ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Сливен, 16.07.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 399 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

С частната жалба на адв.В.Д. като пълномощник на А.А.Х. се поддържа, че определение от 08.06.2012г. по гр.д. № 2511/2009г. на РС – Сливен е незаконосъобразно. С това определение съдът не приел претенцията по сметки и делото в тази част е било прекратено. В мотивите към определението РС приел, че не са изпълнени указанията на съда, дадени с определение № 1570/08.05.2012г., с което претенцията за сметки първоначално е приета за съвместно разглеждане и във връзка с нея са дадени указания за отстраняване на нередовности. В изпълнение на тези указания жалбоподателката представила молба като уточнила искането в началото на молбата. Конкретно е посочила обстоятелствата на които се основава претенцията и е представен препис за насрещната страна, която не се е противопоставила на разглеждането и я е оспорила само по същество. Поддържа че ако съдът е счел, че молбата страда от нередовности е следвало да даде възможност на страната за отстраняването им, тъй като съгласно чл.346 от ГПК претенциите на страните по сметките могат да се направят и устно в с.з. От тази разпоредба вади аргументи, че няма критерии установени от закона на които това искане следва да отговаря. Посочва че дори да не е уточнена изрично претенцията спрямо кого е предявена при положение, че производството е за делба и във втората фаза единственият ответник по молбата би могло да бъде другата съделителка. Въпреки това поради спецификата на делбеното производство счита, че не настъпват последиците на процесуална преклузия и няма пречка съдът да даде възможност за допълнителни уточнения на исканията.

Иска се съдът да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и необосновано.

В отговора на частната жалба чрез своя пълномощник – адв.В.С.М.А.Т. възразява и счита че жалбата е неоснователна. Направено е изложение относно това, че действително в молбата не става ясно дали се претендират подобрения или увеличения на наследствената маса нито дори точната сума, която следва да се заплати. Посочена е цялата стойност общо за няколко сгради в имота, за които ищцата е претендирала лична собственост в първата фаза на процеса. Следвало е да се конкретизира най-малко стойността, която се припада на насрещната страна и е следвало да се направи разбивка за вложен труд и материали, както и следва да се посочи дали се претендира стойността към момента на направата на сградите или към момента на извършване на делбата. Посочва че първото и основно възражение е било че претенцията не следва да бъде приета за разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Абсолютно правилно съдът е оставил молбата без движение и е указал 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите, които не са отстранени с втората писмена молба. Нещо повече направена е нова претенция, която е недопустима да бъде приемана. Посочва като неправилни съжденията, че съдът следвало още веднъж в с.з. с оглед разпоредбата на чл.346 от ГПК да дава възможност за отстраняване на нередовности и че това е необходимо процесуално действие само при констатирането на други нередовности, за които до момента не са дадени указания. Независимо че претенцията по сметките може да бъде заявена и устно в отговора се поддържа, е трябва да отговаря на всички изисквания на закона за редовност на исковата молба, тъй като претенцията по сметки представлява обективно съединяване на искове в производството за делба. Следва да бъде посочена цена, основание и в какво се състои иска. Посочва че е несъстоятелно оплакването, че с определението се прегражда пътят за осъществяване на правата на съделителката и е невъзможно упражняването им по друг ред. Изрично в съдебната практика се приема, че претенциите по сметки могат да бъдат предявявани и вън от съдебното делба. В заключение се поддържа, че първоинстационния съд не е допуснал никакви нарушения на съдопроизводствените правила, съобразил е всички изисквания на закона и не представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че не е дал възможност в с.з. отново да бъдат отстранявани нередовностите на иска. Счита че извода на РС е обоснован, защото е видно от двете молби и от протоколите от с.з., че исканията не са конкретизирани, няма посочена цена и момента към който тя е предявена, не е поискано събирането на доказателства и извън срока, който е възможно да се направят претенциите за сметки е направено ново искане.

Въз основа на приложеното гр.д. № 2511/2009г. във връзка с обжалваното определение се установява следното:

С решение № 802/30.11.2010г. по посоченото дело съдът е допуснал делба по отношение на ПИ с идентификатор 67338.528.309 и по отношение на четири построени в него жилищни сгради, както и други две сгради при квоти от право за собственост по ½ ид.ч.  за М.А.Т. и А.А.Х.. След влизане в сила на това решение и след осъществената подготовка на делото за разглеждане във фазата по извършване на делбата с молба от 17.02.2012г. А.А.Х. е предявила претенции по сметките като в молбата е посочено, че през 1971 г. тя и съпругът й започнали да строят дом с лични средства и труд, който завършили през 1977г. и това са сгради № 2 и № 3 на обща стойност 15 000 лева. Посочено е че с техни средства и труд е построена и сграда № 4 на стойност 456 лева през 1990г. Извън това в молбата не са посочени други обстоятелства и не е посочено какво е искането на съделителката. По тази молба след като адв.Д. е заявила в с.з. на 17.02.2012г., че поддържа претенциите по сметките съдът е държал определение, с което е оставил без разглеждане претенцията по сметки относно това че ответницата със съпруга си и с изричното разрешение на наследодателите с лични средства и труд построила сгради №№ 2, 3 и 4 в имот с идентификатор 67338.528.309.

