ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

11.07.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на единадесети  юли...……………………….

през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

МАРИЯ БЛЕЦОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  375 описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М.К.В. против Определение № 1445/24.04.2012г. по ч.гр.д.№ 1381/2012г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлено искането й за спиране на принудителното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение № 847/23.03.2012г. по ч. гр.д.№ 1381/2012г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като неоснователно.  Счита че постановеното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли съда да го отмени и постанови ново, по същество, с което допусне спиране на  принудителното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение № 847/23.03.2012г. по ч. гр.д.№ 1381/2012г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Срещу жалбоподателката М.К.В. и Г.С.В. е издадена  Заповед за незабавно изпълнение № 847/23.03.2012г. по ч. гр.д.№ 1381/2012г. на СлРС, въз основа на извлечение от счетоводните книга на „Алианц Банк България” АД, за осъждането им да заплатят солидарно на „Алианц Банк България” АД, сумата 95 823лв., представляваща задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.03.2012г.; сумата 8 420,46лв., представляваща текущи начислени просрочени и договорни лихви към 22.03.2012г.; сумата 108,64лв. неустойка; сумата 9 246,57лв., представляваща лихви по преструктуриран кредит и сумата 4 012,99лв. разноски по делото. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. На 20.04.2012г. М.К.В. и Г.С.В. са подали възражение до СлРС, че не дължат сумите по изпълнителния лист. От същата дата е подадена и молба до СлРС, с която се иска спиране на принудителното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение № 847/23.03.2012г. по ч. гр.д.№ 1381/2012г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 420 ал.1 или евентуално ал.2 от ГПК. В молбата се твърди че вземането на „Алианц Банк България” АД е обезпечено, чрез сключения договор за ипотека върху два имота, собственост на длъжниците и не следва да има друго обезпечение. На второ място се твърди че представените със заявлението писмени доказателства, сами по  себе си обосновават извода, че сумите не се дължат.

С обжалваното определение е отхвърлил искането за спиране на принудителното изпълнение, като е приел че не е представено надлежно обезпечение за кредитора, нито убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извод че солидарните длъжници не дължат сумите по издадената заповед за изпълнение.

Уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативно да са налице следните, предвидени в чл. 420 ГПК предпоставки: наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на направеното възражение, че присъдената сума не се дължи или представянето от длъжника надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

Изложеното в частната жалба и в молбата на жалбоподателя пред първоинстанционният съд за недължимост на вземането, поради факти, следващи от самото изпълнително основание не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Те касаят предпоставките за издаване на заповедта и изпълнителния лист.

СлОС е сезиран и с жалба против определението, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, то същият в това производство е компетентен да се произнесе дали са налице писмени доказателства за недължимостта на вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело.

Първоинстанционният съд е приел, че искането на длъжника не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Въззивният съд споделя извода до който е достигнал Районният съд, тъй като с искането не са представени нови доказателства и  не може да се достигне до извода, че не се дължи вземането. Не са представени и доказателства за надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, дадено пред съда, които да са адекватни на материалния интерес от осъществяване на изпълнението, така както е визирано в  чл. 420, ал. 1 ГПК.

Жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

                     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.К.В.,***,  против Определение № 1445/24.04.2012г. по ч.гр.д.№ 1381/2012г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлено искането й за спиране на принудителното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение № 847/23.03.2012г. по ч. гр.д.№ 1381/2012г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: