О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 373 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Рафаилов в качеството му на пълномощник на М. К.В. ЕГН ********** и адв. К. в качеството му на пълномощник на Г.С.В. ЕГН ********** и двамата от гр. С. кв. „С.З.” 88-В-14 против Разпореждане от 23.03.2012 г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение постановена по ЧГрД № 1381/2012 г. по описа на СлРС. В жалбата се посочва, че разпореждането на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като било постановено в противоречие с трайната установена практика на ВКС.Твърди се, че документът въз основа, на който е издадено разпореждането не представлява извлечение от счетоводни сметки по смисъла на на чл. 417 т.2 предл. 2-ро от ГПК. Като аргумент жалбоподателите сочат, че от представеното „извлечение” от счетоводни книги касаещо задълеженията на жалбоподателите по сключения между тях и  ТБ „Алианц банк България” АД договор за кредит съдът не следвало да направи извод, че търсената сума е изискуема и не е следвало да издаде Заповед за незабавно изпълнение. Това било така, тъй като този документ не удостоверявал движението по сметката на длъжника и настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка по кредита. Документът не съдържал данни относно размера, вида на главницата, вида и размера на лихвата, началната дата на изпадане в забава и т.н. От друга страна било посочено, че съдът не следвало да издаде исканата Заповед за незабавно изпълнение и поради обстоятелството, че съгласно сключения между страните договор за кредит в чл. 19 т. 2 от същия е било посочено изискването , когато банката обяви кредита за предсрочно изискуем тя да изпрати до кредитополучателите писмено известие, което им дава седем дневен срок, в който да бъдат погасени всички задължения по договора, а видно от приложените по делото уведомителни писма никъде не се било говорело за настъпила предсрочна изискуемост и затова, че вземането вече е обявено за изискуемо, а единствено се съдържало съобщение до жалбоподателите, че остатъка по договора ще бъде обявен за предсрочно изискуем. В настоящата жалба се съдържа оплакване за това, че прървоинстанционният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на на 1741 лв. независимо от факта, че вместо директорът на банката адвокатското пълномощно било подписано от Калинка Станева, която не било ясно дали има съответната представителна власт. На следващо място е посочено, че съгласно трайната практика на ВКС удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги следва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Жалбоподателите считат, че за да е налице редовен от външна страна документ установяващ вземането той трябва да съдържа данни, които да удостоверяват задълженията на кредитополучателя към банката, данни за договора за кредит, датата на сключване, размера, данни за движението на погасяването. Само тогава е било налице редовно от външна страна „извлечение от счетоводни книги”.В жалбата се твърди, че „извлечението от счетоводните книги” трябва да отразява всеобхватно хронологичното регистриране на счетоводните операции по смисъла на чл. 9 ал. 1 т.12 от Закона за счетоводството. Моли се обжалваното разпореждане на бъде отменено и да се обезсили издадената въз основа на него Заповед № 847 от 23.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ както и да се обезсили издадения въз основа на Заповед № 847 Изпълнителен лист от 23.03.2012 г., с който жалбоподателите М. В. и Г.В. солидарно са осъдени да заплатят на кредитора „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 95 823,72лв. задължения по договор за кредит жилищен ведно със законната лихва, считано от 22.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 8420,46 лв.договорни лихви към 22.03.2012 г., 108,64 лв. неустойка към 22.03.2012 г., 9 246,57лв. лихви по преструктуриран кредит към 22.03.2012 г. и 4 012,99 лв.разноски по делото. Претендират се да бъдат присъдени направени0те пред настоящата инстанция разноски в размер на общо на 3 171,98 лв.

По делото е депозиран отговор от адв. Х. в качеството и на процесуален представител на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София, ул „Мария Луиза” № 79, в който същата е посочила, че депозираната жалба е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 412 ал.1 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта на разноските, а защитата на длъжника срещу заповедта за незабавно изпълнение се осъществявала чрез подаване на възражение за недължимост на претендираното в заповедното производство вземане. На второ място е посочено, че възражението за външна нередовност на извлечението от счетоводните книги е неоснователно Посочено е, че независимо от формулировката  посочена в  приложените в заповедното производство писма от съдържанието на същите било видно, че длъжниците са били уведомени за просрочените месечни вноски по кредита и, че целият остатък е изискуем. Посочено е, че извлечението от счетоводните книги е било подписано от директора на БЦ – Сливен Калинка Станева която била упълномощена да представлява банката във взаимоотношенията й с трети лица по договорите за кредит за което се представя копие от пълномощното и. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Не се претендират разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

