Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 216

 

                                                гр.Сливен, дата 29.10.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело 398 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                   Делото е образувано въз основа на подадена от единия от ответниците в първоинстанционното производство - „Гама мотори” ООД, въззивна жалба против Решение № 1115 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д. № 2638 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С обжалваното решение, Сливенски районен съд изцяло уважил ревандикационния иск на В. Д. Ж. спрямо „Гама мотори” ООД  и „Гама ел. мотори” ООД, като са осъдени двете ответни дружества да предадат на ищеца държаните от тях без основание 16 бр.машини, подробно описани в исковата молба. Съдът в диспозитива на решението признал оспорването на представените с исковата молба седем договора за покупко – продажба на движими вещи, относно подписите на продавачите за недоказано. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят направените от ищеца разноски в размер на 2 514 лв.                  

          Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал единия от ответниците по гр.д. № 2638 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд. В жалбата си до съда въззивникът „Гама мотори” ООД, обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението нямало мотиви, от които да се направят съответните правни изводи. Съдът пропуснал да се произнесе по възраженията на ответника за недопустимост на иска. По основателността на претенцията, счита същата за недоказана. От една страна липсвали доказателства за закупуването на процесните машини от името на ищеца и с негови средства. От друга страна нямало доказателства за установяване на идентичност между машините посочени в исковата молба и тези, намиращи се в държане на ответника. Поради това ответниците не съдействали на експерта да извърши оглед на производственото хале и намиращите се в него машини. Необоснован и немотивиран бил изводът на съда за липса на давностно владение от страна на ответните дружества. С оглед на установеното от фактическа страна, безспорно „Гама мотори” ООД придобили по давност процесните машини, като през целия период ищецът не третирал машините като лично свои, тъй като те били използвани за дейността на дружеството, от негово име и за негова сметка.

      Моли съда да се произнесе с акт, с който да върне делото за произнасяне от друг съдебен състав или да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски.                

       В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, опровергаващи наведените в жалбата оплаквания. Съдът правилно установил фактическата обстановка по делото, поради което извел законосъобразни и обосновани правни изводи. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

                  В съдебно заседание за въззнивникът се явява неговия законен представител – управителя Николов, както и представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.С.Е.. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбата и отговора, няма доказателствени искания. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК – адв.И., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Няма възражения по доклада на жалбата и отговора, няма доказателствени искания. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и на въззиваемия да бъдат присъдени разноските за тази инстанция.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно изцяло, но е недопустимо в едната си част. Производството по оспорване истинността на документ по чл.193 от ГПК, което се е развило пред първоинстанцонния съд е едно особено производство в рамките на процеса, приключващо с нарочно определение, респ. с произнасяне по въпроса за истинността на оспорения документ в мотивите на решението, без това произнасяне да формира сила на пресъдено нещо. В атакуваното решение, районният съд е излязъл извън рамките на диспозитивното начало в гражданския процес и е постановил диспозитив по иск, който не е бил предявен. Дори и произнасянето в диспозитив по този въпрос да е било само за яснота, то в тази си част същото е недопстимо. Изрично в мотивите на ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК – т.9 /което Тълкувателно решение не е загубило значението си в тази част и при действието на новия ГПК в сила от 01.03.2008 г./ е застъпено виждането, че производството по чл.193 от ГПК, има за предмет факта на истинността на документа и изводът на съда ще се отнася до неговата доказателствена стойност и годността му да бъде използван като доказателствено средство в производството. В случая не се касае за предявен инцидентен установителен иск и с произнасянето си е недопустимо съда да формира сила на пресъдено нещо по този въпрос. Предвид задължителния характер на даденото тълкувание, настоящият състав намира, че произнасянето по въпроса за истинността на оспорените документи – представените с исковата молба договори, относно подписите на продавачите, не следва да формира сила на пресъдено нещо, доколкото страните не са предявили такъв иск и поради това не може да е обективирано в диспозитива на решението, а само в неговите мотиви. С оглед изложеното, произнасянето с диспозитив на районния съд,  с което признал оспорването на представените с исковата молба седем договора за покупко – продажба на движими вещи, относно подписите на продавачите за недоказано, е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено в тази му част. Не следва да има частичен прекратителен диспозитив, доколкото по същество такъв иск не е бил предявяван.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

         При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, настоящият състав намира за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд, относно доказаност на предявения иск.     

