ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Сливен, 16.07.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 360 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В жалбата на адв.П.Н. ***, в качеството му на пълномощник и представител на М.Х., в качеството му на ЕТ „Михри – МХ 90 – М.Х. ***, се поддържа че обжалваното протоколно определение от 15.03.2012г. по гр.д. № 5754/2010г. на РС – Сливен, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател против ищеца насрещен иск за унищожаване на договор за наем по чл.27 и чл.29 от ЗЗД е неправилно и незаконосъобразно. Производството по този иск е прекратено като съдът е приел, че е налице оттегляне. Поддържа се в частната жалба, че неправилно е изтълкувана волята и извършените процесуални действия от частния жалбоподател, тъй като в писменото изявление за оттегляне този иск не е посочено изрично. Съответно с определение № 2215/07.06.2011г. по същото дело този иск под № 3 не фигурира измежду тези за които производството е прекратено. Счита че съдът е следвало да даде изрични указания на ищеца при насрещната искова молба за уточняване на исковете, които се оттеглят, което не е сторено. Освен това в с.з. на 15.03.2012г. пълномощникът е заявил изрично, че поддържа предявения иск за прогласяване недействителността на договор за наем от 25.06.2010г. като унищожаем на основание чл.27 и чл.29 от ЗЗД. Твърди че е неправилна позицията на първоинстанционния съд, че веднъж направеното оттегляне на предявен иск е неоттегляемо. Поддържа че до произнасяне по молбата за оттегляне ищецът разполага с правото да поддържа този иск и да оттегли молбата за оттегляне.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение и да разпореди на РС да разгледа предявения иск за прогласяване недействителността на договор за наем от 25.06.2010г. поради унищожаемост на основание чл.27 и чл.29 от ЗЗД.

Ответникът по насрещния иск и частната жалба не е изразил становище.

Въз основа на приложеното гр.д. № 5754/2010г. на РС – Сливен се установява следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК – касае се за определение по чл. 232 от ГПК, а не с основание по чл. 211, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

Производството е било образувано по предявените от „Примо турс” ЕООД против ЕТ „Михри – МХ 90 – М.Х. *** искове за заплащане на сумата от 22 000 лева, представляваща наемна цена по договор за наем от 25.06.2010г. и сумата от 11 110 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 22 000 лева за периода от 26.06.2010г. до 20.10.2010г. ведно със законовата лихва върху тази главница, считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по първоначално предявените искове – частен жалбоподател в настоящото производство е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете и е предявил насрещна искова молба. В разпореждане от 23.12.2010г. във връзка с насрещната искова молба съдът е приел, че с нея са предявени четири обективно съединени иска, първият от които за унищожаване на договор за наем и три иска с цена от 11 000 лева; друг с цена от 34 070 лева и четвърти с цена от 10 000 лева. За всеки от тези искове първоинстанционният съд е определил дължимата държавна такса, а именно в размер на 4400 лева по иска за унищожаване на договора за наем и заедно с останалите искове е посочил, че се дължи д.т. от 6602,80 лева. Във връзка с исковете за заплащане на парични суми съдът е указал, че следва  да се отстранят нередовности, свързани с изложението относно обстоятелствата, на които те се основават. Разпореждането е съобщено на ищеца по насрещните искове на 03.01.2011г. и с молба от 07.01.2011г. същият е заявил „…оттеглям всички искове с изключение на иска за 34 070 лева, който е под № 3 във Вашето разпореждане, който поддържам изцяло и за който ще направя посочените от Вас уточнения…”.

На 14.01.2011г. РС е постановил определение, с което е прекратил производството по делото по отношение на предявеният иск с цена от 11 000 лева, представляваща търпени загуби и относно предявения насрещен иск с цена от 10 000 лева, представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи. В мотивите си е посочил, че прекратяването е с оглед оттеглянето на всички насрещни искове с изключение на иска с цена от 34 070 лева по отношение на който е заплатена дължимата държавна такса и са отстранени останалите нередовности.

По-нататък в хода на производството с определение № 2215/07.06.2011г. на основание чл.118 вр. чл.119 ал.1 вр. чл.104 т.4 от ГПК РС е прекратил производството по предявеният осъдителен иск с цена от 34 070 лева и обявил на страните, че предмет на делото са само първоначално предявените искове.

По различни причини първото по делото с.з. съдът е провел едва на 15.03.2012г., в което отново е докладвал като предмет на делото само първоначално предявените искове. Във връзка с доклада пълномощникът на ответника е заявил, че поддържа насрещната искова молба в частта, в която счита, че производството не е прекратено, посочва че оттеглянето с израза „…всички искове освен този за сумата от около 34 000 лева” не е прецизно и е посочил че поддържа предявеният насрещен иск за обявяване на договора за наем за недействителен поради унищожаемост при обстоятелствата, посочени в насрещната искова молба. Поискал е съдът да се произнесе във връзка с изявлението относно доклада. След размяна на становища от страните съдът е държал определение с което е прекратил производството по делото по насрещния иска на ЕТ „Михри – МХ 90 – М.Х. *** с формулиран петитум да бъде признато по отношение на „Примо турс” ЕООД, че договора за наем е унищожаем, тъй като сключването на договора е станало след използване на измама по смисъла на чл.27 и чл.29 от ЗЗД.