          На 22.03.2012 г. в РС . Сливен било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заявителят - ТБ „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД чрез пълномощника си адв. Х. поискал да бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение против длъжниците М. К.В. ЕГН ********** и Г.С.В. ЕГН ********** двамата от гр. С. кв. „С.З.” *. В заявлението било посочено, че вземането произтича от неизплатено задължение по договор за кредит „Жилище” в общ размер на 113 599,39 лв.  и начислена лихва върху главницата от 97 823,72 лв. В т. 12 от Заявлението подробно било описано основанието за издаване на исканата заповед, а именно извлечение от счетоводните книги на банката по договор за кредит „жилище” № 31918 от 31.07.2008 г., анекс към този договор и писма . Подробно бил описан и характерът на самото вземане, а именно каква част от общо претендираните 113 599,39 лв. представлява главница, каква част представлява договорена лихва, неустойки, лихва по преструктуриран кредит. В т.14 било поискано съдът да присъди разноски по заповедното производство в размер на 4012,99лв. от които 2 271,99 лв. държавна такса и 1741 лв. адвокатски хонорар. Към заявлението било приложено извлечение от счетоводни книги, подписано за „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД от директор К. С.. В Това извлечение било посочено, че същото се отнася за задълженията на М. В. по договор за кредит „Жилище” № 31918 от 31.07.2008 г., анекс към този договор от 27.06.2011 г. В извлечението било посочено и каква е главницата на вземането към датата на изготвяне на извлечението 22.03.2012 г., какъв е размерът на просрочените и договорените лихви към тази дата, какъв е размерът на неустойката и какъв е размерът на лихвите по преструктурирания кредит. От представените със Заявлението писма получени от жалбоподателката В. съответно на 13.10.2011 г. и 07.03.2012 г. става видно, че на същата са били съобщавани на два пъти данните по закъснелите плащания по договор „Жилище”. С писмото получено от В. на 13.10.2011 г. същата била уведомена, че банката пристъпва към обявяване на кредита за предсрочно изискуем и длъжницата се приканва да плати цялата сума по неизплатения кредит в седем дневен срок. В писмото изрично било посочено, че е допуснато забавяне от 63 дни. Във второто писмо от 01.03.2012 г.  отново бил посочен размерът на просрочения кредит, факта, че е допуснато просрочие на същия с 215 дни и че на основание чл. 19 от Договора същият ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Длъжницата отново била приканена незабавно да погаси цялото вземане в седемодневен срок. Отново била уведомена, че в случай на неизпълнение кредитът става предсрочно изискуем и банката ще пристъпи към принудително удовлетворение на вземанията си.

          Жалбоподателите и ответната страна били сключили договор за кредит „Жилище” № 31918 от 31.07.2008 г. В чл. 19 т.1”е” от Договора страните се договорили, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателите са просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихва. В т. 19 т. 2 залегнало споразумението, че след като банката обяви кредита за предсрочно изискуем същата следва да изпрати до кредитополучателите писмено известие с което им дава седем дневен срок, в който да бъдат погасени всички задължения по договора. Страните сключили Анекс към договора за кредит на 27.06.2011 г., с който преструктурирали кредита, като разсрочили изплащането му. Към заявлението е приложен подробен погасителен план, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 173 от 01.08.2008 г. Със заявлението било приложено пълномощно от 2011 г., с което изпълнителните директори на заявителя упълномощавали адв.Х. да представлява банката пред съда. Въз основа на така депозираното заявление било издадено обжалваното разпореждане от 23.03.2012 г. с което съдът се разпоредил да се издаде и Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ била издадена на 23.03.2012 г. като в нея длъжниците били осъдени солидарно да заплатят на кредитора исканите от него суми съобразно депозираното заявление. Бил издаден и Изпълнителен лист,, въз основа на който било образувано изпълнително производство и на 06.04.2012г. на длъжницата В. била връчена покана за доброволно изпълнение. На 20.04.2012 г. жалбоподателите депозирали пред Районен съд – Сливен възражение за недължимост на сумите. На 23.05.2012 г. кредиторът депозирал искова молба пред РС - Сливен за установяване на вземанията си по общия ред спрямо длъжниците си М. и Г. Велеви.