                   Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл.108 от ЗС. Ревандикацията е вещен иск, чиято цел е да се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в производство с предмет иск по чл.108 от ЗС, се свежда до главно и пълно доказването на три предпоставки от страна на ищеца, а именно, че е собственик на процесната вещ, че ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без основание. На първо място ищеца по ревандикацията следва да докаже по някой от законно установените способи активната си легитимация, т.е. правото си на собственост върху вещта. А от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т.е. че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я държи, следва да му я върне. Тълкуването с аргумент за противното основание на чл.108 от ЗС, който регулира ревандикацията на собственика, налага извода, че притежателят на собствеността не може да иска връщане на имота в негови ръце, при всички случаи, в които ответникът докаже, че има основание да владее ищцовата вещ. Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

                  С оглед на гореизложеното следва да се каже, че ищецът в условията на пълно и пряко доказване е доказал предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. По отношение на първата предпоставка, ищецът е доказал правото си на собственост върху процесните вещи, чрез представените по делото договори за покупко – продажба на същите. От тях е видно, че посочените в исковата молба вещи са били придобити от ищеца, в качеството му на физическо лице от различни други физически лица през периода 2003 г. – 2005 г. В тази посока са и свидетелските показания на разпитаните по инициатива на ищеца свидетели – П., Д., Д., М., Т., П. и П..

                  Във връзка с установяване на втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск - пасивната легитимация на ответника, районния съд при правилно приложение на разпоредбата на чл.161 от ГПК е приел за доказан факта, относно който въззивникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства. С определение от 28.11.2011 г., районният съд е допуснал по искане на ищеца съдебно – техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали описаните в исковата молба вещи се съхраняват при ответниците. Вещото лице не е могло да извърши исканата експертиза, тъй като ответниците са отказали достъпа му до производствените помещения. С оглед на изложеното и на основание чл.161 от ГПК, съдът правилно е приел за доказан факта, че процесните машини се държат от ответните дружества.

                  По отношение на третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – липсата на правно основание ответникът да владее ищцовата вещ, следва да се каже, че доказването й се свежда до опровергаване на въведените от ответника отбранителни възражения. В отговора на исковата молба ответникът „Гама мотори” ООД е направил правоизключващото възражение за придобиване на вещите на оригинерно основание – изтекла придобивна давност, тъй като те от 2003 – 2004 г. се намирали в производственото хале на дружеството. Възражението е евентуално само по отношение на вещите, за които дружеството нямало първичен документ за закупуване. В тази насока следва да се отбележи, че дружеството въззивник не е представило никакви документи, които да го легитимират като собственик на вещите. Както бе посочено по – горе, съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Въззивникът е представил само една справка от счетоводството на дружеството за амортизириуми активи, която не доказва по никакъв начин правото му на собственост, тъй като липсват първичните счетоводни документи, въз основа на които вещите са били заведени в дружеството. Липсват документи, удостоверяващи правото на собственост на дружеството върху процесните вещи. Липсват доказателства същите вещи да са били внесени като апортна вноска в дружеството. По отношение на възражението за придобиване на вещите по давност от дружеството, настоящият състав намира същото за неоснователно. Кога едно фактическо отношение между ответника и вещта може да се окачестви като владение, се определя с оглед на правилата по чл.68 и сл. от ЗС. Във всички случаи този който твърди, че владее един имот/вещ следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 от ЗС осигурява законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за другиго, до установяване на противното. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС може да бъде придобито вещно право въз основа на осъществявано десетгодишно владение, което следва да е явно и необезпокоявано. В настоящия случай, съдът намира, че ответното дружество не е ангажирало доказателства от които може да се направи несъмнен извод за наличието на посочените по – горе предпоставки.

                  Воден от тези съображения, въззивният съд приема, че искът по чл.108 от ЗС за установяване съществуването на правото на собственост на въззиваемият върху процесните вещи и осъждане на въззивника да предаде владението върху тях, е доказан по своето основание. От друга страна с оглед на събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че не се е осъществили фактическият състав на установеното в чл. 79, ал. 1 от ЗС придобивно основание.

         Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                  С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. Въззиваемият е направил искане да му бъдат направените пред тази инстанция разноски, но не е представил доказателства, че такива са били действително извършени, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

                 Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като за критерия цена на иска е от значение обстоятелството, че в случая са налице шестнадесет обективно съединени иска за всяка една от посочените в исковата молба вещи и всеки един от тях взет сам по себе си не отговаря на изискването на чл.280, ал.2 от ГПК. Решението ще подлежи на касация само в частта, с която е обезсилено решението на районния съд, тъй като в тази част е ирелевантен въпроса за цената на иска.

                 Водим от горното, съдът

 

                                                                                 

 

                                                      Р Е Ш И :

 

 

       ОБЕЗСИЛВА Решение № 1115 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д. № 2638 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с което е признато оспорването на истинността на представените с исковата молба седем договора за покупко – продажба на движими вещи, относно подписите на продавачите за недоказано, като НЕДОПУСТИМО.

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1115 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д. № 2638 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, в останалата част.

        Допълнително решение от 12.06.2012 г., постановено по гр.д. № 2638 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от страните.

                Решението в частта, с която е обезсилено решението на районния съд, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК. В останалата част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                  Препис от решението да се връчи на страните.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.