О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 346 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Х. в качеството й на процесуален представител на Д.С.М. *** против разпореждане от 05.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1524/2012 г. на СлРС, с което се е разпоредило да се издаде Заповед за незабавно изпълнение против жалбоподателя й Я.И.М. за заплащане  солидарно на 39 347,12 лв. главница по договор за банков кредит от 19.05.2008 г. , 1112,07 лв. такса , 11 555,85 лв. договорна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 02.03.2012 г., законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2012 г. до изплащане на вземането, 1240,84 лв. държавна такса и 1284,50 лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД поръчителят какъвто е жалбоподателя Я.И.М. остава задължен спрямо кредитора ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в 6-месечен срок от настъпването на падежа, а същия бил настъпил по конкретното вземане още на 04.01.2011 г. и до момента на подаване на заявлението са били минали повече от 6 месеца. В жалбата е посочено, че длъжниците Д. и Я. М. са станали поръчители по кредит, който е бил получен от „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД гр.Сливен, което с решение № 26/14.07.2011 г. по т.д. № 22/2011 г. на Сливенски окръжен съд било обявено в несъстоятелност. Твърди се, че неправилно в извлечението от счетоводните книги послужил за основание за издаване4 на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, както и за обжалваното разпореждане било посочено, че кредита е станал предсрочно изискуем на 16.03.2012 г. предвид уведомление отправено до длъжника на 15.03.2012 г. за настъпила предсрочна изискуемост. Сочи се, че до кредитополучателя

„НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД е била изпратена покана за изпълнение на 2.05.2011 г., в която вземането е било обявено за изцяло предсрочно изискуемо. Същото вземане било посочено като предсрочно изискуемо и с писмо до кредитополучателя от 04.01.2011 г.

Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено в частта за незабавното му изпълнение.

По частната жалба е депозиран отговор от адв.Г. пълномощник на „ЮРОБАНК И И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД гр.С., бул.”Ц.О.” № *, в който жалбата е определена като недопустима. Изложено е становище, че довода на адв.Х. за това, че задълженията на жалбоподателя е покрито по давност на основание разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗЗД – тъй като кредитора не е предявил вземанията си против длъжника-кредитополучател в преклузивния шестмесечен срок от настъпване падежа на задължението е недопустим с оглед разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК според която частната жалба може да се основе само на съображения извлечени от акта по чл. 417 от ГПК. Посочено е, че изложените в частната жалба съображения касаят съществото на исковото производство между страните, което ще се развие на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Моли се обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

На жалбоподателя е била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20128370400474 на ЧСИ П.Г. на 14.05.2012г. Едновременно с поканата на жалбоподателя е било връчено разпореждането за незабавно изпълнение. В рамките на законоопределения двуседмичен срок – на 21.05.2012 г. е била депозирана частната жалба предмет на настоящото производство.

          От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

                На 19.05.2008 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД  и „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД бил сключен договор за банков кредит, по който кредитополучателя „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД следвало във формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди да получи сумата от 40 000лв. В чл.25 от Договора било посочено, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателя не е внесъл дължима вноска по главница или лихва. В чл. 26 отново било посочено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на неговите договорни задължения банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, а в чл. 27 от Договора било регламентирано, че банката има право по своя преценка да обяви за изцяло и предсрочно изискуемо всички или който и да било от кредитите, които ползва кредитополучателя и да се удовлетвори чрез реализация на предоставените обезпечения. Страните са се договори в чл. 31 от договора за кредит, че всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да бъдат направени в писмена форма и че ще се считат получени ако са достигнало до адреса на страните посочени в началото на договора, респективно в частта на поръчителите. За кредитополучател договора за кредит бил подписан от Я.И.М., в качеството й на управител на „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД. Я.М. и Д.М. подписали договор за кредит в качеството на поръчител. За това бил сключен и договор за поръчителство между банката кредитодател, кредитополучателя и Я. и Д. М..  В чл.6 от същия страните се договорили, че поръчителите остават задължени и след падежа на главното задължение по договора за кредит, без да е необходимо банката да предявява иск срещу кредитополучателя в шестмесечен срок от настъпване на падежа, за да запази правата си спрямо поръчителите. Към договора за кредит били сключени анекси № 1/19.08.2009 г. и № 2/19.08.2010 г.

          На 14.07.2011 г. Сливенския окръжен съд постановил решение № 26 по т.д. № 22/2011 г. на съда, с което „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД било обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 1.01.2011 г. С решението било открито производство по несъстоятелност на „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД.

          До длъжника „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД било изпратено уведомление изх. № 5/15.03.2012 г. получено от фирмата на 16.03.2012 г. /видно от обратна разписка приложена по делото/, с което длъжника бил уведомен, че поради неплащане на главници, лихви и такси по договор за кредит от 2008 г. банката обявява неизпълнения остатък от кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на уведомлението.