          Разпореждането за издаване на Заповед за незабавно изпълнение било връчено на жалбоподателите ведно с показана за доброволно изпълнение на 06.04.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 20.04.2012 г. била депозирана процесната частна жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата е неоснователна.

          В разпоредбата на чл. 419 от ГПК е посочено, че може да се подаде частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение едновременно с депозирането на възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, като тази частна жалба може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 на ГПК. В настоящия случай това изискване на закона е изпълнено, тъй като частната жалба е депозирана на една и съща дата със депозираните възражения срещу вземанията на кредитора, на 20.04.2012 г. и основното възражение срещу разпореждането се основава на това, че представения със заявлението за издаване на заповед за изпълнение документ по т. 417 ал. 1 предл. 2-ро – извлечение от счетоводни книги няма характера на такова извлечение. Ето защо възражението на ответника по жалбата за недопустимост на същата е неоснователно.

          Разгледани по същество оплакванията на жалбоподателите против издаденото разпореждане за изпълнение са неоснователни. Законодателят е посочил в чл. 417 ал- 1 т. 2 предл. 2-ро от ГПК, че заявителят може да поиска издаване на Заповед за изпълнение когато вземането му се основава на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на държавно учреждение, община или банка. В настоящия случай заявителят е банка и тя е следвало да представи и е представила документ извлечение от своите счетоводни книги, който е послужил за издаване на обжалваното разпореждане. Представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е подписано от упълномощено лице, видно от представените по делото пълномощно, същото е изведено от банката, подпечатано с нейния печат.  Самото то съдържа данни от които е видно, какво е задължението на длъжниците към датата на съставянето му. Никъде законодателно не е уредено какви са минималните изискани данни които следва да съдържа документът наречен извлечение от счетоводни книги. От този документ обаче би следвало да е минимално изискуемо да е видно, кой е кредиторът, кой е длъжникът, какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните други вземания, които се претендират със заявлението за издаване на заповед за изпълнение към момента на съставяне на извлечението. Ако се изискваше в самото извлечение от счетоводната сметка да има пълна информация за движението по погасяване на дадено вземане, то тогава документът който би се изисквал по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 предл 2 не бил бил посочен като „извлечение от счетоводни книги”, а би се наименувал примерно „препис от счетоводния документ удостоверяващ погасяването на вземането”. В настоящия случай представения документ точно отразява вземането, такова каквото е претендирано от банката кредитор съобразно нейната счетоводна документация. Самото то допълнително се уточнява от представените със заявлението документи, а именно Договор за кредит, погасителен план към договор за кредит, Анекс към договора. По отношение на направеното възражение, че не е била настъпила изискуемост на вземането и че банката не е уведомила надлежно длъжниците за изискуемостта на вземането и предприемането на действия за събирането му, съдът намира същото за неоснователно, съгласно чл. 19 т.1 от самия Договор за кредит е видно, че вземанията на банката стават предсрочно изискуеми в цялост ако има дори една погасителна вноска просрочена над 30 дни. В чл. 19 т. 2 е посочено че банката изпраща до кредитополучателите писмено известие за настъпилата предсрочна изискуемост, но това съобщението не прави вземането изискуемо или не. Изискуемостта на вземането настъпва със самият факт на просрочване на една вноска за повече от 30 дни, така както са се договорили страните по подписания от тях договор. По какъв начин банката изразява и съобщава на длъжниците, че ще предприеме действие за принудително събиране на вземането е въпрос на изказ, но така или иначе длъжниците със самия факт на получаване на това съобщение, че са просрочили вземането съответно 62 дни и 215 дни са били уведомени, че ще последва принудително събиране на същото, тъй като самите те са подписали договора за кредит в който това е посочено. Това уведомление на банката до кредитопулучателите им дава допълнителен 7 дневен срок в който те биха могли доброволно да погасят всичките си задължения по договора. От данните по делото е видно, че заявлението аз издаване заповед за изпълнение е депозирано едва на 22.03.2012 г., като второто писмо е било получено от длъжницата В. на 07.03.2012 и съответно срока в който доброволно биха могли длъжниците да погасят вземането си е изтекъл на 14.03.2012 г.

С оглед гореизложеното съдът намира частната жалба за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

          Въз основа на изложеното, съдът

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. К.В. ЕГН ********** и Г.С.В. ЕГН ********** против Разпореждане от 23.03.2012г. за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1381/2012г. по описа на РС – Сливен като неоснователна.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.