В с.з. на 11.04.2012г. съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. На 08.05.2012г. съдът е постановил определение № 1570 с което на основание чл.253 от ГПК е отменил определението за даване ход на устните състезания от 11.04.2012г., приел е за съвместно разглеждане претенцията по сметки, предявена от А.А.Х. с нейна молба от 17.02.2012г. и оставил без движение претенцията, като е дал указания в едноседмичен срок да се представят два броя молби относно претенциите по сметки, в които да се посочи цена на предявения иск и в какво се състои искането, като страната е предупредена за неблагоприятните последици при неизпълнение на тези указания. На 23.05.2012г. след уважаване на молба за продължаване на срока адв.В.Д., като пълномощник на А.А.Х. е представила молба в която е възпроизвела съдържанието на молбата от 17.02.2012г., добавила е че с труд на съпруга й е застроена сграда № 1, който труд е оценила на 2500 лева и е направила искане за събиране на гласни доказателства. И в тази молба не е формулирано изрично искането до съда.

В с.з. на 08.06.2012г. с оглед съдържанието на подадената в изпълнение на указанията на съда молба съдът като е приел, че указанията на се изпълнени е отменил определението си за приемане на претенцията по сметки и е дал ход на устните състезания. Относно извършването на делбата съдът се е произнесъл с решени № 584/05.07.2012г. като е разпределил на основание чл.353 от ГПК имотите между двете съделителки и ги е осъдил да заплатят съответните държавни такси.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съдържанието на двете молби по чл. 346 от ГПК налага извода, че преценката на първоинстанционния съд относно наличието на нередовност, е правилна. И в двете молби са изложени твърдения, но нито една от тях не съдържа петитум относно искането, нито са посочени достатъчно обстоятелства, които да позволят определянето на правната квалификация и основанието на претенциите.

Макар и специално производството за делба не изключва приложението на общите разпоредби на ГПК, отнасящи се до изискванията за редовност на процесуалните действия. Възможността претенцията във връзка със сметните отношения между съделителите да бъде заявена и устно в с.з., съответно възпроизведена писмено в протокола от първото съдебно заседание след допускане на делбата, не променя характера й на иск, по който съдът дължи изрично произнасяне със сила на присъдено нещо. Следователно макар и устно, изложението й е необходимо да отговаря на всички изисквания на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а нередовностите и пропуските в него или в писмената молба, с която се заявява, подлежат на отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК.

Независимо, че в с.з. от 17.02.2012г. съдът не е предоставил възможност за отстраняване на нередовностите на искането по чл. 346 от ГПК и е оставил същото без разглеждане, това процесуално нарушение не прегражда пътя на страна за защита на паричните притезания във връзка с делбения имот, тъй като претенцията може да бъде предявена самостоятелно и разгледана в отделно исково производство по общия исков ред. Срокът по чл. 364 от ГПК е преклузивен, но не по отношение на възможността за съдебната защита на накърненото материално правоотношение, а само относно възможността за разглеждане на предявения иск в рамките на особеното съдебно производство за делба. Именно по тези съображения определението на съда по чл. 364 от ГПК, с което е отказано разглеждането на претенцията по сметките в рамките на съдебното производство, е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване.

На следващо място, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, т.к. към 08.06.2012г., когато е постановено обжалваното определение, претенцията по сметки вече не е била предмет на делото и произнасянето по този иск би било недопустимо. Определението, с което е отказано приемането на иск по сметките по реда на чл. 346 от ГПК за съвместно разглеждане в делбата е окончателно. Като преграждащо възможността за обективното му съединяване с иска за делба, това определение не е от категорията на оттегляемите по смисъла на чл. 253 от ГПК и за съда не съществува възможността сам да го отмени и да постанови разглеждането му на по-късен етап в особеното съдебно производство за делба в отклонение на предпоставките по чл. 346 от ГПК.

Като краен резултат частната жалба следва да се остави без уважение освен поради допуснати нередовности на процесуалните действия при предявяване на претенция по сметките на основание чл. 346 от ГПК, но и поради недопустимост на съвместното разглеждане на този иск с оглед окончателния характер на определението, с което е постановен отказ за това в първото по делото заседание след допускане на делбата.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. В.Д. от АК – Сливен като пълномощник на А.А. *** против определение от 08.06.2012г. по гр.д. № 2511/09г. на РС – Сливен, с което е отказано разглеждането на претенция по чл. 346 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в  едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.