          На 02.04.2012 г. било депозирано пред РС – Сливен заявление за издаване Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжниците Д.С.М. и Я.И.М. за парично вземане по неизпълнен договор за банков кредит сключен на 19.05.2008 г. изменен и допълнен с анекс № 1 от 19.08.2009г. и анекс № 2/19.08.2010 г., по който длъжниците са били поръчители. За документ, от който произтича вземането заявителят посочил извлечение от счетоводните книги на банката удостоверяващо размер на дълга към 29.03.2012 г. , договора за банков кредит и анексите по него, както по договор за поръчителство сключен от 19.05.2008г.

          На 05.04.2012 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което съдът се разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за осъждането на Я. и Д. М. солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД сумите от 39 347,12 лв. главница по договор за банков кредит от 19.05.2008 г. , 1112,07 лв. такса , 11 555,85 лв. договорна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 02.03.2012 г., законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2012 г. до изплащане на вземането, 1240,84 лв. държавна такса и 1284,50 лв. адвокатско възнаграждение.

                На основание обжалваното разпореждане била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.04.2012 г. и изпълнителен лист въз основа на който по-късно било образувано изпълнително дело № 20128370400474 на ЧСИ П.Г., по което била изпратена покана за доброволно изпълнение получена от длъжника М. на 14.05.2012 г.

          По делото са приложени писма до Я.М. и „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД наименовани покана за изпълнение, които са посочени, че изхождат от търговските пълномощници на „ЮРОБАНК  И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД и с които „НАТАЛИ КОМЕРС ЯМ” ЕООД е било уведомено, че поради прекратяване на плащанията по сключения договор за банков кредит BL 16971 от 20.05.2008 г. вземанията по него се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми преди крайния срок на погасяването. Съдът намира, че посочените писма не следва да бъдат кредитирани, тъй като видно от съдържанието им същите се отнасят за банков кредит BL 16971 от 20.05.2008 г., а не за договора за банков кредит сключен между страните на 19.05.2008 г. От друга страна съгласно договора за банков кредит от 19.05.2008 г. чл. 31, за да бъде считано, че едно уведомление поражда действие, то същото е следвало да достигне до адреса на страните посочени в началото на договора, а в конкретния случай не е видно кога тези писма са били получени от Я.М.. Също така на позиция печат на двете писма не е положен такъв.

          С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          С оглед разпоредбата на чл. 417 т.2 вр. с чл. 418 от ГПК, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземанията на банки се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В настоящия случай пред първоинстанционния съд са били представени, както извлечение от счетоводните книги на банката, така и документ установяващ основанието на вземането на банката, а именно договор за кредит , два анекса към него и договор за поръчителство. Разпореждането издадено от Районен съд- Сливен е правилно, тъй като се основава на документ удостоверяващ надлежно задължението на банката-кредитор. Правилно съдът е осъдил жалбоподателя Д.М. и Я.М. солидарно като поръчители да заплатят дължимата неизплатена сума по договор за банков кредит от 2008 г. Дали е приложим чл. 147 от ЗЗД, спазен ли е срока предвиден в него, кой е момента на настъпване на падежа по смисъла на тези текстове, не подлежи на обсъждане пред настоящото производство. Това са въпроси, които ще бъдат разгледани и следва да бъдат разгледани и изяснени при предявяване на евентуален иск от страна на заявителя с оглед подаденото по делото възражение по чл. 414 от ГПК. Следва в тази насока да се има предвид, че съгласно  решение № 92/2009 г. на ВКС по т.д. 467/2008 г. ІІ търговско отделение, съдът е приел, че когато в договора за кредит е посочено, че банката е тази, която ще прецени кога да посочи едно вземане за предсрочно изискуемо независимо от това дали има редовно плащане на погасителните вноски или не, само и единствено тя има право да прецени кога да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една погасителна вноска. Наличието на обективната предпоставка неплащане на вноска е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост настъпва, когато от една страна е налице неизпълнение на длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за настъпването й. Двете предпоставки следва да са комулативно налице. Поради необходимостта от наличието в съотношение на комулативност на двете предпоставки, шестмесечния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД не настъпва  в момента, в който се спира плащането на едно задължение, а в момента, когато банката е реализирала и правото си да обяви вземането за изискуемо и да предприеме действия за снабдяване с изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК, в случая на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника могат да произтичат само от съображения касаещи редовността на актовете по чл. 417 от ГПК. Оплакванията могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта послужил за издаване на разпореждането от външна страна, тъй като в настоящото производство въззивния съд не може да се произнася по съществуването на удостовереното с документите вземане. В настоящия случай жалбоподателят е направил възражения, които касаят срока на договора по отношение на поръчителя, а не са основания на съображения извлечени от акта по чл. 417 т.2 от ГПК. Няма оплакване от пороци от външна страна. Ето защо, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

С оглед гореизложеното съдът намира частната жалба за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

          Въз основа на изложеното, съдът

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.С.М. *** против разпореждане от 05.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1524/2012 г. на РС – Сливен като неоснователна.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.