.06.2012г., след изтичане на определения от съда срок за изпълнение на указанията, ищецът е представил справка за адресна регистрация. Съдът разпоредил молбата, с която е представена да се докладва заедно с деловодна справка за движение на делото и с определение от 08.06.2012г., позовавайки се на нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, е посочил, че не следва да взима предвид така извършеното от ищеца процесуално действие като просрочено. Прекратил е делото и е постановил връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите в нея.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че частната жалба е основателна.

Доводът свързан с липсата на определен от закона срок за изпълнение на задължението по чл. 47, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е несъстоятелен, т.к. съгласно чл. 59 от ГПК сроковете за извършване на процесуални действия освен от закона, в останалите случаи се определят от съда.

Целесъобразно в конкретния случай би било с оглед обективно необходимото време за снабдяване по административен ред със справка за адресната регистрация на ответника, съдът да укаже по-дълъг от посочения едноседмичен срок, но от друга страна, ищецът също е следвало да прояви активност и да поиска продължаването му като обективно недостатъчен по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК.

Възможността по чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията по чл. 47, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е налице с оглед характеристиката му като нерешителен. Тази възможност е изключена съгласно чл. 63, ал. 3 от ГПК единствено по отношение на решителните (преклузивни) срокове, с изтичането на които отпада възможността за извършване на процесуалното действие, за което се отнасят – подаване на жалба и молба за отмяна на влязло в сила решение. Относно нерешителните срокове възможността за извършване на процесуалното действие, за което се отнасят,  отпада и неблагоприятните последици, свързани с пропускането, настъпват освен с изтичането им, но кумулативно и с постановяването на надлежен съдебен акт за това. Изпълнението на указанията, макар и след изтичането на срока, но преди постановяването на определение за прекратяването на делото, обезсмисля искането за възстановяване по реда на чл. 65 и 66 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Последното от своя страна, наред с обстоятелството, че факта на изтеклия нерешителен срок сам по себе си не преклудира правото на страната за извършване на указаното процесуално действие, налага извод, че в тези случаи не намира приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК.

Такъв е и конкретния случай. Извършеното процесуално действия в изпълнение на задължението на ищеца по чл. 47 ал. 3 и ал. 4 от ГПК, макар и просрочено, е следвало да бъде зачетено от съда, т.к. пасивното поведение на страната в рамките на срока не е било санкционирано от съда с надлежен съдебен акт преди изпълнение на указанията. Обжалваното определение във връзка с изтичането на срока е постановено след извършване им, поради което е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Доводът в частната жалба, че не се касае за нередовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което същата не подлежи на връщане също, е основателен. Констатации в тази насока липсват както в хода на проверката по чл. 129, ал. 1 от ГПК, така и в обжалваното определение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение №1898/08.06.2012г. по гр.д. № 2026/12г. по описа на РС – гр. Сливен, с което производството по същото дело е било прекратено и исковата молба върната, поради неотстраняване в срок на нередовности като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на производството по разглеждането й.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.