В мотивите към определението за прекратяване РС се е позовал на разпореждането от 14.01.2011г., с което е приел че са оттеглени всички искове с изключение на осъдителният иск за заплащане на сумата от 34 070 лева, за който са направени необходимите уточнения и е заплатена д.т. Посочено е че във вида в който определението е постановено, а именно с диспозитив за прекратяване само относно иска с цена 11 000 лева и иск с цена от 10 000 лева същото е влязло в сила като необжалвано. По-нататък в мотивите е изложено, че с разпореждането от 14.01.2011г. производството е прекратено поради оттегляне на иска и по отношение на предявения иск за унищожаване на договора за наем, като съдът само пропуснал да отрази прекратяването в диспозитива, но е коментирал и изразил воля за това в мотивите. Все пак за прецизност съдът е преценил, че следва да постанови изричен съдебен акт в тази връзка и като е приел, че оттеглянето на предявения иск, с което съдът е десезиран, не може да е оттеглено е държал обжалваното определение за прекратяване.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е основателна.

Насрещният иск за унищожаване на договор за наем по чл.27 и чл.29 от ЗЗД е предявен своевременно – в срока за отговор на исковата молба, наред с други искове относно парични вземания. Правилно с разпореждането си от 23.12.2010г.  първоинстанционния съд, като констатирал нередовност във вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК, е дал съответните указания за отстраняването им. След съобщаване на указанията с предявения иск за унищожаване на договора за наем е оттеглен надлежно наред с предявения насрещен иск с цена от 10 000 лева, представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи и предявения иск с цена от 11 000 лева, представляваща търпени загуби. Към този момент са били налице всички предпоставки за прекратяване на производството по този иск на основание чл. 232 от ГПК. Действително в молбата изявлението на ответника по първоначалните и ищец по насрещните искове е общо и същите не са посочени конкретно, но по начина на формулиране на изявлението, волята за прекратяване на производството по тях е несъмнена.

Предмет на съдебен контрол обаче е само съдебната воля, изразена чрез постановения съдебен акт. Позовавайки се на направените изявления в молбата от 07.01.2011г. съдът в мотивите към определението от 14.01.2011г. е формирал и посочил недвусмислено своята воля за прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на предявените искове.

Мотивите на съда обаче не са предмет на съдебен контрол, а липсата на произнасяне с определението от 14.01.2011г., конкретно по оттеглянето на предявения от частния жалбоподател иск за унищожаване на договор за наем по чл.27 и чл.29 от ЗЗД е било възможно да се извърши във всеки следващ етап от процеса.

В закона липсва указателен или друг срок, в който съдът следва да се произнесе по направеното оттегляне по реда на чл. 232 от ГПК, като определянето на момента на произнасяне е обусловено от принципите за яснота относно предмета на делото, съответно – гарантиране правото на защита на страните, а също и бързина в процеса. Десезирането в отделните фази на процеса – до приключване на първото по делото съдебно заседание и след това, е обусловено от изпълнението на предпоставките на чл. 232 от ГПК наличието на които прави както разглеждането, така и произнасянето по оттегления иск недопустимо.

Изявлението на пълномощник на ответника по първоначално предявените искове в първото съдебно заседание по реда на чл. 146, ал. 3 от ГПК е направено към момент, в който производството по своевременно предявения и оттеглен насрещен иск формално не е било прекратено. Дължимото процесуално действие от страна на съда е постановяването на определение за прекратяване, а не извършване на действия за отстраняването на нередовности на насрещната искова молба, нито извършването на размяна на съдебни книжа и произнасяне по чл. 140 от ГПК, нито включването му в доклада като предмет на делото, нито произнасяне именно с оглед направеното оттегляне.

Съображението, че молбата по чл. 232 от ГПК е неоттегляема принципно е неправилно и не намира опора в закона. Подобно процесуално действие е допустимо до постановяването на съдебен акт за прекратяване на производството.

Характера на този иск като насрещен обуславя съединяването и разглеждането му само при наличието на предпоставките посочени в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ГПК – предявяване в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК при спазване на всички изисквания за предявяване на иск.

Поради подадената молба по чл. 232 от ГПК към момента на провеждане на първото съдебно заседание съдът не е дължал никакво друго процесуално действие освен постановяването на акт за прекратяване на съдебното производство в тази му част. Дължимият съдебен акт по молбата на основание чл. 232 от ГПК обаче не е бил валидно постановен и съдът е следвало  да съобрази направеното изявление от пълномощника на ответника, че поддържа насрещния иск като средство за защита в процеса по първоначално предявените искове.

Изявлението, че се поддържа своевременно предявения в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК насрещен иск, възстановява висящността на процеса във фазата по отстраняване нередовностите на насрещната искова молба към момент, в който вече е извършена надлежно размяната на съдебни книжа по първоначално предявените искове. Това налага извод за наличието на предпоставките на чл. 211, ал. 2, пр. 2 от ГПК, но съдът не се е позовал на това основание и вместо да отдели насрещната искова молба за разглеждане в отделно исково производство, се е произнесъл само с оглед молбата по чл. 232 от ГПК като е прекратил производството с определение, което неоснователно прегражда по нататъшното развитие на делото по така предявения иск.

Предвид изложеното по-горе определението на районния съд, с което производството по насрещния иск е прекратено е на основание чл. 232 от ГПК е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 15.03.2012г. по гр.д. № 5754/10г. на РС – Сливен за прекратяване на производството поради оттегляне на предявения насрещен иск за унищожаване на договор за наем от 25.06.2010г. на основание чл. 232 от ГПК като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.