ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

26.07.2012 г.

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и шести юли

през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  408 описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Банка Пиреос България” АД гр. София против разпореждане от 06.06.2012 г. по гр.д. № 2449/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С.Д.А.. В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като нито в документа, въз основа на който се претендира вземането – извлечение от счетоводните книги на „Банка Пиреос България” АД, нито в представеното заявление за издаване на заповед се споменава или се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Счита, че в самото извлечение от счетоводните книги е записано, че падежа на задължението е вече настъпил и като правно основание е записано конкретната договорна разпоредба, по силата на която банката има право да пристъпи към събиране на вземанията си по реда на договора, но щом срокът на договора е вече изтекъл, то изискуемостта настъпва и по силата на ЗЗД. Моли съда да отмени разпореждането на СлРС като незаконосъобразно и на негово място да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Банка Пиреос България” АД срещу С.Д.А..

Частната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по съществото си, е основателна.

„„Банка Пиреос България” АД е подала до Сливенския районен съд на 30.05.2012 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника С.Д.А.. Посочено е, че се касае за парично вземане в размер на 496.44 лв. главница, лихва в размер на 869.12 лв. за периода от 10.03.2009 г. до 28.05.2012 г., такси в размер на 386.64 лв. и законната лихва от 29.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че паричното вземане произтича от неплатено парично задължение по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „PIRAEUS VISA CLASSIC”, сключен на 25.10.2005 г., като документ от който произтича вземането са посочени и представени извлечения от счетоводните книги на „Банка Пиреос България” АД от 29.05.2012 г. и договор от 25.10.2005 г. Като пояснение е записано, че на 22.02.2012 г. длъжницата е била поканена да погаси в седмодневен срок всички свои просрочени за повече от 90 дни задължения по цитирания договор, но това не е извършено. На основание чл. 5 от Раздел ІV във връзка с чл. 1, т. 1.10 от Раздел ІІІ от договора, поради неизпълнение на задължението за редовно и срочно погасяване от страна на кредитополучателя на дължими вноски по предоставения кредит, „Банка Пиреос България” АД обявила кредита за изискуем в пълен размер и пристъпва към принудително удовлетворяване на вземанията си за главница, лихви и такси.

Сливенският районен съд, след като се е запознал с представените доказателства и заявлението е счел, че не са условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, тъй като в заявлението не е посочено поради неизпълнението на кои задължения, в какъв размер, с какъв падеж, банката е обявила кредита за изискуем в пълен размер и тъй като банката се позовава на хипотеза на предсрочна изискуемост на цялото задължение, на основание разпоредбите на чл. 5 Раздел ІV от договора, а посочената разпоредба не дава възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Постановеното разпореждане е неправилно. От подаденото заявление, формулираните в него искания и описанието на паричното задължение не следва да бъде направен извод, че се претендира задължение по договор за кредит, което е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо. Напротив, от представените доказателства – извлечение от счетоводните книги на банката и договора за кредит от 25.10.2005 г., сключен между страните, може да бъде направен извод, че е налице парично задължение на С.Д.А. към „Банка Пиреос България” АД по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, което е с настъпил падеж и е просрочено неговото изпълнение, като просрочието е за периода след 10.03.2009 година. Нито в подаденото заявление, нито в представените доказателства се твърди, че кредитора е обявил задължението за предсрочно изискуемо. В заявлението е посочено, че „Банка Пиреос България” АД е обявила кредита за изискуем в пълен размер и пристъпва към предварително удовлетворяване на вземането си. Посоченото действие по принцип е ирелевантно и не е необходимо обявяването на изискуемостта на едно задължение, което настъпва по силата на договора между страните. Въпреки това обаче, не може да се приеме, че това действие може да промени договорните отношения между страните. Налице е изискуемост на задължението по договора за кредит с настъпил падеж, поради което е налице и основание за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение.

С оглед изложените съображения следва да се отмени обжалваното разпореждане и бъде постановено ново, по същество за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

            ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.06.2012 г. по ч.гр.д. № 2449/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено заявление вх. № 12647/30.05.2012 г. на „Банка Пиреос България” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на парични задължения по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 25.10.2005 г. със С.Д.А..

            ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ал.2 ГПК по заявление № 12647 от 30.05.2012 г., подадено от „Банка Пиреос България” АД, гр. София срещу С.Д.А. за сумата в размер на 496.44 лв. главница, лихва в размер на 869.12 лв. за периода от 10.03.2009 г. до 28.05.2012 г., такси в размер на 386.64 лв. и законната лихва от 29.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 85,04лв. разноски.

            ВРЪЩА делото на СлРС за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: